Ще има ли за 24-ти май нова „Тройна коалиция” ?

Бойко Борисов подава оставка. Снимка: от тв екрана

В България отново замириса на власт. Бурните социално-поколенчески протести oт последните месеци и задълбочаващите се кризи, духовни,  политически,  икономически, медийни, академични и какви ли още не, не попречиха ни най-малко на наплива към парламента на 38 отделни партии и 7 предизборни коалиции. В известен смисъл, струпването пред вратите на ЦИК поразително приличаше на стълпотворение преди отварянето на търговски център, в който ще има разпродажби на стоки „менте” на супер ниски цени…

След задъханото и „изпепеляващо противника” „деветосептемврийско” сборище в зала „Арена Армеец” на 7 април, ГЕРБ се кани да спечели отново изборите. Сигурно не с много, но все по-отдалечаващият се от реалността Бойко Борисов ще доминира все по-посредствения ни политически живот и през следващия парламентарен цикъл. Надявам се поне, че ще бъде принуден да управлява в коалиция, и то може би „тройна”. Това ще бъде във всеки случай „по-малката злина” в сравнение с едно ново еднопартийно правителство на ГЕРБ или нови избори още през есента.

Въпросът на въпросите обаче е, дали такава коалиция ще бъде възможна. Едни от най-големите проблеми на българския политически живот след 1989 г. са свързани с отсъствието на елементарна коалиционна култура. Oт самото начало на прехода до ден днешен „основните политически играчи” изпитват алергична непоносимост към управленските коалиционни мнозинства.

Това доведе до ненужна и агресивна поляризация, до нестабилни правителства и в крайна сметка до намаляване на коефициента на полезна законодателна дейност на повечето от парламентите на прехода, но най-вече на последния. Същият проблем, дори в много по-уродливи форми се наблюдава и в общинските съвети, където коалициите отдавна вече не са на политически принцип, а са плаващи и конюнктурни, и се формират основно по икономически интереси.

Всички си спомняме, когато през 2009 г. ГЕРБ спечели изборите със 116 мандата от всичко 240, а Бойко Борисов заяви нагло и назидателно:

„коалиция е мръсна дума”

и „ако не ми одобрите еднопартийното правителство, отиваме на нови избори и тогава ще имам 160 депутати.” Подобен бе и до болка известният случай с правителството на малцинството на Филип Димитров от 199 1г., който със 110 мандата в 36-то НС смяташе, че подкрепата на ДПС му е грантирана пожизнено, и просъществува само 10 месеца.

Подобно политическо поведение демонстрира за съжаление и „еманципираната европейка” Меглена Кунева, която от сутрин до вечер ни убеждава да гласуваме за нейната нова формация, точно защото няма да се коалира с никого… Странно нещо са партийните лидери, особено при българските политически нрави. Те са водени от толкова разнопосочни лични, групови и тяснопартийни интереси, че рядко им остава място и за националните, защото  смисълът от коалициите е именно взаимният контрол и надпартийната власт.

Предполагам, че нито Бойко Борисов, нито Меглена Кунева, а най-малко пък Сергей Станишев са забравили разкрепостеното и конструктивно отношение на Симеон Сакскобургготски към коалициите и широките парламентарни мнозинства, както и стремежа му да поставя държавните интерси на първо място, винаги пред партийните… За разлика от него например,  самозабравилите се в своята мегаломания лидери на СДС не успяха да преодолеят провинциалните си комплекси през ключовата за България 2001 г.

Симеон Сакскобургготски. Снимка: Булфото

Oтказът на СДС тогава, да участва в коалиция с НДСВ, потресе не само цяла България, но и европейските ни приятели. Ако ръководството на СДС не бе ангажирано само със собствения си пъп и мислеше за България, а не как да прецака Царя с евтините си булевардни интриги, всичко по-нататък щеше да протече по друг начин. Първо Първанов нямаше да спечели президентските избори, второ – имаше всички шансове БСП да загуби и парламентарните през 2005 г. А „великата” партия ГЕРБ, тя просто никога нямаше да бъде създадена.

След като Бойко Борисов, „целият в бяло”, демонизира и сатанизира своите предшественици и се опита да вмени вина на целия политически елит на прехода, би било полезно да се разкажат някои интересни неща за тройните коалиции на прехода. За 23 години, те са само две, като и двете са доминирани от БСП, но в първата, по времето на Великото народно събрание участваха СДС и БЗНС, а във втората – НДСВ и ДПС. Нормално е да започнем все пак хронологически, за да опресним паметта на изпадналите в деменция днешни седесари, които вече от години надават протяжен вой срещу „тройната коалиция” с участието на НДСВ, а забравят собствените си пируети преди 20 години.

Когато говорим днес за бедността и икономическите проблеми, е добре

да не забравяме никога зимата 1990-1991 г.

Страната затъваше в безкрайно дълбока икономическа криза. Стоките изчезваха не с дни, а с часове. Хората се редяха на километрични опашки, в големите градове се появи истински глад. На 22 септември 1990г. бе съставено ново социалистическо правителство, второто под ръководството на Андрей Луканов, но нищо не се промени. Кризата се изостряше, хората излязоха на улиците с искане за оставка на правителството, положението излизаше от контрол.

