Добре дошли в Ислямска държава Сирия

Веднага щом мирните протести срещу сирийския президент Башар ал Асад прераснаха в насилие през лятото на 2011 г., стана ясно, че иракският клон на Ал Каида, известен като „Ислямска държава в Ирак“, ще играе ужасяваща роля в оформянето на бъдещето на Сирия. Тази реалност отново беше подчертана на 9 април, когато лидерът й Абу Бакр ал Багдади открито призна, че неговата организация е създала водещата сирийска джихадистка група Фронт ан Нусра. После Багдади даде ново име на тяхното съвместно начинание – „Ислямска държава в Ирак и Велика Сирия“ (ИДИВС).

Браво на Багдади, че потвърди това, което се знаеше отдавна. САЩ вече определиха Ан Нусра като псевдоним на Ал Каида в Ирак през декември 2012 г., а човек можеше лесно да предположи за изначалната връзка между иракския и сирийския клон на Ал Каида, когато Ан Нусра официално обяви своето съществуване през януари 2012 г. Не е изненадващо, че „Ислямската държава в Ирак“ бързо успя да установи позиции в Сирия: групата беше изградила обширни мрежи в страната още от времето на войната в Ирак, а в годините, преди да започне въстанието срещу Асад, затвърждаваше влиянието си в източната част на Ирак, който има обща граница от 376 мили със Сирия.

Следователно уместният въпрос не е дали изявлението на Багдади е вярно. По-скоро важните въпроси, които трябва да се зададат, са кой взе решението за името, защо „Ислямската държава в Ирак“ призна тази връзка сега и дали новината ще доведе до промени в поведението на джихадистката група. В Сирия изниква въпросът как явната връзка на Ан Нусра с Ал Каида ще се отрази на отношенията й с други бунтовнически групи, биещи се с Асад.

Вероятно най-интересното заключение, което може да се изведе от създаването на ИДИВС, е, че титулярният главатар на Ал Каида Айман аз Зауахири изглежда продължава да участва в операциите на регионалните клонове на терористичната организация. Обединението под едно име беше предшествано на 7 април от аудио послание на Зауахири, който призова Ан Нусра да установи ислямска държава и подчерта важността на иракския клон на Ал Каида в тези усилия. Последвалото само около ден по-късно изявление на Абу Бакр ал Багдади за провъзгласяване на обединението предполага, че той или тясно съгласува действията си с пиар екипа на Зауахири, или веднага скача, когато шефът даде заповед.

Очевидната способност на Зауахири да оказва влияние върху стратегията на Ал Каида в Леванта е донякъде изненадваща. След смъртта на Осама бин Ладен той е най-издирваният човек на света, а поредицата от удари на САЩ срещу съобщителната мрежа на Ал Каида след операцията за ликвидирането на Бин Ладен трябва да са го принудили да се крие усилено. Въпреки това е доста трудно да се повярва, че избирането на момента за изявленията на Зауахири и Багдади е случайно стечение на обстоятелствата. Изглежда, че Зауахири – подобно на Бин Ладен преди него – остава в течение с операциите на мрежата, която оглавява.

Но ако продължаващото влияние на Зауахири е ясно, то неговата преценка остава съмнителна. Това няма да е първият път, при който той оплесква стратегията на терористичната организация в региона: през юни 2006 г. той призова Ал Каида в Ирак да обяви ислямска държава във възхвала на убития лидер на групата Абу Мусаб аз Зеркауи. По онова време Зауахири се тревожеше, че евентуално прибързано изтегляне на САЩ от Ирак би довело до вътрешни борби между иракските сунити подобно на ситуацията сред афганистанските муджахидини след изтеглянето на СССР през 1988 г. Диагнозата на Зауахири може до голяма степен да е била точна, но предписанието му за ислямска държава беше катастрофа за клона на Ал Каида. Групата се опита да затегне контрола си върху управлението и по този начин ускори сунитската враждебна реакция, известна като движение „Пробуждане“. Този срив беше също така улеснен от изключително силния натиск на американските сили върху мрежата на Ал Каида.

