Европа: несигурни прогнози за шистовия газ

в. Файненшъл таймс

Все още не е ясно дали шистовата газова революция в САЩ може да бъде повторена в Европа. Така или иначе инвеститорите, които рано купиха акции в европейските компании за проучване на шистов газ, на фона на първоначалната еуфория от перспективите за бързи печалби, бяха разочаровани.

San Leon Energy и Aurelian Oil & Gas се сляха неотдавна чрез сделка, целяща да запази парите в наличност, след поредица разочароващи проучвателни сондажи за неконвенционален газ в Полша – страната, която мнозина възприеха като най-вероятния лидер в усилията да се започне промишлен добив на шистов газ.

Проучвателната компания от сектора 3Legs Resources също бе засегната от рязко спадане на цените на акциите си, откакто две години е на борсата в Лондон, заради разочароващия напредък с проучването на находищата.

Миналия месец председателят на компанията Тимъти Егар, бивш държавен министър на енергетиката в правителството на консерваторите на Джон Мейджър, бе принуден да се обърне към инвеститорите и да върне оставащите средства на акционерите. 3Legs възнамерява да продължи да крета макар и с намалени разходи за проучвания в партньорство с голямата американска петролна компания ConocoPhillips.

Американската компания Chevron също остава ангажирана с проучвания в Полша. Политическата решимост на Полша да намали газовата си зависимост от Русия наред с твърденията на американската администрация, че Полша вероятно притежава 5,3 трилиона кубични метра шистов газ – най-големите залежи в Европа – разпали търсенето на лицензи за проучвания в страната.

По-скорошни оценки, представени от полския геоложки институт, представят по-скромен сценарий, според който резервите на страната от шистов газ консервативно са 346-768 милиарда кубични метра. Това обаче би било достатъчно да покрие нуждите на Полша за период от 35-65 години.

България и Румъния също бяха определени като страни от Източна Европа с потенциал за промишлен добив на шистов газ. В Западна Европа въпреки различните мораториуми, които спряха проучванията за перспективите на шистовия газ, Германия, Франция, Испания и Великобритания също са в списъка от страни, в които експертите твърдят, че има доходоносни източници на газови находища на суша.

България на картата на находищата за шистов газ в света. Карта: Административна служба за енергийна информация на САЩ

Въпросите обаче за окончателните разходи по добива спрямо разходите за добив на обикновения газ, наред с голямата доза несигурност за мащаба на подходящите газоносни скали, съдържащи се в шистовите формации в тези страни, продължават да подкопават прогнозите за бум, подобен на американския.

Във Великобритания поне правителството изглежда има силното желание да даде отпор на противопоставянето на природозащитниците и насърчава добива на шистов газ, опитвайки се да се справи с изчерпването в дългосрочна перспектива на британския резерви от конвенционален газ и петрол.

Като част от опитите да се смекчи противопоставянето на шистовия газ, миналия месец финансовият министър на Великобритания Джордж Озбърн обяви данъчни облекчения и предложения, за да се гарантира на общностите, че ще имат ползва от проектите за шистов газ в техните райони.

Според неотдавнашен доклад на консултантската компания в областта на енергетиката Wood Mackenzie съчетанието данъчни облекчения и опит да се разсеят обществените страхове, че фракингът евентуално може да предизвика земетресения и замърсяване на околната среда, няма да бъдат достатъчни да се развие значима промишленост на шистовия газ във Великобритания.

Успехът ще изисква скала, която „е добра толкова, колкото най-добрите шистови находища в Северна Америка,“ за да се покрият отчасти по-високите от очакваното производствени разходи.

Найл Роуънтри, един от авторите на доклада, отбелязва: „Докато не бъдат пробити много, много кладенци, докато не бъдат доразвити пукнатини и не бъдат хидравлично изпитани, не е възможно точно да се посочи максималният извлекаем обем на шистов газ във Великобритания и затова оценките за това как ще се отрази в крайна сметка върху газовото предлагане във Великобритания са прибързани.“

Ивон Телфорд от Wood Mackenzie също предполага, че зависимостта на Великобритания от вноса на газ може да нарасне до 50-75 милиарда кубични метра годишно към първата половина на идното десетилетие.

Осигуряването на такова количество местен шистов газ в такава времева рамка ще изисква ресурси на световно равнище и няколко хиляди кладенеца. Според Телфорд това е малко вероятно.

Shale Gas Europe, лобистка група, която защитава разработването на шистов газ, труден за добиване газ и метан от въглищни пластове на континента, признава, че евентуалните оператори са изправени пред по-високи разходи, отколкото в САЩ. Там разработването на кладенец излиза между 3 и 11 милиона долара, докато в Европа разходът варира между 8 и 16 милиона долара.

Досега изглежда големите европейски енергийни групи предпочитат да се възползват от бума на шистов газ в САЩ, а не толкова да „ровят“ за позиции на собствения си праг.

Филип О’Куигли, главен изпълнителен директор на компанията за шистов газ Falcon Oil & Gas, посочва, че мнозина от сектора са привлечени повече от перспективите в Австралия, Южна Африка и Китай, отколкото в Европа, а Аржентина също е възприемана като потенциален производител с голям добив, ако успее да снеме от себе си опасенията, че ще национализира чуждите оператори.

Според него обаче страховете от изоставане от конкурентите ще тласнат европейските правителства към развиването на залежите от шистов газ, ако се окажат изгодни. „В Европа има воля да не се загърбва въпросът с цените на енергоносителите, а те са три пъти по-високи от северноамериканските,“ добави той.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.