Цветанки Ризови – ефектът на говорещите глави

Цветанка Ризова. Снимка: от тв екрана

Има един кръг от не повече от 200 души, които говорят на българите всяка вечер и всяка сутрин по телевизиите. Даже по-тесният кръг е от 100-ина души. Това са предимно министри, политици, шефове на държавни институции, няколко анализатори политолози, социолози, журналисти, по някой актьор, режисьор и писател се промъкват от време на време. И основното –  постоянното присъствие на още по-малък кръг водещи.

Тази група от говорещи глави е своеобразен елит на нацията. Може дълго да се разсъждава какво е това елит – има ценни, дори безценни личности в обществото, които въобще не се появяват по телевизията (а най-често тя дори не знае за съществуването им).

Но, условно казано, говорещите глави са елитът. Това, че сред тях има нискокачествени хора, означава само, че т. нар. елит е нискокачествен. И дори сбъркан и неадекватен.

Няма друго средство (например вестници, интернет), което да свързва така обществото и нацията, както националните телевизии. Българинът научава „какво става” основно от тях. От екрана му говорят в „ние”- стил – ние, българите, ние, нацията. Правим това, правим онова.

И никога досега не е имало толкова голямо разминаване между този т. нар. елит и обикновените хора. Разминаване, което е основната причина за спонтанно избухналите граждански протести. Сметките за тока са само на повърхността.

Сервилните телевизии запълниха екрана предимно с говорещи глави от управляващите

На първо място Бойко – българският Уго Чавес. Само дето не му дадоха като на покойния Чавес да си води сам седмично предаване. Но като екранно присъствие Бойко със сигурност не му е отстъпвал, дори го е надминавал. На второ място след него от екрана се изреждаха министрите, политици от ГЕРБ, разни назначени от тях шефове и кметове. Те заемаха над половината от екранното присъствие сутрин и вечер в коментарни предавания, новини.

Но останалите говорещи глави не бяха някакъв контрапункт или алтернатива, а само придатък – обслужващи политолози и социолози, журналисти, които много говорят, но рядко казват истината. И то дозирано, витиевато. И над всички тях се извисява тясната група от цветанки ризови – водещи, които никога не притискат с нужните въпроси управляващите. А по правило се заяждат, прекъсват, атакуват малцината, попаднали в студио, които се опитват да кажат нещо за грешките на властта.

И се получи следното – 3 години и половина на зрителя му обясняват, че България е отличник, че сме втори след Германия, цари пълна финансова стабилност, ЕС ни дава за пример и ни залива с пари, всичко е под контрол, ако има нещо да не е наред – Тройната коалиция е виновна, главното е постигнато – магистрали, метро, спортни зали (по-точно една – „Арена Армеец”), детски градини и пречиствателни станции.

Обясниха на зрителя, че цената на газа е намалена в безкомпромисни преговори с Русия – веднаж 5%, после още 15%, абе няколко пъти. А зрителят вижда, че сметката му за парно е по-голяма. Парите не му стигат за нищо.

Обясниха му, че цената на тока се покачва, защото има едни злодеи (пуснати от Тройната коалиция), които строят слънчеви и вятърни централи. Бойко лично посочи тези фотоволтаици и прочие като главното зло на българина и обясни колко непосилно се бори с него.

Говорещата глава Дянков няколко пъти облъчи от екрана народа с прозрението, че кризата свърши – през април и май 2010 г. Нямаше кой да го оспори. Водещите не поканиха икономисти и финансисти, които да казват, че нито кризата е свършила, нито става по-добре. Вместо това неотдавна Дянков обясни на народа пред телевизора, че сега той живее по-добре, но не разбира.

Банки, ЕРП-та, мобилни оператори душат потребителя, говорещите глави не забелязват. И дори не споменават името на някой монополист, ако случайно изнесат скандален случай в сутрешен блок, примерно.

Регулаторните органи на държавата защитават монополите, вместо обикновения човек

Водещите и това не забелязват.

Десетки хиляди си губят жилищата, отнети от банките, на които не могат да плащат сметките. Това е тема табу. Управляващите, заедно с „Атака”, дори гласуваха закон, който позволява на банките да си променят самоволно лихвата по кредитите. Няма реакция.

Десетки хиляди емигрират всяка година. Стотици лекари заминават на Запад годишно, а останалите тук са във възраст пред пенсия. И т. н. – все неща, които не са грижа на цветанки ризови. Говоренето от екрана си тече.

Да, ама държавата изглежда взе да потъва. Откак хората излязоха по улиците, синдикалният лидер Тренчев обяви, че вече става дума за спасяване на държавата. Неговият антагонист, шефът на Българската търговско промишлена палата Данев написа статия, в която говори за Трета национална катастрофа.

Нещо не е наред. Някой направи така, че да не разберем какво се случва. Сега в суматохата в телевизиите се промъкнаха някакви неконтролирани гости, а водещите ги гледат втрещени какви ги приказват.

Някой помни ли сега кога избухнаха протестите? В момента, в който Дянков подаде оставка. Това прозвуча като негласно признание от страна на правителството, че катастрофирахме и трябва да се уволни Дянков, да се посочи виновен. В катастрофата и щетите от Дянков хората бяха убедени, но това беше старателно крито и премълчавано от говорещите глави. И когато Дянков падна, хората излязоха на улицата, вече сигурни, че са ги лъгали, докато ги забиват надолу в безпаричието.

И сега пак ги лъжат, хората пак не разбират какво точно става. Усещат, че е все по-напечено, а някой там, зад малкия екран, отново пуска същите говорещи глави – янета, воленовци, цветанки ризови, професионални манипулатори и демагози. Тия дни янетата изместиха дори министрите. Защо?

Самите медии станаха демагози, придатък към политиците

Част от едно статукво, което протестиращите наричат олигархия. И не без основание.

И докато говорещите глави се правят на загрижени и ни будалкат, хората започнаха да се самозапалват. Негласно ги пишат в графата „луди”. Добре, самоубийствата са от депресия – като психиатрична диагноза, като икономическа ситуация, всякак. Но те са симптом за това как се чувстват и всички останали хора – колко са в безизходица, как не издържат.

Говорещите глави веднага оспорват – ами защо по виденово време не се самоубивали, питат. Има нещо тук, някаква конспирация. Не може сега при Бойко да е по-зле от тогава… Може, може.

Времето на Виденов и хиперинфлацията не бяха толкова далеч, мнозина си спомнят и могат да сравнят. Сега безизходицата е по-голяма, безпаричието по-тежко, очевидно хората са затиснати по-яко от монополи, от самата държава. Не се вижда алтернатива, както при Виденов. Говорещите глави не са я потърсили, не са й дали думата, не са казали истината.

Никога преди не е имало толкова манипулирани и цензурирани медии. Не е имало такъв тотален контрол върху частни телевизии и вестници и т. н., който не допуска някой да каже, че царят е гол.

През 1990 г. управляващата комунистическа партия, след като свали Живков и започна реформи, направи радикални промени в националната телевизия (тогава беше само една, с два канала) – смени тотално всички лица от екрана. Да видят хората, че има промяна, да не им напомнят за миналото.

Сега ситуацията е подобна. Лицата от екрана, водещите говорещи глави са тотално компрометирани, изгубили доверие на зрителя. Но продължават да говорят като зомбита.

Кукловодите на телевизиите не разбират това, те се надпреварват в оскъдни рейтинги, без да съзнават, че рейтинг може да има, дори когато хората гледат с отвращение.

И телевизиите се боричкат помежду си коя от коя да открадне някое водещо зомби, едно от друго по-опротивяло на зрителите.

от reduta.bg

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.