Като се има предвид предишното стратегическо мислене на Зауахири, човек естествено може да се запита дали разсъжденията му са сходни, що се отнася до Сирия. Вероятно лидерът на Ал Каида си представя, че новото обединение може да изгради управленска рамка, която да му позволи да измести своите съперници в бунтовническото движение, след като Асад падне от власт?

Отговорът може би е по-прост: сега ролята на Ал Каида в Ан Нусра е широко призната, поради което прикриването зад имена, предполагащи местен произход, вече е неприложимо. При това положение има логика „Ислямската държава в Ирак“, която напълно отхвърля легитимността на съществуващите граници в Близкия изток, да разшири явните си претенции върху територия, включваща части от Сирия. Откритото обединение може би не се приема добре навсякъде, особено сред сирийските бойци, които бяха привлечени главно от военната и организационната ефективност на групата, а не от идеологията й. Това може да обясни непоследователното изявление на лидера на „Ан нусра“ Абу Мухамад ал Джолани, разпространено на 10 април, в което той засвидетелства своята вярност към Зауахири, но отхвърли идеята за преименуване и увери поддръжниците, че операциите на групата няма да се променят.

Също както „Ислямската държава в Ирак“ никога не е заплашвала да контролира цял Ирак, така ИДИВС едва ли ще се опита да контролира цяла Сирия. По-скоро ще се прицели към доминирания от сунитите обширен район между шиитските крепости в Южен Ирак и контролираните от Асад планински области в Западна Сирия.

Каквато и да е логиката на Зауахири, това изявление носи рискове за операциите на Ал Каида в Сирия. В Ирак „Ислямската държава“ си спечели слава на жестока и деспотична организация дори сред сунитското население. През последната година „Ан Нусра“ избягва част от тези грешки, като си сътрудничи с редица сирийски въоръжени групи, и също така успешно предоставя конкретни услуги. Но провъзгласяването на ислямска държава ще донесе със себе си определени очаквания от страна на джихадистките поддръжници на Ал Каида, така както стана преди седем години в Ирак. Едно от тези очаквания е, че групата ще упражнява контрол върху територия, а това ще означава противопоставяне с племенни групи и други сирийски бунтовници, които може да не са съгласни с екстремистките възгледи на Ан Нусра. За добро или лошо започва уреждането на сметките между сирийския клон на Ал Каида и други бунтовнически групи.

Обединението вероятно ще окаже по-голямо въздействие в политически, отколкото в оперативен план. Решението на САЩ да обявят Ан Нусра за клон на Ал Каида може би не спира държавите, спонсориращи въоръжени групи в Сирия; дано сега тези държави да се замислят повече кои групи получават оръжия и ресурси. Вероятно по-важното е, че бойците – включително някои салафитски групи – които не споделят напълно разрушителния мироглед на Ал Каида, може в крайна сметка да отхвърлят получилата ново име терористична групировка. Подобно развитие би било добра новина на фона на постоянния поток от мрачни вести, идващи от Сирия тези дни.

САЩ обаче все още се оказват до голяма степен безсилни да спрат терористичната организация. Вашингтон просто няма каквито и да е добри възможности за политика в Сирия, въпреки че новото име на Ан Нусра може да намали правните пречки за атакуването й с безпилотни самолети. Приоритет в неговата стратегия сега трябва да бъде сдържането на конвенционалните оръжия на Сирия. Не се заблуждавайте – ако Асад ги предаде на ливанската паравоенна организация Хизбула, това би било катастрофа, но още по-лошо би било, ако те попаднат в ръцете на Ал Каида.

Човешката трагедия и геополитическото бедствие в Сирия не могат да се прикрият с евфемизми. За да има мир, Башар ал Асад трябва да си отиде. Но докато Ан Нусра остава най-силната бунтовническа група на място, Сирия не може дори да започне тежката работа по възстановяването.

БТА