„Война на списъците“ охлажда американско-руските отношения

Сергей Магнитски. Снимка: от тв екрана

Реципрочните забрани за американски и руски представители да пътуват в двете страни доведоха до ново охлаждане в отношенията между Москва и Вашингтон в навечерието на американско посещение на високо равнище в руската столица.

Дипломатическият скандал е неудобен фон на визитата на съветника на президента Барак Обама по националната сигурност Том Донилън, когото днес очакват за преговори в Москва, частично и във връзка с подготовката на срещата на върха между президента Обама и руския му колега Владимир Путин, планирана засега за юни.

В събота Москва забрани на 18 американски представители да влизат в Русия, след като ден по-рано САЩ огласиха списък с 18 руски представители, на които е забранен достъп в САЩ и чиито американски авоари подлежат на замразяване поради предполагаеми нарушения на човешките права в Русия.

Много от руснаците, включени в т.нар. списък „Магнитски“, са замесени в случая „Сергей Магнитски“ – юрист, починал през 2009 г. в затвора, след като се опита да изобличи данъчна измама на разследващи полицаи на стойност 230 милиона долара.

Според Държавния департамент освен за тези 18 представители, САЩ са издали забрана за неопределен брой други руски граждани в отделен „черен списък“, който остава поверителен.

В събота руски вестници съобщиха, че едно от лицата в тайния списък е Рамзан Кадиров, президент на руската автономна република Чечения, който според САЩ е участвал в редица случаи на потъпкване на човешки права, включително изтезания и убийства на опоненти.

Във връзка със съобщенията, че е в списъка „Магнитски“, Кадиров каза: „Гордея се, че съм руснак, горд съм, че в Америка не ме одобряват, тъй като те участват в престъпления по цял свят“. „Обичам родината си и дори да не бях в този списък, пак нямаше да си купя билет за Америка“, заяви той пред агенция Интерфакс.

Руският „черен списък“ с 18 имена е отговор на списъка на Съединените щати, които Кремъл обвинява, че морализаторстват, без да обръщат достатъчно внимание на собствените си пропуски.

„Войната на списъците не е наш избор, но нямаме право да не реагираме на това безсрамно изнудване“, заяви онзи ден руското външно министерство. „Крайно време е политиците във Вашингтон най-сетне да осъзнаят, че е безсмислено да градят отношенията си със страна като Русия върху менторски дух и откровен диктат“, добави министерството.

„Черният списък“ на руското външно министерство включва четирима американски представители, смятани от Москва за отговорни за „узаконяване на мъченията“, докато са били наблюдатели на програмата на САЩ за центровете за задържане в разгара на войната с тероризма.

Сред тях са Дейвид Адингтън, който беше началник на канцеларията на бившия вицепрезидент Дик Чейни и оказваше правна помощ на правителството по политиката на разпитите, а също Джон Йо, високопоставен служител, юрист в правителството на Джордж Буш, запознат с техниките на „интензивен разпит“. В руския списък са и генерал-майор Джефри Д. Милър и контраадмирал Джефри Харбесън, които са били ръководители на затворническия център Гуантанамо в Куба.

Останалите американски представители в руския списък са обвинени от Русия в нарушаване на правата на нейни граждани в чужбина – хора, участвали в ареста зад граница на заподозрения руски търговец на оръжие Виктор Бут, и в друг случай – на руски пилот, обвинен в трафик на наркотици.

Михаил Маргелов, председател на комисията по външни работи на горната камара на руския парламент, заяви пред руски информационни агенции, че ответните действия на Москва са премерени, така че да не влошават допълнително напрегната ситуация.

„Русия „реагира огледално“. На дипломатически език това означава, че не оставихме неприятелския жест от страна на САЩ без отговор, но не сме заинтересовани от ескалиране на напрежението и засилване на враждебната атмосфера в двустранните отношения“, подчерта той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.