И до ден днешен си спомням барикадите от павета, огромните гранитни блокове, емоционалните студенти, които блокираха кръстовищата и вбесяваха озъбените пешеходци-комунисти, които не вярваха на очите си.  Буквално цяла София скандираше денонощно „Всеки ден ще е така, до оставката!“. Започна и невижданата до тогава масова национална политическа стачка, организирана от Подкрепа и КНСБ.

БСП беше решително против оставката и дори организира на 24 ноември митинг в подкрепа на правителството. Всеки момент щяха да избухнат сериозни безредици. В интерес на истината Андрей Луканов оцени рисковете на ситуацията и на 29 ноември подаде оставка, въпреки съпротивата на партийното си ръководство.

Преговорите за излъчване на ново правителство започнаха в парламента в началото на декември, като продължиха две седмици. С активното участие и медиацията на Президента д-р Желю Желев се постигна съгласие за съставяне на тройна коалиция между БСП, СДС и БЗНС, която да излъчи едно т.н. програмно правителство с „неутрален” министър-председател, неангажиран с нито една от трите политически сили.

Правителството се създаде за срок от 6 месеца, но просъществува цяла година, от декември 1990 до ноември 1991г. Поради напрегнатата до крайност политическа ситуация, се реши министрите от отделните партии да участват като експерти, а не като политически лица. Но за всички бе ясно, че това е „голяма коалиция”, каквито се правят в оосбено критични ситуации, когато няма друг изход.

И така на политическата сцена се появи

тройната коалиция на БСП, СДС и БЗНС

Премиер бе съдията  Димитър Попов. Всички добре разбирахме, че не може да има необвързани съдии с 20 годишна практика по време на комунизма, но за щастие все пак това не бе Андрей Луканов. В коалиционното правителство СДС участваше с 5 министри, от които единият – вицепремиер. (Точно с толкова министри бе и участието на НДСВ в тройната коалиция на Сергей Станишев, 15 години по-късно).

Това бяха едни от най-силните фигури на СДС – Димитър Луджев, вицепремиер, отговарящ за икономическата реформа и силовите министерства, Иван Пушкаров – министър на индустрията, търговията и услугите, Иван Костов – министър на финансите, проф. Георги Фотев – министър на науката и висшето образование и проф. Димитър Воденичаров – министър на екологията. Другите вицепремиери бяха Виктор Вълков – БЗНС, който бе и външен министър, и небезизвестният Александър Томов (Лупи).

Вицепремиерът от СДС Димитър Луджев и министърът Иван Пущкаров. Снимка: в. „Демокрация“

Цялата тежест на икономическата реформа понесоха министрите на СДС. В един много кратък период от време те освободиха цените, за първи път от 45 години насам и извършиха монетарната част на икономическата реформа. Бяха премахнати държавните монополи в хранително-вкусовата промишленост – производство на млечни, месни и хлебни продукти.

СДС направи и много по-дълбоки реформаторски ходове, за които нямаше още законова основа, но които разчистваха пътя на пазарната икономика. Бизнесът получи сериозни данъчни облекчния, създаде се специален фонд за финансиране на малкия бизнес, от разрешителен се премина към регистрационен режим във външната търговия.

Още от първите дни на новото правителство цените почнаха да скачат главоломно, но празните магазини започнаха да се пълнят със стоки, и отведнъж се изля рога на изобилието. Появиха се всички възможни хранителни продукти, много от които никога не бяхме виждали по времето на комунизма. От това смутно време на „либерализиране на цените” хората намразиха понятието „либерализъм”, и запомниха апела на премиера Димитър Попов „За Бога, братя, не купувайте!”…

Въпреки положителните ходове на тройната коалиция на Димитър Попов, самият политически акт на създаване на „голяма коалиция“ между БСП и СДС, се тълкува и до днес от редица анализатори като

“безпринципно съглашение” с комунистите,

което е дало отпечатък на целия по-нататъшен ход на прехода. В тези твърдения има и много истина. От политическа гледна точка „голямата коалиция“ наистина спаси страната, но преди всичко спаси бившите комунисти от гражданските безредици и възможната насилствена разправа с виновниците за разрухата.

Нещо повече, коалиционното правителство окончателно реанимира изпадналата в кома БСП като политическа сила и я върна в демократичното политическо пространство, но заедно с това постави на карта авторитета на СДС и най-вече неговата решителност за окончателно отстраняване на комунистите от властта.

Правителството наистина успя да проведе първите спасителни за страната икономически реформи. За съжаление обаче, неговият коалиционен характер и социалистическото парламентарно мнозинство във ВНС не позволиха провеждането на наистина радикална икономическа политика.

Иван Костов, Петър Стоянов и шефът на „Овъргаз“ Сашо Дончев. Снимка: в. „Демокрация“

Много трудно може да се прецени, особено от днешна гледна точка, дали СДС спечели или загуби от участието си в тази тройна коалиция. Деликатната ситуация, в която се намираше СДС като заложник на социалистите, предизвика не само ожесточени обществени и медийни дискусии, но и катализира развитието на центробежните сили и процеси на разцепление вътре в СДС, започнали още с избирането на д-р Желев за президент.

И все пак правителството на тройната коалиция на Димитър Попов ще се запомни с добро за авторитета на страната ни. И ако икономическите му стъпки не бяха достатъчно радикални, то външнополитическите му актове бяха наистина исторически. По негово време България подписа разпускането на СИВ и Варшавския договор и  денонсира договора за дружба със СССР.

(следва – Как се роди тройната коалиция)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.