Опасната игра на Ким

Антиамерикански плакат от Северна Корея

Една от малко вероятните ползи от кризата около Северна Корея е, че на света може да му дойде до гуша от заядливия млад лидер на страната Ким Чен-ун. Със своите настъпателни изказвания за война Ким сякаш прекрачи границата и разтревожи традиционните си съюзници Китай и Русия, както и САЩ и Южна Корея.

Анализатори в САЩ изказват съмнения, че Ким наистина възнамерява да нападне. Напротив, те предричат, че той ще търси някакво „кулминационно събитие“ като ново ракетно изпитване, след което ще обяви победа и ще отстъпи от ръба. Но тъй като досега не е преминавал през някой от тези цикли на заплаха и деескалация, някои официални лица се опасяват, че той може да не намери отклонението от магистралата.

Ким съзнателно създаваше военна треска през последните два месеца след севернокорейския ядрен тест през февруари. Той денонсира примирието между неговата страна и Южна Корея и прекъсна „горещата“ телефонна линия, препоръча на дипломатите да се евакуират от Пхенян и прикани чужденците да напуснат Южна Корея. Той заплаши с ядрен удар САЩ и огласи приблизителните мишени на ракетни атаки, което би било смехотворно, ако не бе признак за безразсъдството на Ким.

Правителството на Обама публично запазва хладнокръвие отчасти защото действията на Северна Корея предвещават война в далеч по-малка степен, отколкото пропагандната кампания на Ким. Но Съединените щати тихомълком се подготвиха да отразят евентуална военна заплаха: в Южна Корея са разположени противоракетни системи, а САЩ ще свалят всяка ракета, изстреляна към американска база или друга приятелска мишена.

Най-голямата грешка на Ким може да стане допускането, че Пекин и Москва ще проявят снизходителност към неговата реторика. Така обикновено се случваше досега със Северна Корея. Този път обаче това „малко парвеню“, както някои китайски официални лица окачествяват Ким, сякаш отиде прекалено далеч.

Новият президент на Китай Си Цзинпин предупреди миналата седмица, че нито една азиатска страна не трябва да бъде оставяна да създава „хаос за собствена изгода“. Руският президент Владимир Путин каза в понеделник на пресконференция: „Няма да скрия, че ние сме обезпокоени от ескалацията на Корейския полуостров“. Руският външен министър Сергей Лавров каза, че неговата страна „няма различия“ със САЩ относно ситуацията.

Онова, което тревожи китайците и руснаците е, че войнственият език на Ким предизвиква реакциите на САЩ и Южна Корея, което може да се отрази на баланса в сигурността в Североизточна Азия. Един от примерите за това е противоракетната отбрана, а САЩ засилиха присъствието на свои подводници и бойна авиация в региона.

Пентагонът е осъвременил „Оперативния план 5027“ за Корейския полуостров, който предвижда бърза и решителна победа над Северна Корея, ако тя прояви достатъчно неблагоразумие, за да нападне. Американските и южнокорейските военни командири в командния пост „Танго“ се надяват бързо да неутрализират севернокорейските артилерийски батареи, които заплашват Сеул и да унищожат противовъздушната отбрана на Северна Корея.

Един бивш чиновник твърди, че САЩ трябва да отидат още по-далеч, като свалят всяка нова южнокорейска ракета, позовавайки се на резолюциите на ООН, които осъждат ракетните програми. Администрацията на Обама няма такива планове, освен ако ракетите бъдат насочени към мишени на САЩ.

През тази седмица М. Дж. Чун, главен акционер в корпорацията „Хюндай“ и член на южнокорейския парламент, предложи да бъдат предприети по-строги мерки. Той каза на конференция във Вашингтон на фондацията „Карнеги“, че САЩ трябва да предислоцират тактическите си ядрени оръжия, които изтеглиха от Южна Корея през 1991 г. и да отложат планираното за 2015 г. предаване на Южна Корея на контрола върху военните операции. Той заяви също, че Южна Корея трябва да започне да разработва свои ядрени оръжия като разменна монета за договарянето на денуклеаризация на полуострова или, при неуспех в тази насока, като сдържащ потенциал.

„Дипломацията не успя. Убеждаването не успя. Всичките моркови и сладкиши не успяха“, предупреди Чун. Той заяви, че китайското ръководство трябва да се намеси и да наложи промяна в разрушителния контрол на семейство Ким върху Северна Корея също както Дън Сяопин пренасочи Китай след провала на Мао Цзедун.

САЩ не планират да пратят наново тактически ракети с ядрен заряд, но сякаш са склонни да обсъдят предложението на Южна Корея за отлагане на предаването на военния контрол.

