Сега се готвят да съсипят Словения

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

На 20 март вечерта 90-членният парламент на Словения – страна с едва два милиона жители, гласува вот на доверие на 52 депутати за едно правителство на бедствието: коалиция, чието ядро е представено от партията Социалдемократи и съюзници от една страна – Демократичната партия на пенсионерите, а от другата – т. нар. Гражданска листа.Същественото е, че като премиер този път положи клетва социалдемократката Аленка Братушек, която замени сваления десен хардлайнер Янез Янша, който бе започнал да мачка словенците с една политика на жестоки рестрикции.

Междувременно лидерът на Демократична партия на пенсионерите (ДеСУС) Карл Ерявец стана отново външен министър, както в правителството на десницата, а водачът на Гражданската листа Грегор Вирант оглави вътрешното министерство.

Противно на тях председателят на партията Социалдемократи Игор Лукашич не зае абсолютно никакъв пост в 13-членния министерски съвет на Аленка Братушек.

Ден преди да получи вот на доверие това правителство, американската агенция Стандарт енд Пуърс понижи рейтинга на държавната банка Нова кредитна банка Марибор. Оценката бе предшествана от друга такава, направена също от американска агенция – Мудис, която четири дни преди това и с оглед на перспективата за формиране на евентуално лявоценстристко правителство, бе понижила с три единици рейтинга на друга словенска държавна банка – Нова Люблянска банка.

Ако се вземе предвид фактът, че и трите най-големи словенски банки са държавни, стават ясни и политическите причини, поради които са станали тези понижения на рейтингите. А те са: да се притисне новото словенско правителство. Атаката продължи с неотслабваща сила. На 26 март лихвата върху 10-годишните словенски държавни ценни книжа бе скочила до 6 на сто, тоест по-висока от тази на Португалия, Италия, Испания и Ирландия!

На 29 март лихвата скочи още повече до 7 на сто. Миналата събота дойде още един удар, този път политически. Американският в. „Вашингтон пост“ публикува коментар, в който не само сравняваше Словения с Кипър, но и подчертаваше, че Словения „е нова много малка страна, за която трябва да има тревога“.

Наред с това бе растящият натиск от страна на Германия. За отбелязване е, че този натиск пролича и в заглавията на три анализа на в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, изданието на германския финансов елит.

Първото заглавие бе положително: „Братушек: рестрикциите не са спасение“. Второто заглавие буди съмнения: „Словения не е Кипър“. Подзаглавието обаче насажда тревога: „страната се намира в криза, но има шанс да се спаси сама“. Третото заглавие, седмица по-късно, е вече негативно: „растат съмненията за силите на Словения да се излекува сама“.

Междувременно финансите на страната не дават никакви основания за такива оценки и за повишаване на лихвените проценти. Публичният дълг на Словения възлиза едва на 54 на сто от БВП, тоест той е почти с 30 процентни единици под публичния дълг на Германия или на Франция и видно по-нисък от 60 на сто от БВП съгласно допустимите норми, отразени в договора от Маастрихт.

Бюджетният дефицит пък е едва 3,6 на сто от БВП. Очевидно е, че кризата се насажда тенденциозно, за да бъде изнудено словенското правителство да не се осмелява изобщо да предприема каквито и да било мерки за отслабване на рестрикциите!

Трагичното е, че този натиск незабавно даде резултати. На 2 април парламентът на Словения с необичайно голямо мнозинство от 77 депутати реши да назначи за управител на централната банка 43-годишния Бощян Язбец. Един краен неолиберал, който със сигурност ще подкопава политиката на премиерката-социалдемократка Братушек, ако тя се опита да действа популистки!

Само 13 депутати от Социалдемократическата партия, която се предполага, че би могла да управлява, се обявиха срещу назначението на този човек за шеф на централната банка на страната.

Бесен, издателят на лявоценстристкия вестник „Младина“ призова правителството „да не скланя глава пред изнудването на ЕС“, което по думите му, „се равнява на обявяване на война или нападение срещу страната“ и да се бори открито срещу тази политика.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.