Новият пазител на френския език е (затаете дъх!) британец
Асошиейтед прес
Най-новият официален пазител на френския език проговори: английският, твърди той, прескача барикадите и заплашва езика на Молиер.
Той би трябвало да е наясно с това. Все пак е британец – първият от своята нация, който ще стане един от 40-те уважавани „безсмъртни“ на Френската академия – институцията, която бди над френския език от 1635 г. насам.
Лисица в кокошарник ли е той, както би помислил някой, като се има предвид историята на взаимно презрение между Англия и Франция? „Не“, уверява Майкъл Едуардс. „Нито пък съм троянски кон. Нямам желание да мътя водата.“
Но въпреки това той може и да го направи. Едуардс, дипломиран поет от Кеймбридж, писател и преводач, женен за французойка, казва, че макар да е получил френско гражданство преди 10 години, британската му идентичност продължава да бъде „основна“.
„Аз не спирам да бъда британец. Не“, каза той в интервю от кабинета си във величествения Колеж дьо Франс, където оглавява катедрата по английско литературознание. Той се чуди например защо няма френски думи, които да изразяват определени понятия. Човек може да се спусне на френски, „descendre“ (на английски „descend“), но не и да се издигне, „ascendre“ (на английски „ascend“), както е сторил до своето престижно място Едуардс.
Британският учен, който ще навърши 75 г. този месец, бе избран във Френската академия през февруари от трети опит – кандидатствал е за първи път през 2008 г. За него да се превърне в „безсмъртен“, което изисква създаването на доста лични контакти, е равносилно на това да го приемат в небесното царство на боговете на френската литература.
„Когато бях студент, Френската акдемия беше нещо като недостижим рай, в който живееха хора като Расин, Лафонтен, Волтер, Юго, Клодел и Валери.“
Крайно необичайно е външно лице като Едуардс да бъде прието в елитния френски клуб, макар че се е случвало и преди.
Друг англосаксонец, Джулиън Грийн, роден в Париж в американско семейство и получил образованието си във Франция, е предшественик на Едуардс във Френската академия. Но роденият в околностите на Лондон Едуардс е първият британец с френски като втори език, който става част от елитната общност.
Въпреки това той не е единствения член на Френската академия, който е роден извън Франция. Всъщност един от тях – роденият в Китай Франсоа Чън – е насърчавал Едуардс да се кандидатира. Три опита и усилени преговори за спечелване на някои от членовете на академията на негова страна са били нужни на Едуардс за тазгодишното победно гласуване.
И макар спечелването на признание от френския езиков елит да е било истинска битка за Едуардс, няма признаци, че френският снобизъм по отношение на британския му произход е играл главна роля в процеса.
Едуардс се засмива, когато го питам защо е искал да стане така наречения безсмъртен. „Все едно да питаш някого, защо иска да играе на Световното първенство по футбол.“
Само че противно на спечелването на световната купа, членството във Френската академия е чест, която трае доживот. Безсмъртните се сменят от нови само когато един от 40-те умре. В „посребрялата“ институция, където повече от половината й членове са над 75 години и само пет от тях са жени – в момента има четири празни места.
Едуардс ще заеме място номер 31, замествайки писателя Жан Дютур, през ноември. Тогава той ще облече зелен костюм със златна бродерия и ще приеме своя декоративен меч на пищна церемония, където ще произнесе дълга реч, която ще бъде препечатана дума по дума в някои френски вестници.
Но този любител на Шекспир вече има ясна представа за най-големия враг на френския език: английския, превърнал се в световния „lingua franca“ (език за общуване между народите, като есперанто – бел.ред).
„Не мисля, че това е параноя. Смятам, че са прави. Английският наистина е заплаха“, каза той. Но не „истинският английски“ заплашва френския език, бърза да добави той.
Едуардс също така съзира и една по-сериозна и по-коварна според него заплаха: нарастващото изискване французите да пишат на английски по професионални причини. Той смята това като потенциално „много опасно“ за философи и учени, например, където езикът може да има силно въздействие върху самата им работа.
„Езикът е жив организъм. Той е начин на мислене, памет“, каза Едуардс. „Важно е един френски философ да мисли на френски“, каза той. Не го ли прави, този човек „може, грубо казано, да се превърне в британски философ“.
Френският, някога официален език на международната дипломация, постепенно загуби позициите си от английския. И това се случи въпреки двата закона, влезли в сила през 1975 г. и 1994 г., за да гарантират използването на френския език на работното място, в бизнеса и на международните конференции във Франция.
През 2006 г. тогавашният президент Жак Ширак напусна среща на високо равнище на Европейския съюз в знак на протест срещу особено обидна проява спрямо френския език: френски изпълнителен директор направи обръщение към европейските лидери на английски език. Като знак за променящите се времена, миналия месец на пресконференция в Швеция френският финансов министър приемаше въпроси на френски и охотно им отговаряше на английски, за да угоди на международната аудитория.
Академиците, както се наричат членовете на Френската академия, не съставят закони. Те просто дават мнения, които се очаква французите да спазват, ако искат да запазят езика си чист. Това не е лесна задача в глобализирания свят, където чуждите езици постоянно се смесват. Академиците изхвърлят англицизмите, заменяйки ги с френския им еквивалент, например eco-friendly (природосъобразен) става „respectueux de l’environnement“ (уважаващ околната среда). При англичаните е точно обратното, те „харесват чуждите звуци в английския“.
„Французите вярват, че френския език трябва да бъде контролиран отгоре, и Френската академия е призвана да прави точно това“, каза Едуардс. Той увери, че Академията не се „опитва да балсамира френския“, но гледа „много сериозно на красотата на френския език“.
Едуардс пише поезия и есета на английски и френски, и говори френски с лек, почти елегантен английски акцент. Той започва да учи френски на 11 г. в Англия и си припомня, че с натрупването на знанията френският език му е отворил врати към нов свят – свят, върху който той размишлява от десетилетия насам чрез своите стихове, есета и лекции. „Le Rire de Moliere“ („Смехът на Молиер“), публикуван миналата година, предлага нов поглед върху творбите на човека, чието име за мнозина е синоним на френския език.
Едуардс се надява да получи място в комисията, която преработва френския речник от времето на кардинал Ришельо – основателя на институцията.
Френската академия е разнообразна общност, в която има не само литератори, но и учени, дори и бившия президент на Франция Валери Жискар д’Естен. По ирония на съдбата някои от великите френски писатели никога не са прекрачвали прага й – включително самия Молиер.
Едуардс бе достатъчно предпазлив да не казва нищо радикално, което би могло да накърни репутацията му, преди да заеме мястото си през ноември. Но въпреки това се осмели да спомене, че френския език би могъл да се поучи от английския. „Наистина вярвам, че … езикът е жив, когато се променя, а английският е наясно със съществуването на други езици и прави заемки от тях, когато това е полезно.“
След което сподели още една наистина еретична мисъл: „Езикът, който наистина е застрашен, е английският“.
В днешно време, обясни той, двама души, на които английския не им е майчин език, често разговарят помежду си на развален, хибриден английски. „Езикът, на който хората си бъбрят по света, е лош английски“, каза Едуардс.
БТА