„Винария” стана „СВинария” или как Гергов уби панаира в Пловдив
В събота приключи винарското изложение „Винария” в Пловдив, а малцина разбраха, че въобще е започнало.
Беше време, когато на прегледа на виното в Пловдив ставаха навалици от посетители и участваха всички големи и малки изби и винпроми. Вестниците се изпълваха със снимки и заглавия.
Всичко това ще остане само спомен. Защото това, което се случва в момента, са финалните акорди на едно някога авторитетно изложение. На панаира бяха разположени само 20 български производители на вино (каквото и да пише в каталозите и прессъобщенията, това е). Те, заедно с чуждите фирми, не можаха да напълнят една изложбена палата, в която за парлама бяха сложени и ловешките китайски автомобили, щандове на два-три завода за стъкло и др., и пак зееха празни части от залата. В Пловдив липсваха не само малките фирми. Не участваха и някои от най-големите като „Домейн Бойар”, „Телиш”, „Търговище”, „Славянци”, „Дамяница”, „Карнобат”, „Беса Валей” и т. н. Също и някои от ключовите малки бутикови изби, които правят лицето на българското вино.
Стопанинът на панаира Георги Гергов, известен в тоя край с прякора си Свинаря, защото направил първия си милион със свине, гледа на панаира като кочина, от която трябва да излязат едни пари. „Винария” се превърна в „Свинария”.
Разбира се, ако питате него, той ще обясни, че има криза. Но свинщините на Гергов започнаха още преди кризата. Още като сложи ръка на панаира в Пловдив, той вдигна драстично наемите и разгони изложителите. В няколко поредни години се отказваха от участие ту едни, ту други изложители, от най-големите или най-авторитетните в бранша. Имаше скандали за високите наеми, осъдиха Гергов. Но всичко беше потушавано и въобще остана незасегнато от медии като „Труд“, „24 часа“ и др., които бяха приближени на Гергов.
Някои изложители се явяваха през година, докато се дойде до днес, когато останаха само двайсетина винарски изби. Все повече изложители се питат какво да правят тук, за какво да плащат на Свинаря, като вече няма и посетители, които да опитват вината.
Гергов лапна панаира без никакъв търг, с един финт на общината и с подкрепа на правителството на Тройната коалиция и си спечели още един прякор – Герголан. Червения Гергов, обаче, се радва на подкрепа на партии и групи с всякакви цветове. Защо и как – не е важно. Важно е, че авторитетен международен панаир потъва в нищото.
От някогашните мениджъри и служители на панаира не е останал един, а на тяхно място са близки на Гергов. Пресцентър от няколко души днес е заменен с един. Навсякъде цари дилетанщина. В панаира няма не само пресцентър и компютри като преди, няма и една будка за вестници.
Нищо не може вече да върне силата на „Винария”. Ако за разни други изложения има мощни машиностроителни или химически компании и т. н., които дават пари за панаири, за винарските изби кризата беше фатална.
Някогашното изложение не може да се възстанови вече. Или държавата трябва да си върне панаира и да го даде на компетентни мениджъри или да чака Гергов да умре и панаирът да попадне в други ръце.
Най-вероятно друго изложение и конкурс ще заместят сегашната „Винария“. Но ще имат успех, ако не са организирани от Лозаро-винарската камара, като сега. Защото тя е съучастник на Гергов в убийството на „Винария”. И заради сътрудничеството си с него, и заради начина, по който организира конкурса за вина – с жури, в което участват представители на претендентите за награди, с регламент, който допуска един винпром да представя по сто проби, нагласени специално за конкурса, а не с бутилирани вина. И т. н.
„Винария” умря, да живее „Свинария”!