След Кипър, Словения ли е следващата в доминото на еврозоната?
Ройтерс
Словенски правителства последователно отказаха да приватизират словенските банки, предоставили пагубни заеми на свързани с политиката бизнес интереси, което сега заплашва да завлече страната в центъра на дълговата криза в еврозоната.
Терен с незавършени жилищни блокове в комплекса Сиска в покрайнините на Любляна е емблематичен за бедите, сполетели бившата югославска република, така, както и много подобни призрачни квартали в задушаващия се от дългове европейски юг са свидетелство за дълбочината на икономическите проблеми в по-широкия континент.
Редиците сгради с общо 833 апартамента стоят почти празни, жертва на рухването, последвало бума на имотите и настъпилата след това рецесия. „Веград“, компания, някога ръководена от политик с добри позиции, е планирала да построи наблизо и хотел, но не стигнала по-далеч от изкопаването на един голям ров. Уместен символ в момент, когато Словения се намира под нарастващ натиск да поиска кредитно споразумение, за да запълни финансовата дупка, както направи Кипър миналия месец.
Двете страни са различни в много отношения, но имат най-малко две общи неща: както и Кипър, Словения също трябва да рекапитализира най-големите си банки и няма пари да го направи.
Словения беше единствената бивша комунистическа република, която отказа да продаде по-голямата част от държавната си банкова система след падането на комунизма, така че сега само данъкоплатците трябва да плащат сметката на кредиторите след години на политическо влияние и лошо управление, натоварили ги с лоши кредити, равняващи се на почти една пета от икономиката.
По думите на Йоже Дамян, професор по икономика, който през 2006 г. беше министър на развитието, държавната собственост означава, че определен брой хора или фирми са имали специално отношение от страна на кредиторите заради връзките им с политическите партии и ръководството на банките.
В случая с проекта Сиска „Веград“ е взел пари назаем от словенските банки – дължи 107,8 милиона евро на най-големия кредитор Нова Люблянска банка, а след това е банкрутирал.
Изпълнителният директор на „Веград“ беше Хилда Товшак, бивш ръководен представител на консервативните християндемократи, която според Дамян се е възползвала от своите връзки.
„Директорът на „Веград“ имаше много голямо влияние. Тя притежаваше връзки навсякъде,“ каза той пред Ройтерс.
Съд миналия месец я осъди на 14 месеца затвор заради нагласяване на търг с още две строителни фирми за строежа на летищна контролна кула през 2008 г. Тя е съдена също и за това, че използвала пари от съвместен фонд, свързан с „Веград“, през 2009 и 2010 г.
Товшак отрича да е извършила нещо нередно и в двата случая и няма доказателства, че тя или „Веград“ са действали неправомерно в случая със заемите на Сиска. Адвокатът й каза, че тя няма да прави коментар във връзка с този материал.
Дамян напусна правителството само три месеца след като разбра, че план за продажбата на Нова Люблянска банка (НЛБ) е бил подкопан в резултат на политически натиск, за да бъде задържана банката в държавни ръце, така че политиците да могат да продължават да упражняват контрол.
„Оттеглих се, защото стана ясно, че няма да има приватизация на НЛБ и че държавата е решена дори да увеличи контрола над нея,“ каза той пред Ройтерс. „Вече беше ясно тогава, че държавата е лош стопанин“.
Медиите съобщиха, че банката трупа и други лоши кредити: 187 милиона евро задължения на строителната фирма SCT, сто милиона на строителната фирма Приморие и 115 милиона на инвестиционната компания Звон 1 холдинг. И трите фирми сега са в банкрут.
НЛБ оспорва тези данни, но не дава и други подробности, заявявайки, че не може да разкрива информация за клиенти.
Както Словения, така и Кипър се присъединиха към ЕС, когато блокът предприе мащабно разширяване, отваряйки вратите си за 10 предимно бивши комунистически държави през 2004 г., които няколко години след това замениха валутите си с еврото.
Но докато банките в Кипър понесоха тежки загуби заради големите им притежания на гръцки облигации, Словения фактически няма такива.
