Южноафриканците се колебаят: Помагаше ли или пречеше Маргарет Тачър на апартейда?

Асошиейтед прес

Деветнадесет години след края на апартейда южноафриканците все още са страстно разделени в мненията си дали Маргарет Тачър е помагала или е пречела на жестоката система на „бялата власт“.

Разгорещените дискусии, предизвикани от кончината на Тачър, показват до каква степен южноафриканците вярват в силата на нейното влияние върху съдбата на последния бастион на властта на бялото малцинство в Африка.

Бившата британска лидерка подкрепяше правителството на апартейда в най-смъртоносния му период, когато изби много хора в края на 80-те години, прилагайки държавен тероризъм в страната и чужбина, чрез бомбени атентати и трансгранични набези в съседни страни, обвинени, че приютяват партизани, каза Пало Джордан, бивш министър от кабинета и твърд привърженик на управляващия Африкански национален конгрес (АНК).

„Маги Тачър и Великобритания бяха важни фигури. Те защитаваха Южна Африка на апартейда, предотвратяваха международните санкции“, каза Джордан за Асошиейтед прес.

„Животът на много хора беше погубен (в резултат на режима на апартейда). Аз не мисля, че е голяма загуба за света“, каза Джордан за смъртта на Тачър.

„Ако питате мене, добре, че се отървахме“, заяви той по южноафриканска радиостанция.

Тачър наричаше Мандела и неговото движение АНК „терористи“, защото са получавали подкрепа от бившия Съветски съюз през Студената война и заради партизанската им война за демокрация.

Джордан е присъствал на първата среща на Мандела с Тачър след освобождаването му след 27 години в затвора, на „Даунинг стрийт“ в Лондон през 1990 г.

„Това, което забавляваше стария (Мандела) повече от всичко, беше че сега тя разговаряше с мъжа, когото смяташе за архи-терорист“.

Според него вроденият чар на Мандела обезоръжил „Желязната лейди“ и срещата минала без конфронтация.

Говорител на Тачър заяви през 1987 г., че всеки, който вярва, че АНК, тогава водещото движение против апартейда в Южна Африка, един ден ще управлява страната, „не е с всичкия си“.

Други твърдят обаче, че Тачър е била твърдо против апартейда и расизма, и е повлияла върху бялото правителство да освободи Мандела.

„Тачър направи повече за освобождаването на Нелсън Мандела от който и да било от стотиците комитети против апартейда в Европа“, каза за „Ток радио 702“ в Йохансебург последният външен министър от режима на апартейда Пик Бота.

Фредерик Вилем де Клерк, последният южноафрикански президент от епохата на апартейда, каза, че Тачър, която нарече приятелка, е била „непоклатим критик на апартейда“. По негово мнение тя е схващала сложностите и реалиите в Южна Африка по-добре от много свои съвременници.

„Тя оказа по-голямо влияние върху случващото се в Южна Африка от който и да било друг политически лидер“, каза Де Клерк. Той добави, че Тачър „правилно е вярвала“, че много повече може да се постигне чрез конструктивен диалог с неговото правителство, отколкото чрез международни санкции и изолация на южноафриканското правителство.

Тачър смяташе, че санкциите са неморални, защото ще лишат хиляди чернокожи южноафриканци от работа. Нейната позиция позволи на британски компании да продължат да действат по време на апартейда в Южна Африка, където Обединеното кралство беше най-големият търговски партньор и чуждестранен инвеститор.

Бившият президент на Замбия Кенет Каунда яростно атакува Тачър на конференция на Британската общност през 1986 г., на която тя отказва да се присъедини към шестте страни, сред които Австралия и Канада, които налагат пакет от санкции срещу Южна Африка.

Каунда заяви пред репортери, че Тачър е представлявала „наистина жалка картинка“ и я обвини, че „се кланя на златото, платината и всичко останало“, което се предлага за продан от Южна Африка.

Тези думи рязко се различават от забавната му реплика от времето на прословутия им валс на срещата на високо равнище на Британската общност през 1979 г.в Ливингстън, Замбия, когато нарича Тачър „моята партньорка по танци“.

Добрите отношения между двамата, зародили се тогава, карат Тачър да помогне за приключването на седемгодишната война в Родезия. Чрез австралийски посредници тя убеждава воюващите страни да подпишат мирно споразумение, което слага край на управлението на бялото малцинство и през 1980 г. поставя Робърт Мугабе начело на демократично Зимбабве.

Мугабе, сега критикуван за унищожаването на икономиката на страната чрез насилствено и незаконно заграбване на фермерски земи, собственост на белите, винаги се е радвал на колегиални взаимоотношения с Тачър. Той казва, че й се възхищавал и че с нея било по-лесно да си имаш работа, отколкото с Тони Блеър, който по-късно става министър-председател от Лейбъристката партия.

Но британското правителство по времето на Тачър игнорира избиването след вътрешен бунт на 20 000 цивилни зимбабвийци от малцинственото племе Ндебеле, което продължава от 1982 г. до 1987 г. Кралица Елизабет Втора дори удостоява Мугабе с рицарска титла след кланетата. Редакторът на лондонския „Обзървър“ Доналд Трелфорд по-късно обвиняваТачър и Форин офис че са били по-загрижени за отношенията си с Мугабе, отколкото за човешките права.

Едва след като хиляди бели фермери са прокудени от собствената им земя и повече от дузина са убити, кралицата лишава Мугабе от рицарския сан.

Тачър накрая е принудена да наложи санкции на Южна Африка, следвайки примера на американския Конгрес, който през 1986 г. приема Всеобхватния закон против апартейда, отхвърляйки ветото на президента Рейгън, след като Южна Африка в един ден и същи ден напада Зимбабве, Замбия и Ботсвана, спомня си Пало Джордан.

Официалното изявление на АНК за кончината на Тачър бе изненадващо сдържано, вероятно в израз на африканската традиция на почтителност спрямо мъртвите.

„Тя бе един от силните лидери на Великобритания и Европа, до такава степен, че някои от нейните политики доминираха в дискурса на държавните структури по света“, каза националният говорител на АНК Джаксън Мтембу, имайки предвид становището й, че режимът на апартейда е „защитна стена срещу комунизма“. „Кончината й сигнализира края на цяло поколение лидери, които управляваха по време на много труден период, характеризиран от динамиката на Студената война.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.