Магистратите искат високи заплати, високи рушвети и безконтролност
Висшият съдебен съвет излезе с драматична декларация против предсрочното му разпускане, предвидено с новия Закон за съдебната власт, с който съветът става постоянно действащ орган.
Според новия закон, който ще бъде приет тия дни, съдии, прокурори и следователи трябва да си изберат нови членове на Висшия съдебен съвет, които да не са от сегашните. И по този повод сегашните вдигат врява, че се нарушава Конституцията. Имало решение на Конституционни съд в този смисъл от 1994 г.
Магистратското съсловие се очертава като най-безпринципната и ретроградна прослойка на властта. Не защото се борят за столовете си в съвета. Защото декларацията им е лицемерна и се опитва да лъже за миналото. Но какво се случваше с този съдебен съвет през годините е добре известно.
Той беше избран за прав път след приемането на конституцията. Същата есен обаче дойде на власт СДС – с малко, но завинаги, както се изрази един тогавашен деятел. И първата работа на новата власт беше да разтури Висшия съдебен съвет със закон, за да вкара в него свои хора и те да изберат Татарчев за главен прокурор и т. н. техни хора за шефове на съда. Така и стана. Когато от тогавашната опозиция поиска Конституционният съд да отмени този закон, съдът не го отмени – членовете били несменяеми, ама тук се разтурвал целия съвет, не се прекратява мандат на отделен член. И след това решение от съсловието на магистратите обявиха, че в България съдебната реформа у приключила. Тоест – назначихме си наши хора в съдебната власт, реформата свърши. 10 години по късно се оказа, че тя въобще не е започвала, а ЕС определи българската съдебна система като неадекватна. Както и да е, циркът с Висшия съдебен съвет продължи по следния начин:
Когато по-късно дойде БСП на власт (1994), внесе нов закон за съдебната власт, с който пак искаше да разтури Висшия съдебен съвет, да махне от него адвокатите на СДС, а да изберат само съдии, прокурори и следователи. Този път Конституционният съд излезе с коренно противоположно становище (през 1994 г. – което сега цитират от съдебния съвет) и не допусна този закон. Тоест конституционните съдии се произнесоха два пъти коренно противоположно по един и същ казус – в единия случай разрешиха Висшият съдебен съвет да се разтури със закон, в другия – не. Такава практика няма в цял свят – конституционен съд да решава 2 пъти едно и също нещо по противоположени начин. Това е нещо като паметник на българската юридическа мисъл.
Сега от Висшия съдебен съвет цитират решението от 1994 г. И се правят на ударени, че съветът е разтурван със съгласие на Конституционния съд, дори два пъти.
Магистратите доказват непрекъснато, че са против всякакви реформи. На всички изисквания на ЕС за промени в съдебната система те бяха против и години наред се съпротивляваха на всеки закон. И сега искането ВСС да стане постоянно действащ орган идва от ЕС. И сега магистратите са против. Без да го казват открито, те искат само едно – дипломатически паспорти, високи заплати, бюджет, който те сами да си определят, без да се съобразяват с възможностите на държавата и никой да не ги контролира – за всички тези неща ВСС нееднократно е шантажирал изпълнителната власт.
А иначе сме свидетели едно след друго на скандални решения на българския съд – като се започне от “Странджа” и се стигне до мутрите, които да един се измъкват в съда.