Кипър е изправен и пред критики за това, че приема офшорен банков сектор, осем пъти по-голям от размера на икономиката му, привличайки вложители, главно от Русия и Великобритания, които искат да избегнат високите данъци в родината си. Банковият сектор на Словения е едва 1,4 пъти колкото икономиката, по-малко от половината от средното за ЕС ниво.
Източникът на проблемите на двете страни обаче е сходен. Единият е евтиното финансиране, изляло се в Словения, Кипър, Испания, Ирландия и други страни от периферията на еврозоната, спомогнало за надуването на балоните на недвижимото имущество.
В случая на Словения това положение беше задълбочено от липсата на адекватен контрол над държавната финансова система.
„Имаше излишна ликвидност, която замъгли преценката на някои“, каза новоназначеният управител на централната банка Бощян Язбек, който поема поста през юли. „Ясно е, че в Словения не показахме особен успех в управлението на държавните компании“.
Двете страни споделят и обща уязвимост по отношение на банките им. Според МВФ Словения ще трябва да рекапитализира трите си най-големи банки, които са в по-голямата си част държавни, с общо един милиард евро през тази година, или около 3 процента от БВП.
Миналата година лошите кредити достигнаха 14,4 процента в книгите за банковите кредити.
Повтаряните възражения от представителите на Любляна, че „Словения не е Кипър“, са отзвук на усилията на други държави да успокоят пазарите преди те също да бъдат принудени да прибегнат към спасителни програми.
И макар че Словения все още има достъп до международните пазари, инвеситорите повишиха лихвите до над шест процента, което е само малко под седемте процента, при които самофинансирането на една страна се смята за неустойчиво.
Проучване на общественото мнение на агенция Дело стик през март показа, че 48 процента от словенците смятат, че страната им няма да може да оцелее без финансова помощ спрямо 44 на сто, които вярват, че ще успее.
„Казват, че Словения не е като Кипър, но се опасявам, че нещата може да се влошат точно така“, казва жена на име Нада, 63-годишна, която работи почасово в градинарски център. „Тъкмо ми казаха тази седмица, че няма да има работа за мен най-малко два месеца. Кой го е грижа за цветята във времена като тези?“
Премиерът Аленка Братушек, която пое поста след като вълна от протести срещу корупцията и икономиите помогна за свалянето на предишното правителство, продължава с плановете си за създаване на „лоша банка“, в която да бъдат изолирани 7 милиарда евро лоши кредити, по-голямата част от които са бреме за трите основни кредитора – НЛБ, Нова КБМ и Абанка випа.
Правителството също така трябва да инжектира до един милиард евро свежи пари в банките, за да повиши тяхната стойност и след това да ги продаде, макар че засега не се посочва дата.
Тези пари трябва да дойдат от общо 3 милиарда евро, които правителството трябва да заеме – цел, затруднена от кризата в Кипър.
Противоречивите изявления от върха също не помагат.
Бившият премиер Янез Янша, свален по-рано тази година, заяви, че Любляна трябва да издаде облигации до 6 юни или няма да може да погаси краткосрочни облигации на стойност 907 милиона евро.
Миналата седмица обаче новият финансов министър Урош Чуфер каза, че страната може да удържи до есента, докато чака пазарите да се успокоят.
Чуфер посочи също, че Словения може да продаде голям държавен актив тази година. Той не съобщи подробности, но правителството сега притежава акции на стойност около 780 милиона евро в най-големите словенски компании за телекомуникации, горива и застраховки.
Анализаторите не са сигурни на кого да вярват. Макар че Словения продаде достатъчно дълг в края на 2012 г., за да създаде паричен буфер, който да издържи до около септември, те смятат, че отлагането за последната минута на нова дългова емисия, не би било разумно.
„След Кипър смятам, че ключът се крие в овладяването на емоциите на пазарите и вложителите… Да се чака септември или октомври вероятно няма да донесе нищо добро,“ казва ръководителят на отдела за изследвания на банка Стандард (Standard Bank) Тим Аш.
„Те трябва да останат на крачка пред пазара, като покажат, че наистина имат планове за реформи и могат да разрешат проблемите без да търсят спасение в споразумение с Тройката. Дори тогава обаче би могло да бъде невъзможно“, добави той.
БТА