Всички блъфират – кой ще (на)мигне пръв в коалиционния дуел

Иво Инджев

Вчера прогнозирах (почти сериозно) задаваща се нова тройна коалиция, която обаче няма да е удобно да бъде кръстена така и затова предложих на шега да се казва „дойна коалиция”. И заваляха опровержения…

Пак се шегувам – не твърдя, че съм предизвикал отзвука. Но е интересно съвпадението, че за броени часове започна благородно социалистическо състезание (както се наричаше при комунизма яловата конкуренция в условията на държавния капитализъм). Станишиев патетично се закле, че никога БСП няма да се коалира с ГЕРБ, а партийният строител на ГЕРБ Цветан Цветанов изключи коалиция с БСП, ДПС и „Атака” , но вече не изключи вероятност от съюзяване с „България на гражданите”, потвърдила мигновено, че няма да си сътрудничи с никого в бъдещия парламент.

Цялото това отрицание на отрицанието прилича на сценка от надлъгването от каубойските филми, когато бабаитите с колтовете стоят разкрачени един срещу друг с ръка на кобура. Кой ли ще (на)мигне пръв в тази класическа сцена в нашия вариант, която повече прилича на т.н. мексиканска рулетка- ситуацията, когато всеки е насочил пистолета до главата на съседа и всички са практически на мушката?

Пръв мигна най-слабият актьор от героите във вчерашната ми статия „ Долу тройна, да живее дойната коалиция”- водещият Николай Бареков, когото уличих в рязко омекване спрямо сочения от ГЕРБ за главен враг с партиен билет лидер на БСП Сергей Станишев. Ден по-късно,тази сутрин, Бареков буквално истеризира, когато някакъв младеж в Сливен му намекна, че е продажник.

Изоставяйки трибунката си, изживяващият се напоследък като народен трибун водещ на гербаджийската телевизия премина в контранастъпление и се разкрещя насред площада в Сливен, че той лично никога не можел да бъде купен от никой политик (което вече може и да е вярно, защото вероятно е натрупал състояние от обслужването на банкерската телевизия и сигурно самият той има стартов капитал да си купи някой гладен кандидат за политик).

Но да ви кажа защо си изпуска нервите: защото изпуска поста си на директор в банкерската телевизия. Вече от седмица подготвя подчинените си, че предстои да ги изостави. Било заради това, че „обикновено не се задължал дълго на едно място”.

В ТВ7 съответно кошерът жужи с въпроса, кой ли търтей този път ще кацне със златния парашут на Делян Пеевски? Шефката на новините е сред номинираните от слуховете, защото тежестта й, измерена в коли и секретарки, расте с дни.

Че Бареков този път наистина ще си ходи, е ясно, но също така вече е виден и завоят в редакционната политика: тя все по-видимо червенее. Така са решили онези, които инвестираха много милиони в този проект на гербаджийската пропаганда, наследен от тройната коалиция, чиито създатели явно си припомнят корените под влияние на нахлуващите руски капитали в Корпоративна търговска банка. Меденото интервю на Бареков със Станишев беше само първия залп на „Аврора”.

Колкото до Пеевски, той е самоходна метафора на задаващата се дойна коалиция. Депутат е от ДПС, на когото толкова му е пораснала работата, че вече е водач на две листи на партията и същевременно олицетворява исторически спойката между ДПС,БСП и ГЕРБ. Защото беше заместник министър (по авариите и бедствията) в тройната коалиция, когото Станишев „за малко” уволни, но Доган показа кой кара тройната композиция и го принуди да го възстанови, с което укрепи и дружбата по партийна линия.

След това Пеевски беше избран да стане мост и към ГЕРБ, по който премина на заден ход майка му Ирен Кръстева, оттеглила се в чужбина, за да отстъпи на сина си ръководството на растящата медийна империя, която тя олицетворяваше преди кабинета„Борисов”, но за да не дразни окото на новата власт опразни мястото за ненагледния си син.

Предполагам, че мнозина, когато четат констатациите ми дотук, изпитват чувство на безнадежност. Обаче ще ги изненадам този път истински. Ето на какво можем да се надяваме- защото е ясно, че само със собствени сили няма да можем да се измъкнем от тази мечешка прегръдка.

„Русия ще продължи да е основният повод за безпокойство в Европа и през следващите години. Това заяви американският генерал Филип Брийдлав, който е номиниран за командващ силите на САЩ и НАТО в Европа, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

“Русия ще остане основният повод за безпокойство в региона до 2020 г. поради географското си положение, природните си ресурси, военните си сили и желанието си за регионално влияние”, макар и да е изправена пред “системни слабости”, заяви генералът в писмено изказване за изслушването му в Сената, който трябва да одобри кандидатурата му.

Според Брийдлав, САЩ и НАТО трябва да покажат подкрепата си за тези свои съюзници, “които живеят в страни, които Русия приема като част от своята сфера на влияние”.

Макар и да призна при изслушването, че политиката на “рестартиране” на отношенията с Русия, предприета през 2009 г. от Барак Обама е в застой откакто Владимир Путин отново стана президент на Русия, генерал Брийдлав подчерта пред сенаторите, че е необходимо да се подаде ръка на Русия въпреки разногласията по Сирия или противоракетния щит в Европа.
“Трябва да престанем да възприемаме Русия като враг и да се опитаме да я привлечем към партньорство”, заяви Брийдлав”. (Dir.bg)

Някой може ли да си представи, че България е изключение от процесите, описани от американски генерал? Точно обратното е: тъкмо нашата страна, атакувана от руското влияние с особена острота откакто Путин дойде на власт в Кремъл преди 13 години, е пилотният проект на руската мечка и нейната прегръдка се усеща тук задушаващо навсякъде.

Ето защо, за онези, които се правят че не виждат и не разбират за какво става дума, отново заявявам: България има нужда от преформулиране на своя демократичен проект. Нейната прозападна ориентация трябва да бъде отвоювана.

Разделението тук вече не е по линията „ляво-дясно”, а е на фронта на модернизирането на страната по успешния западен модел (който няма алтернатива в днешния свят- дори и държавите с еднопартийни режими, като Китай и Русия, заимстват реториката на демокрацията и практиката на пазарното стопанство), обстрелван с руските корупционни практики: от АЕЦ „Белене”, до проникването в медиите.

Трябва да се противопоставим на опитите да бъдем държани в орбитата на неоколониалната си зависимост от съветско-руския колониализъм. Само чрез нашия отпор той ще бъде принуден да приеме, че има насреща си партньор, а не народ-колаборационист, готов да живурка по евразийски.

По този път са минали и други колониални народи, които принудиха бившите си метрополии да им отстъпят свободата. Няма причина да не си я поискаме и ние, които сме в далеч по-изгодната ситуация (не да вдигаме въоръжени въстания а) просто да си изпълняваме поетите съюзнически задължения.

Убеден съм, че тук ще възникне проект (партия или под друга форма), който ще обедини реформаторски, прозападно ориентирани българи с достатъчно тежест, за да се противопостави на сегашната патова политическа ситуация, която работи само в полза на ориенталски ориентирания и не(на)виждан другаде по света „патриотизъм”, деклариращ любов към чужда държава, която има претенцията непрекъснато да ни освобождава- включително от необходимостта да се грижим сами за себе си.

От сайта на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.