Дали наистина е възможно Ким и севернокорейските военни да поведат своята страна към нещо, което може да бъда равносилно на национално самоубийство? Анализаторите често отхвърлят това като ирационален и невероятен изход. Но помислите върху следното: съществуваше една държава в Североизточна Азия, оглавявана от лидер с полубожествен статут, който в съюз с военните поведе народа си в безразсъдна и самоунищожителна война срещу САЩ. Тази държава бе имперска Япония.

Още по темата: Китай е все по-притеснен от провокативната Северна Корея

Карол Хуан, Франс прес

Според някои анализатори чувството на безсилие на Пекин пред Северна Корея, заплашваща полуострова с термоядрена война, се засилва: как да се действа спрямо този „по-малък брат“, който омаловажава така важната за Китай регионална сигурност?

Под ръководството на своя млад вожд Ким Чен-ун след ядрения си опит от 12 февруари Пхенян засилва кризата почти ежедневно в отговор на нов пакет от санкции, гласувани от ООН. Страната заплашва най-вече Сеул и Вашингтон с ядрен удар.

Пекин „може би смяташе, че Северна Корея ще се държи като по-малко братче, но новият ръководител Ким Чен-ун не отговори на очакванията му“, посочва Ким Хьонкю, преподавател в Женския университет Суншин в Сеул. „Това по някакъв нелеп начин буди недоволство у китайците“, допълва той.

Китай разполага със сериозен лост за упражняване на влияние върху своя изпаднал в изолация, разорен комунистическия съюзник: доставя му жизненоважна икономическа, продоволствена и енергийна помощ, като така му предлага защита пред най-суровите санкции.

Пекин се опасява обаче, че ако критиките са твърде остри, Пхенян ще му обърне гръб и ще изложи на риск стабилността в целия район. При това положение „големият брат“ стои и гледа как „малкият“ си позволява царствено да пренебрегва призивите му към спокойствие.

Ким Чен-ун пое властта в края на 2011 г. след смъртта на баща си Ким Чен-ир, продължавайки тази единствена в света комунистическа династия. Младият мъж обаче така и не посети по-могъщата съседка, „за да засвидетелства почитта си към Китай“, припомня Ким Хьонкю.

„Той натиска във всички посоки. Отправи предизвикателство към Китай, към САЩ, Япония и Южна Корея“, отбелязва Цзя Цинго, експерт по международни отношения в Пекинския университет.

Китай не смее да действа твърдо, тъй като се опасява, че евентуални сътресения в Северна Корея биха могли да предизвикат масов приток на бежанци на негова територия, а в крайна сметка да доведе и до появата на капиталистическа и проамериканска обединена Корея.

„Все повече хора в Китай започват да се съмняват в традиционното твърдение, че Северна Корея е стратегическа буферна зона за Китай“, казва Цзя. „Няма смисъл да се въодушевяваме обаче. Китай иска да запази добрите си отношения със Севера“, допълва той.

Пекин е съюзник на Пхенян от времето на Корейската война през 1950-1953 година. Китай обезпечава 90 процента от севернокорейския внос на енергия, 80 процента от вноса на стоки за широко потребление и 45 процента от вноса на храни, посочва американският научен център Съвет за външни отношения.

След бурни преговори с Вашингтон Китай все пак гласува за засилване на санкциите на ООН, но експертите не вярват във волята на Китай да ги изпълнява. Помощите и търговията не изглеждат намалели след приемането на санкциите на 7 март.

„Севернокорейците знаят, че са се поставили в позиция, в която никой не може да ги засегне, освен ако използва сила или подпомогне за икономическия им крах“, подчертава британският историк Лоурънс Фридман.

Защитниците на китайската политика уверяват, че Пхенян при всички положения възнамерява да развива ядрения си арсенал, който смята да използва като възпиращо средство. Според тях има риск евентуални наказателни мерки от страна на Китай да предизвикат опасна реакция.

Те смятат, че истинският фактор за оказване на влияние е Вашингтон, от който Пхенян изисква гаранции за сигурността си.

Неотдавнашните изявления на висши китайски представители изглежда показват, че Пекин иска леко да се дистанцира от съседа си, отбелязва Родерик Уай от британският институт за външнополитически изследвания „Чатам хаус“.

„Не бива да се допуска никой да хвърля в хаос един район, а още по-малко целия свят, от егоизъм“, заяви преди дни китайският президент Си Цзинпин без да спомене изрично Северна Корея или САЩ.

„Това е знак, че китайците са много по-обезпокоени. Това не е скъсване със Северна Корея, а начин да й се каже, че трябва да обмисля последиците от действията си“, казва Родерик Уай. Остава да разберем как Пекин „ще изрази недоволството си по друг начин освен словесно“, допълва той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.