Изборите във Венецуела – ще остане ли наследството на Чавес?

Ройтерс

„Има път“ е девизът на Енрике Каприлес. Снимка: личен сайт

Самопровъзгласената социалистическа революция на починалия Уго Чавес ще бъде подложена на тест на изборите в неделя, когато посоченият за негов наследник ще се изправи срещу по-младия си противник, обещаващ промяна в държавата, която Чавес поляризира.

Повечето социологически проучвания дават значителна преднина на протежето му, изпълняващия длъжността президент Николас Мадуро, която се дължи основно на личната подкрепа на Чавес и вълната от печал и съпричастност, която предизвика кончината му миналия месец след неуспешната му борба с рака.

Добре сложеният 50-годишен Мадуро, бивш шофьор на автобус, обещава да бъде верен на социалистическите политики на Чавес и през цялото време на предизборната кампания той копираше пламенната реторика на бившия си шеф.

„Искате ли един от прогнилите буржоа да победи“, викаше Мадуро на едно от последните си предизборни шествия. „Или искате работник, син на Чавес, патриот и революционер? Вие решете!“

Размахвайки плакати с лика на споминалия се лидер, тълпата в отговор скандираше лозунга на кампанията: „Чавес, кълна ти се, ще гласувам за Мадуро!“

Но според кандидата на опозицията, 40-годишния губернатор на щата Миранда Енрике Каприлес, венецуелците се нуждаят от промяна от поляризиращите политики на 14-годишното управление на Чавес и се надява, че промяна в настроенията на избирателите в последния момент ще обърне вота в негова полза.

На карта са поставени контролът върху най-големите петролни резерви в света, икономическата помощ за множество лявоклонящи правителства в Латинска Америка и наследството на социалистическия „чавизъм“.

На всяко от предизборните си мероприятия Мадуро пускаше видео на последното емоционално обръщение на Чавес към държавата членка на Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК) с население от 29 милиона души, на която той му дава благословията си, преди да почине на 5-ти март.

Ако Мадуро спечели, още от първия ден той ще бъде изправен пред сериозни предизвикателства, в опита си да контролира разнородната управляваща коалиция в отстъствието на доминиращата индивидуалност на предшественика си и без значителните държавни средства, които помогнаха на боледуващия Чавес да спечели изборите през миналия октомври.

Още по-големи трудности чакат Каприлес, ако бъде избран, тъй като ще трябва да се опита да спечели милионите върло лоялни поддръжници на Чавес, сред които са подозрителни служители в държавни компании, които от край време са свързани с движението на Чавес.

На всеки предизиборен митинг Каприлес отхвърляше твърденията на Мадуро, че планира да отмени спонсорираните с петролни пари проекти за социално подпомагане, познати като „мисиите“ за бедните, които бяха основен крайъгълен камък на популярността на бившия президент сред бедното население.

Каприлес не остана по-назад и отправи остри нападки срещу Мадуро и други, обявявайки ги за „повърхностни революционери“. Той ги обвини, че предават завета на Чавес, пълнейки джобовете си, докато само на думи служат на неговата идеология.

Междувремнно Мадуро описа съперника си като разглезено богаташче, което представлява интересите на заможния и корумпиран венецуелски елит – и на техните „империалистически“ финансови спонсори във Вашингтон.

Потомък на европейски евреи по майчина линия, Каприлес наистина идва от богато семейство, но през цялата предизборна кампания той се опита да лансира имиджа на „човек от народа“, карайки мотор из бедняшките квартали и носейки почти винаги бейзболна шапка.

Мадуро, бивш член на рок група и профсъюзен активист, успя да се издигне до външен министър на Чавес и негов вицепрезидент, но на всичките си митинги изтъкваше скромните си корени, често пъти викайки на сцената колеги работници, които е разпознал в публиката.

По време на ожесточената и кратка предизборна кампания, която бе белязана най-вече от личните нападки между двамата кандидати, Мадуро при всеки удобен случай наблягаше на тесните си връзки с Чавес. Той дори заяви, че е бил посетен от духа на починалия лидер, който му се явил във формата на птичка.

В друг подобен сюрреалистичен епизод, Мадуро предупреди всички, които мислят да гласуват за противника му, че ще си навлекат вековно старо проклятие, възползвайки се от богатата смесица между анимистки и християнски вярвания, която цари из венецеулските равнини и джунгли.

В държава, където конфронтационната реторика на Чавес допълнително задълбочи подозрителността между неговите поддръжници и опозицията, и двата политически лагера неколкократно взаимно се обвиняваха в мръсни номера и в планиране на насилствени действия.

Лоялни „чависти“ често обвиняват опозицията в заговор за повторен опит на краткия преврат срещу Чавес отпреди десет години, а от лагера на Каприлес твърдят, че правителството безсрамно се възползва от държавни ресурси, за да се опита да подсигури триумфа на Мадуро.

Мадуро обвини опозицията, че планира да използва наемници да го убият и че иска да саботира електроснабдителната мрежа, като освен това нарочи и правителството на САЩ, че заговорничат да убият Каприлес и после да хвърлят вината върху неговото правителство, за да предизвикат хаос в страната.

По думите на Каприлес подобни жалки твърдения са отглас от най-лошото от управлението на Чавес и единствено целят да разпространят недоверие и страх. Самият Чавес често пъти разкриваше планове за покушение срещу живота му, които критиците осъждаха като цинични опити да поддържа сред гласоподавателите усещането, че са на прага на война и да отклони вниманието им от ежедневните тревоги, като върлуващата престъпност, инфлацията и корупцията.

Каприлес също така вижда и ръката на кубинските братя Кастро – близки съюзници на Чавес – в кампанията на Мадуро.

„Можеш да спечелиш изборите в Хавана. Аз ще спечеля тези тук във Венецуела“, каза Каприлес в една от последните си речи.

„Аз не съм опозицията, аз съм решението! … Моля поддръжниците на бившия президент да гласуват за мен. Николас не е Чавес. Каприлес е гаранцията, че тази страна ще продължи напред.“

Това което Каприлес предлага е модел на управление в бразилски стил, който съчетава политики в подкрепа на бизнеса с големи разходи за социални проекти. По думите му периодът, в който Мадуро временно изпълняваше длъжността на президент само е влошил проблемите на хората, с девалвация и нов валутен контрол.

Каприлес казва, че ако спечели, ще спре да „подарява“ петролното богатство на Венецуела на други държави и ще поохлади връзките със съюзниците от ерата на Чавес, като Сирия, Беларус и Иран.

Американското правителство внимателно ще следи изборите с надеждата за по-добри взаимни отношения след годините на напрежение под управлението на Чавес.

Макар че заради болестта си Чавес често беше извън публичния обсег, той лесно победи Каприлес на президентските избори през миналия октомври. Това бе четвъртата му изборна победа, която демонстрира устойчивата подкрепа за политиките му две десетилетия след като се появи на венецуелската политическа сцена с неуспешен опит за преврат.

Мнозина поддръжници казват, че ще останат верни на предсмъртното желание на техния „командир“ и ще гласуват за Мадуро, независимо какво смятат по отношение на това как той ще се справи като наследник на великия Чавес.

„Това е въпрос на лоялност. Няма значение кой е кандидатът“, каза Луис Вегас, 23-годишен куриер от огромния бедняшки квартал Петаре в Каракас. „В неделя ние ще покажем подкрепата си за Чавес и ще продължим да защитаваме неговата революция.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.