Русия се връща в Афганистан?

Генерал-лейтенант Борис Громов със сина си напуска Афганистан начело на последната съветска част на 15 февруари 1989 г. Снимка: дейлайф

Почти четвърт век след като съветските войски напуснаха победени Афганистан, Русия може да се върне в страната, за да установи „бази за поддръжка“ на руската бойна техника, след като догодина НАТО приключи операциите си там, потвърдиха представители на руското министерство на отбраната.

„Важно е оръжейните системи и бойната техника на афганистанските въоръжени сили да бъдат поддържани в готовност,“ заяви миналата седмица пред журналисти Сергей Кошелев, шеф на отдела за международно сътрудничество на министерството на отбраната.

Москва е изключително обезпокоена, „че всяка ескалация на напрежението в Афганистан след изтеглянето на натовските войски през 2014 г. може да се отрази отрицателно на сигурността както на Русия, така и на други европейски държави,“ добави той.

Руски експерти твърдят, че това не е опит Русия да превъзмогне собствената си версия на „виетнамския синдром“ – мъчителните спомени от десетгодишната война в Афганистан, която предполагаемо доведе до разпадането на Съветския съюз. Според тях новият ангажимент по-скоро ще бъде ограничен до търговски задължения, договорени с НАТО преди пактът да изтегли повечето си сили и категорично няма да включва каквато и да било военна роля.

„Някой трябва да помогне на афганистанците да си изградят мирен живот. Те толкова дълго не знаят друго освен оръжия и война,“ посочва Олег Тихонов, заместник-председател на клона на организацията „Руски съюз на ветераните от Афганистан“ в Свердловския регион на Западен Сибир.

„Русия обаче не бива да повтаря миналите си грешки. Не може да има отново руски войски в Афганистан. След онова, което се случи в миналото, ще бъде невъзможно да се обясни защо там умират руски момчета. Не можеш да вършиш такива неща без съгласието на народа,“ добави той.

Двояка цел

Анализаторите твърдят, че на първо място има обективна необходимост от поддръжка и ремонт на поколенията съветска и руска бойна техника, която е основното въоръжение на афганистанските сили за сигурност. През последното десетилетие, вместо да преоборудват афганистанските правителствени войски с модерни западни оръжия, САЩ закупиха руски оръжия, включително хеликоптери за стотици милиони долари от държавната фирма „Рособоронекспорт“, за да задоволят нуждите им.

На второ място, Русия иска да изгради свои аванпостове в Афганистан, понеже се тревожи все повече от възобновяване на нахлуванията на ислямисти през границата, които предизвикаха хаос в бившите съветски републики Таджикистан и Узбекистан през бурните 90 години на миналия век.

Производството на наркотици  нарасна рязко по време на „вахтата“ на НАТО в Афганистан и голяма част от дрогата преминава през криминални канали в постсъветска Централна Азия и Русия, подхранвайки корупцията на местните власти и влиянието на мафията в региона.

Мнозина руснаци се опасяват, че изтеглянето на НАТО може скоро да ги постави в ситуация сами да се справят с тези предизвикателства. През последните  две години Русия по-активно подпомага притиснатата мисия на НАТО в Афганистан, като дори й предостави важна военновъздушна база в Централна Русия, за да улесни доставките.

Руските лидери неколкократно призовават НАТО да не се изтегля през 2014 г., а да остане в Афганистан, докато „работата не бъде завършена.“ Повечето руски експерти обаче посочват , че са се примирили с това, че САЩ ще „дръпнат шалтера“ през 2014 г. и по схемата, позната от предишните си войни във Виетнам и Ирак, ще оставят региона да се оправя сам.

„Погледнете Ирак. САЩ изгубиха интерес към него и никой не го е грижа дали ще бъде обхванат от гражданска война,“ подчертава Вадим Козюлин, експерт в ПИР-Център, водещ московски „мозъчен тръст“ в областта на сигурността. „Същите процеси могат да се развият в Афганистан и то много по-бързо.

Американският ангажимент в Афганистан е на път да приключи. Време е Русия да изработи рамките на нов ангажимент, което означава, че самите ние трябва да поемем част от отговорността. Вече играем ролята на политически и военен лидер  в Централна Азия (…) И въпреки че (президентът Владимир) Путин каза преди, че няма да изпращаме руски специалисти в Афганистан, руските военни сега твърдят, че можем да създадем предприятия на афганистанска земя за обслужване на военна техника. Ситуацията се променя,“ добави той.

Опората на Русия в бойната техника

САЩ вече закупиха около 70 руски хеликоптери Ми-17 за афганистанската армия за около 17 милиона долара бройката и искат да поръчат още 30 – сделка, която предизвиква остри спорове в САЩ. „НАТО купува руско оръжие за афганистанските сили, отчасти защото те са добре запознати с това оборудване и отчасти защото вероятно не иска да ги снабдява с модерни западни оръжия, които в крайна сметка могат да попаднат в ръцете на талибаните,“ отбелязва Фьодор Лукянов, главен редактор на водещото външнополитическо списание „Русия в глобалната политика“.

„В момент, когато Русия се опитва да разшири икономическото си присъствие, бойната техника е като че ли единственото ни предимство. И е сигурно, че руските военно-промишлени лобита ще се борят енергично за това,“ добавя той.

Една от ключовите политики на Путин е да обвърже бившите съветски републики в нов Евразийски съюз, движен от икономическа синергия, вместо от политическо превъзходство. И докато Русия се ориентира на изток, богатите на полезни изкопаеми, но политически нестабилни бивши съветски републики от Средна Азия придобиват съвсем ново значение.

Някои експерти твърдят, че стабилността в Афганистан, с който СССР е поддържал добри отношения почти през цялата си история, ще бъде ключът към способността на Русия да постигне останалите си цели в региона. „Русия се връща в Афганистан. Всъщност, според някои информации, Русия вече прави това, без да чака американците да си заминат,“ отбелязва Анатолий Циганок, наблюдател в независимия Център за военни прогнози и член на консултативния  обществен съвет към руското министерство на отбраната.

„Мисля, че трябва да инвестираме точно сега. На масата има много предложения от афганистанското правителство, включително участие в геоложки проучвания, разработване на петролни залежи и водни ресурси. Има оферта за изграждане на метро в Кабул, която се разглежда в Москва (…) Имайте предвид, че китайците са изключително активни. Те строят пътища в територии, контролирани от талибаните, използвайки талибаните за защита. Трябва да
гледаме в бъдещето и да бъдем практични,“ подчертава той.

Генерал Махмут Гараев, президент на руската Академия на военните науки и бивш съветник на просъветския режим на Мохамед Наджибула в Афганистан, предупреждава, че Москва трябва да стъпва предпазливо, ако реши да се върне в Афганистан. „На Афганистан бяха причинени доста злини и много страни участваха в това дело,“ изтъква Гараев.

„Но Афганистан трябва да бъде възстановен. Няколко поколения афганистанци познават само войната, оръжията и смъртта. Имаме обща история с тази страна и то не само негативна. СССР си сътрудничеше с Афганистан, още откакто той имаше крал. Има шанс там да се работи съзидателно. Никой не е опитвал това преди. Трябва да стъпваме предпазливо, но сме длъжни да опитаме,“ казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.