Пхенян – война от безизходица?

Утро.ру

Военен парад в Северна Корея. Снимка: kreml.org

Северна Корея заяви, че е готова да нанесе удар по южната си съседка и дори по САЩ. Взе решение пак да задейства затворения през 2007 г. ядрен реактор за производство на плутоний в Йонбьон, а междувременно прехвърли балистични ракети на източното крайбрежие. Най-сериозно изглежда обаче друго предупреждение – КНДР блокира дейността на междукорейската свободна икономическа зона Кесон, затваряйки достъпа до комплекса за персонала от Южна Корея.

Икономическата зона Кесон има важно стопанско значение и същевременно е изключително символичен обект – разположена е там, където от 10-и до 14-и в. се е намирала столицата на единната корейска държава Корьо. През последните години районът на практика бе останал единственият прозорец за контакти между разделените части от Корейския полуостров. През 2012 г. кесонската зона осигуряваше 99 на сто от междукорейския стокообмен; КНДР получаваше и солидни валутни доходи от изградените там предприятия.

Първо, чрез данъците: по данни от началото на годината в икономическата зона са работели 123 дребни и средни предприятия на южнокорейски компании. Миналата година те са произвели продукция почти за половин милиард долара и са платили съответните данъци на Пхенян. Второ, севернокорейските работници – над 53 хиляди, заети в Кесон, са получили през последната година общо към 90 милиона долара, което означава за семействата им (300 000 души) доходи, почти немислими според местните стандарти.

Бизнесът в Кесон е изгоден и за южнокорейските компании – откриваните там предприятия получаваха осемгодишна „данъчна ваканция“, после плащаха само 10 до 14 на сто данък печалба. Имаше и възможност да наемат практически неограничено евтина работна ръка от КНДР: след време бе предвидено в Кесон да се трудят 700 000 работници от Севера.

За момента не се знае ще дойде ли време да се осъществят тези планове. Но нека отбележим, че веднъж-дваж (при изостряне на отношенията през 2009 и 2010 г.) Пхенян вече заплаши със санкции, засягащи Кесон, дори веднъж забрани на южнокорейските специалисти да влизат в зоната. Тогава впрочем нещата бързо се уталожваха. Този път конфликтът май ще се проточи повече – страните са настроени доста решително.

Защо обаче днешната, тъй сериозна конфронтация започна точно сега – при управлението на доста либералния (както се смята) Ким Чен-ун, а не на баща му? Вероятно тъкмо защото покойният Ким Чен-ир бе човек по-суров и с повече авторитет. Независимо от някои странни навици (като пътешествията с брониран влак), той неизменно проявяваше здрав разум в международните дела, държейки в пълно подчинение войнствените си генерали.

Сега обаче с оглед младежката възраст и недостатъчната политическа тежест на новия Ким генералите малко поизлязоха от контрол и взеха твърде шумно да дрънкат оръжие. Може би искат и да засилят авторитета на новия си вожд (поне в очите на народа си) – вижте колко е млад, а вече плаши с ракети самия Вашингтон!

Едва ли впрочем ще се стигне до реална употреба на балистични ракети – колкото и да са безразсъдни и смели, на севернокорейските генерали също им се живее. Твърде вероятно е обаче на Корейския полуостров да избухне локална война. Поне защото за Пхенян тя ще е жесток, но ефикасен начин да реши продоволствения проблем в страната. Социалистическата икономика все не успява да изхрани 23-милионното население – след разпадането на Съветския съюз купоните за храна и недохранването станаха нещо нормално в КНДР.

Днес седем милиона граждани на страната не си дояждат. По дани на Световната банка 20 на сто от севернокорейските деца в предучилищна възраст са с поднормено тегло. А Южна Корея старателно информира, че в северната част на полуострова гладува дори армията и вече намирисва не само на социална експлозия, но и на военен преврат.

В стремеж да се разминат с вътрешнополитическа катастрофа властите в КНДР може като нищо да провокират военен конфликт с Юга. Разполагайки с милионна армия, най-големия в света артилерийски парк и дори с някакви ракети, Пхенян може да разчита на известни военни успехи. Дори неизбежните американски бомбардировки няма да са решаващи за кампанията – инфраструктурата на КНДР е толкова жалка, че разгромяването й надали ще понижи кой знае колко боеспособността на войските. Затова пък народът ще се вдигне на борба с империалистическия окупатор и с нови сили ще се сплоти около Корейската трудова партия.

Южняците – дори с подкрепа от САЩ, едва ли ще успеят да анексират Севера. А може да се намеси и Китай, бранейки независимостта на идеологическия си съюзник. Съответно, независимо от това как се развият военните действия, накрая ще се върне старото положение: комунистите ще си останат на север, капиталистите – на юг. Най-многото американците да сложат под контрол ядрените обекти на КНДР.

В крайна сметка международни миротворци ще разделят воюващите и ще ги държат от двете страни на демилитаризираната зона. А военните загуби и разрушения ще са направо добре дошли за Пхенян, че да оправдае с тях всички – предишни и нови, проблеми и лишения. И продоволственият проблем ще изгуби до време от остротата си: първо, хората ще понамалеят; второ, към преораната с бомби страна ще потече хуманитарна помощ, сякаш от рог на изобилието. В последна сметка комунистическата власт в КНДР няма да рухне – напротив, ще укрепне за дълги години.

Друг въпрос ще е, ако настъпи разведряване и отношенията с Южна Корея тръгнат към по-добро. При това положение капиталистите след време ще завоюват без нито един изстрел комунистическия бастион. В Северна Корея всъщност и днес усилено се промъква пропаганда на „вражеския“ светоглед и начин на живот – мобилни телефони, най-строго забранени в страната, и дигитални носители с различна информация, сееща „морално разложение“. И в мирни условия Пхенян все по-трудно се преборва с тази информационна вълна.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.