Евроскептична партия се намесва в германските избори
Асошиейтед прес
Германците започват да се уморяват от този спектакъл: да гледат как протестиращи в южните европейски държави палят знамената им и развяват плакати, на които сравняват канцлера Ангела Меркел с нацисткия лидер Адолф Хитлер, и всичко това заради настояванията на Берлин за реформи и строги икономически мерки в замяна на спасителни траншове.
И това е достатъчно за хора като берлинския бизнесмен Хорст Фрайберг, който така или иначе никога не е долюбвал европейската валута, да зажадува повече от всякога за завръщането на германската марка.
„Незабавно ще гласувам за партия, която иска да заличи еврото“, каза Фрайберг, дребен бизнесмен, който продава мастилени печати в централен Берлин от над 40 години. „Как може да имаме една валута с бананови републики като Кипър и Гърция? И те винаги ни обвиняват, че сме нацисти. Отвратително е.“
Подобен тип нагласи все още са изключение в Германия, където чувството на дълг на германците да помогнат на изпадналите в беда европейски събратя основно се дължи на срама от престъпленията на Третия райх. Една нова политическа партия обаче се надява да извлече дивиденти от постепенно засилващите се страхове, че еврокризата може да се задълбочи и да повлече надолу със себе си най-голямата европейска икономика. Целта й е да събере достатъчно гласове от хора като Фрайберг на парламентарните изборите през септември, за да прехвърли 5-процентната бариера за влизане в парламента.
Основната цел на партията, спонсорирана от академици и икономисти и наречена „Алтернатива за Германия“, е „дисциплинираното разпадане“ на еврозоната, каза партийната говорителка и бизнесдама Фрауке Петри. Това поставя партията в крайна опозиция с Меркел, според която Европа не би могла да просъществува, без да запази единната си валута, както не веднъж е казвала канцлерката – „краят на еврото ще бъде и краят за Европа“. Макар че е съвсем ново движение, новата партия може да нанесе поражения на Меркел, като отмъкне подкрепа от основния й коалиционен партньор, на когото тя разчита за поддържане на стабилно правителство.
„За нас еврото е същината на редица проблеми“ каза Петри за Асошиейтед прес. „Начинът, по който се взимат решенията в момента в Европа показва, че демократичните механизми вече не работят“, каза тя. „Алтернатива за Германия“ иска да въведе швейцарски тип национални референдуми, които да позволят на гласоподавателите да се поизнасят по някои важни въпроси – включително и по спасителните пакети за изпадналите в затруднение икономики в еврозоната.
След всичките си приказки какво не харесват, от партията така и не изясниха какво по-точно харесват и лидерите й бяха разбити на пух и прах в тазседмичния брой на в. „Билд“, където в редакционна статия бяха наречени „политически аматьори“.
Консерватичният таблоид никога не се е притеснявал да обвини южните европейски страни в мързел, нито пък открито да осъжда цената, която Германия плаща, за да спасява други държави, но обръщането против самото евро остава немислимо.
„Те умело обясняват защо е погрешно да се спаси еврото, но нямат никаква идея как би трябвало да изглежда европейското бъдеще“, пише „Билд“.
Според експерти партията едва ли ще успее да получи достатъчно гласове, за да прехвърли 5-процентната бариера. Но тя може да отнеме достатъчно гласове от дясноцентрийската коалиция на канцлера Ангела Меркел, за да я принуди да потърси съюз с опозицията или да даде на опозицията явно мнозинство.
По думите на Пери повече от 7000 души са подали документи за присъединяване към партията още преди учредителния й конгрес в неделя в Берлин.
„Има пространство за евроскептична партия в Германия“, каза политологът от Берлинския свободен университет Оскар Нидермайер. „До този момент такъв тип позиция не е била представяна в германската партийна система.“
Подчертавайки потенциалното одобрение за партията, неотдавнашен сондаж показа, че макар 69 на сто от германците да подкрепят еврото – повече от около 50-те на сто от миналата година – значително малцинство от 27 на сто искат марката да се завърне. Проучването, обхванало 1003 души, е било проведено на 2 до 3 април за бизнес всекидневника „Ханделсблат“.
Отказът от евровалутата би могъл да има значителни последствия, особено като се има предвид, че Германия е основно експортно ориентирана икономика. По изчисления на анализатори това спокойно би могло да срине годишния износ на страната с процент в двуцифрено изражение.
„Според мен германците са наясно, и до известна степен приемат факта, че те трябва да платят сметката за спасяването на еврото“, каза икономистката и писателка Урсула Вайденфелд. „Те просто искат да се уверят, че не плащат повече от необходимото.“
И други държави като Холандия, Австрия и Финландия настояват за същите строги мерки, които Германия изисква в замяна на европейски спасителен транш, но като най-голяма икономика в Евросъюза с най-голям едноличен принос към траншовете, по-голямата част от гнева е насочен към Германия и Меркел.
Някои от избирателите на Меркел започват да се чудят дали държавата им – заедно с техните спестявания – трябва да бъде свързана със закъсалия европроект, и според Вайденфелд подкрепата за еврото „бързо може да се промени, ако дойде време да се договаря нов спасителен пакет“.
Ако неволите на еврозоната се разраснат и погълнат напълно Италия или Испания – третата и четвъртата по-големина икономики в Евросъюза – и се стигне дотам те да поискат спасителен транш, германските гласоподаватели може и да се паникьосат, каза Нидермайер.
На парламентарните избори в Германия през септември този казус застрашава най-много Свободната демократическа партия, младшият коалиционен партньор на Меркел, която има пробизнес платформа. Поради факта, че в изследванията на общественото мнение партията едва успя да прехвърли петпроцентната граница, загуба на дори няколко хиляди гласа би била катастрофална.
„Не е напълно невъзможно новата партия да отмъкне половин процент от Свободната демократическа партия и по този начин да ги изрита от парламента“, каза Нидермайер. Това може да причини сериозно главоболие за Меркел, която може да се сблъска с трудност да сформира работоспособно мнозинство в парламента без Свободната демократическа партия.
Самата партия на Меркел също може да пострада, ако консервативните гласоподаватели видят в „Алтернатива за Германия“ заслужаващ доверие начин да изразят колебанията си относно нейното управление.
Въпреки това икономистът Рудолф Хикел заяви пред Дойче веле, че макар да съществува евроскептично настоение в страната, „Алтернатива за Германия“ не притежава достатъчно широка подкрепа, за да влезе в парламента.
„Те са професори и разтревожени икономисти“, каза той. „Ако начело на партията беше популист, тогава щях да ги сметна за опасни.“
БТА