Унгария от любимец до кошмар за чуждия инвеститор
в. Файненшъл таймс
Унгарците дни наред минаваха в протестен марш през центъра на Будапеща до Конституционния съд, преди да бъдат одобрени промените в конституцията на страната, наложени от кабинета на Орбан. Той изостри отношенията и с чуждите инвеститори. Неотдавна Унгария влезе в новините по света с конституционните промени, които според критиците ще отслабят демокрацията в страната. За инвеститорите обаче най-голяма тревога будят конфликтите на правителството с чуждестранните енергийни компании и с банките.
Правителството на партията „Фидес“ на премиера Виктор Орбан нареди през януари на енергийния регулатор да свали цените на дребно за газ и електричество с 10 на сто, въпреки че правителството увеличи таксите за комунални услуги, плащани от енергийните компании. Когато миналия месец компаниите спечелиха в съда и блокираха намаляването на цените, Орбан определи решението на съда като „скандално“ и обеща да прокара още по-голямо намаляване на цените.
Огненият премиер свика специална сесия на парламента, в която неговата „Фидес“ има мнозинство от две трети, за да създаде нов, по-мощен регулатор, чиито решения могат да бъдат оспорвани единствено в Конституционния съд на Унгария. Междувременно правителството ренационализира газовите си хранилища, изкупувайки дяловете от германската E.ON и унгарската MOL. Орбан обещава, че Унгария ще договори по-ниска цена за газа с „Газпром“, основния си доставчик. Критиците му са скептични.
Предишният статут на Унгария на любимец за чуждите инвеститори започна да се променя, когато през 2010 г. правителството наложи най-високия в ЕС данък върху банките плюс „кризисни“ такси върху енергетиката, телекомуникациите и сектора за търговия на дребно. Всички те са доминирани от чуждестранни компании. Целта бе да се свие бюджетният дефицит под натиск от Брюксел. В същото време обаче правителството въведе плосък данък с ниска ставка.
Най-сериозните сблъсъци бяха с компаниите в сектора на комуналните услуги и с банките, които през 2011 г. понесоха загуби в резултат на мерките за намаляване на бремето от ипотечните кредити в чужда валута. Чуждите компании се оплакаха в ЕС от някои от мерките на унгарските власти, но предпочитаха да не критикуват публично. Това обаче вече се променя.
Миналия месец Мартин Херман, изпълнителен директор за Централна и Югоизточна Европа на RWE, заяви, че германската компания ще намали наполовина инвестициите в Унгария тази година. Той подчерта, че действията на правителството са „безпрецедентни и напълно неприемливи“. Компаниите не могат да инвестират, когато „де факто са много близо до вероятността да бъдат експроприирани“.
Малко преди това Енрико Кучани, изпълнителен директор на Intesa Sanpaolo – най-голямата търговска банка в Италия, обяви, че банката може да преразгледа присъствието си в Унгария. Според него някога добронамерената към финансовите услуги Унгария се е превърнала в „кошмар“.
Ако трябва да сме честни, има причини за действията на правителството и в двете посоки. Сметките за комуналните услуги и ипотечните кредити в евро и швейцарски франкове, раздавани щедро в периода преди кризата, но трудни за погасяване заради слабия форинт сега, са най-тежкото бреме върху разходите на домакинствата в поразената от рецесия Унгария.
Макар сметките за ток и газ да са под средните за ЕС, заради ниските заплати в Унгария те са около една шеста от бюджета на домакинствата. В България през февруари нарастващите сметки за ток предизвикаха масови протести, които катурнаха правителството. Кабинетът на Орбан не е пред такава заплаха. А популистките му методи помпат рейтинга на „Фидес“ преди изборите през 2014 г.
Предлагащите комунални услуги, също като банките, твърдят, че са готови да сътрудничат с правителството. Ерик Деплет, изпълнителен директор на E.ON Унгария, заяви пред местен вестник миналия месец, че сметките на хората в страната са високи спрямо покупателната способност. Но според него решението не е да се тикат дистрибуторите към загуби, то трябва да е в сериозни реформи.
Вместо това Будапеща предприема едностранни мерки, често ad hoc. Консултантската компания IHS Global Insight нарече „изумителна“ реакцията на кабинета на съдебното решение за цените на енергията. „Правителството пренаписва закона, за да мине като булдозер със собствената си политика, без да отчита нито независимостта на съдебната система, нито правото на собственост“, отбелязват експертите й.
Миналата година правителството обяви, че за разлика от производителите, енергийните доставчици трябва да работят без печалба. Ако чуждите компании не могат да си осигурят нормална възвръщаемост, те или ще съкратят инвестицииите, или просто ще си тръгнат.
Това ще доведе до недостиг на инвестиции в енергийната инфраструктура на страната и ще увеличи цените. Инвестициите в енергетиката са паднали от 247 млрд. форинта през 2010 г. под 150 млрд. форинта ($664 млн.) миналата година. При банките ситуацията е подобна. Със 17 на сто са спаднали общо кредитите през 2012 г. в сравнение с предходната година.
Националната банка на Унгария предложи на кредиторите нова програма за насърчаване на кредитирането – на банките тази седмица бе предложено да подпишат нов пакт за растеж в замяна на намаляване на банковия данък. Един подход, основан на сътрудничество, със сигурност ще се приеме добре. В противен случай битките на Орбан с корпорациите могат и да увеличават рейтинга му сега, но със сигурност ще струват скъпо в дългосрочен план на инвестиционния имидж и икономическата перспектива на Унгария.
БТА