Процесът срещу Навални – докъде ще стигне Путин?
Започва един процес, който ще определи до каква степен Русия се е доближила до автокрация при управлението на Владимир Путин. Алексей Навални се изправя пред съда в невзрачния индустриален град Киров. Там, на около 800 км от Москва, прокурорът ще обвини ответника и лице на руската опозиция, че е лъжец и мошеник. Човек, който си спечели слава с кръстоносния си поход срещу корупцията, ще бъде съден по обвинение в кражба и злоупотреби.
Навални е важен. Той не е нито светец, нито е западен либерал. Но той е герой за московските младежи, който отново направи политиката привлекателна в една столица, опиянена от парите от петрола. Милиони руснаци използват лозунга му „Долу партията на мошениците и крадците“, за да атакуват арогантната политическа машина „Единна Русия“ – политическата партия на Путин. Именно гневната му, пламенна реторика изведе протестното движение от декември 2011 г. до там да разклати режима.
Затова процесът срещу Навални е важен. Преди осем години делото срещу милиардера Михаил Ходорковски даде ясно да се разбере, че никой олигарх не може да се изправи срещу Путин. Процесът срещу опозиционера разширява това правило – той е потвърждение, че никой не бива да го предизвиква.
Това е кулминацията на репресиите. От декември 2011 г. насам Кремъл предприе действия да угаси всякаква надежда за промяна. Парламентът на Путин употреби закона, за да потисне несъгласието. Измяната получи ново определение, за да обхване всякакво неподчинение на „конституционния ред“ в Русия. Спонсорираните от чужбина неправителствени организации бяха заклеймени като „чужди агенти“. Стотици от тях биват обискирани. Наложени бяха големи глоби за „нелегални протести“. Освен това 16 демонстранти са подложени на съдебно преследване за „предизвикване на масови протести“. Заплашват ги десет години затвор. Две от момичетата от „Пуси райът“ вече излежават присъди заради нарушаване на обществения ред.
Москва е затаила дъх. В руската правосъдна система 99 процента от всички дела завършват с осъдителна присъда. Но оптимисти смятат, че Навални ще бъде осъден условно. Това ще му попречи да се кандидатира за избираема длъжност. Все пак на път са и други два процеса, които да го държат в напрежение, в случай че предизвиква проблеми (а прокурорите са взели на мушка и по-малкия му брат за допълнителен натиск). Песимистите смятат, че Навални ще бъде хвърлен в затвора веднага.
Затова как трябва да реагират европейските лидери? Путин и съюзниците му смятат, че Европа е лицемерна и е по-привързана към договорите за руски петрол и газ, отколкото към правата на човека. Може би Брюксел, Лондон и Берлин ще излязат с няколко рутинни изявления – за Париж, Рим и Мадрид направо можем да забравим. После бизнесът си продължава постарому, както винаги, и всички ще се съберат на по питие в Давос.
Без значение от крайната присъда в Киров, от Азербайджан до Русия и Украйна ставаме свидетели на политически мотивирано хвърляне на хора в затворите. Всички тези страни членуват в Съвета на Европа – най-стария клуб на континента, посветен на защитата на правата на човека. По дефиниция той е сдружение за свободни демокрации и открити общества. Пренебрегването на това поставя под заплаха самата надеждност на институцията. Само по себе си то повелява на европейските демокрации да се противопоставят – и те могат да започнат да се противопоставят, ако Навални наистина отиде в затвора.
Путин винаги бърза да се съпротивлява на намеси отвън. Но Русия се присъедини към Съвета на Европа през 1996 г. и се задължи да подкрепя Европейската конвенция за правата на човека. Затова европейските демокрации в съвета трябва да замразят временно правото на глас на руската делегация в неговата асамблея – както направиха през 2000 г. заради зверствата в Чечения. То трябва да бъде възстановено едва когато Москва може да докаже, че в страната няма политически затворници. Правителствата в комитета на министрите след това трябва да предупредят Русия, че рискува още санкции – дори временно замразяване на членството й – ако тези случаи продължат.
Не трябва да си правим илюзии – това няма да спре Путин повече, отколкото дисидентите зад Желязната завеса спряха КГБ. Съветът не разполага с достатъчно влияние да принуждава правителството. Миналата година наблюдатели от съвета осъдиха състоянието на човешките права в Русия. И го заявиха, без да се церемонят. Но при все това положението се влоши.
Действия от страна на Съвета на Европа обаче биха изпратили така нужния сигнал към новата средна класа в Русия и нейното фейсбук-поколение, които са запленени от посланието на Навални, че европейските демократи наистина ги е грижа за тях. Сега е времето за действие – скалъпването на обвинение срещу Навални и хвърлянето му в затвора ще са новото дъно, до което ще стигнат репресиите на Путин.
Европа ще продължи да се нуждае от Русия. Ще продължи да й купува газа. Но европейските демокрации трябва да покажат на Путин, че тези нарушения идват с цената на изолация на Русия. Има си граници. Една от тях трябва да е завръщането към времената, когато видни дисиденти беше твърде вероятно да се окажат в затвора. В Киров е изправен на съд и нашият ангажимент към европейските ценности и институции. Бъдещите руски лидери ще ни съдят по реакцията ни.
БТА
* Бен Джуда работи за „Европейската инициатива за стабилност“ и е автор на предстоящата да излезе книга „Крехката империя: Как Русия се влюби в Путин и после го разлюби“ (Fragile Empire: How Russia fell in and out of love with Putin)