Шефът на ООН: 6 месеца по-късно

Той става в 5.30 сутринта. Ляга си в един след полунощ, а понякога и по-късно. За първи път от шест месеца ще излезе в едноседмична ваканция, но не за друго, а защото някои от членовете на персонала му, два пъти по-млади от него, рискуват да рухнат, ако не си починат. Бан Ки-мун обяснява своята издръжливост с портокаловия сок и женшена.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун говори в централата на организацията в Ню Йорк на 13 юни. След шест месеца на поста той доказа, че умее да преследва целите си и е достоен за уважение. Снимка: Ройтерс

Шест месеца след като встъпи в длъжност “генерален секретар на ООН”, все пак е време да се запитаме дали е имало полза от всичките тези извънредни работни часове, от безсънните нощи на 38-ия етаж на централата на ООН в Манхатън. Има ли този най-пътуващ в сравнение с предшествениците си генерален секретар на световната организация последователен дневен ред? Може ли да действа независимо от единствената свръхсила в света и главен поддръжник за избирането му на поста – Съединените щати?

За да се разбере как работи Бан, е важно да бъде наблюдаван отблизо в централата на ООН. А най-добрият начин да го наблюдаваме в действие е да пътуваме с него и хората от обкръжението му.

В Африка и Близкия изток проследих как Бан общува с лидерите, като използва всяка възможност, дори при кратки спирания за презареждане на самолета в държавни столици, за да вмести още и още неофициални срещи в препълнения си дневен график, за да създаде лични отношения, които действително биха могли да помогнат за уреждане на кризи.
Отношенията на Бан с президента на Сирия Башар Асад се основават на доверие, което на практика означава, че е възможно генералният секретар на ООН да е един от малцината световни лидери, с които Асад говори направо на английски. Отношенията му с Асад може и да карат управляващите във Вашингтон да повдигат вежди, но той гледа на Сирия като на ключов компонент за постигането на траен мир в Близкия изток. Когато преди време съобщи на американския президент Джордж Буш, че ще пътува до Сирия, въобще не можеше да става и дума неодобрение от страна на Държавния департамент да отмени визитата.

Бан е отворен към медиите и се отклони от програмата си, за да изпълни молбата на Ал Джазира за интервю, защото смята, че е жизненоважно да разпространява посланията си.

Критиците обаче твърдят, че той не е достатъчно открит с някои от служителите на своя персонал.

Съществува явно недоволство, че Бан се е обградил на 38-ия етаж с прекалено много корейски съветници – по последни данни осем, и че дясната му ръка Ким Уон-су е човекът, който реално държи властта. Други твърдят, че Бан се вълнува повече от това, да подготви кандидатурата си за президентските избори в Южна Корея след пет години, въпреки че очакванията Ким и други негови сътрудници да се върнат догодина в Сеул, са изсмукани от пръстите.

Някои от назначенията на Бан предизвикват въпроси, но най-силните критики по негов адрес са, че е прекалено близък със САЩ и че някои от изказванията му за Близкия изток не се основават достатъчно на международното право и на позицията на ООН за границите от 1967 година.

Бан Ки-мун (в средата)инспектира мироопазващи сили на ООН в Близкия изток, където е насочил усилията си за постигане на траен мир. Снимка: Ройтерс

Вярно е, че подобно на всички останали хора Бан е оформил възгледите си въз основа на собствения си опит. Той е израснал по време на опустошителната Корейска война, видял е как страната му е разсечена на две и – което е особено важно – живял е в Южна Корея, твърде много моделирана от американското военно и икономическо присъствие. Всички тези фактори неминуемо са оказали въздействие върху формирането му като личност.

Генералният секретар на ООН обича да посочва страната си като икономически еталон за други части на света. Единствения път, когато съм го виждал да изпада в някакво подобно на полудрямка състояние, беше когато на връщане от Северна Корея му дадох пхенянски вестник.

Като министър на външните работи на Южна Корея Бан вложи големи усилия да нормализира отношенията с комунистическия Север чрез своята „слънчева политика“. А след като до голяма степен постигна тази цел, изгледите трябва да са добри и за други привидно неразрешими спорове.

Стилът на Бан е много различен от този на неговия предшественик Кофи Анан. Анан беше популярният генерален секретар, харизматичният любимец на либералните интернационалисти. Той се скара с Буш и неоконсерваторите, което му спечели повече симпатии от страна на естествените му избиратели. Но Анан беше плах защитник на каузата на ООН. Това, че не осъди войната в Ирак като нарушение на международното право, ще бъде използвано като аргумент срещу него още дълго време.

Бан предпочита да работи зад кулисите и е до болка наясно, че му липсва харизмата на неговия предшественик. Поддръжниците му обаче обръщат внимание на бавния, но непрестанен напредък за Дарфур. Той обеща да направи от Африка свой приоритет номер едно и дава най-доброто от себе си, за да изпълни обещанието си.

Зад кулисите има опити генералният секретар да бъде запознат по-подробно със сложните въпроси на Близкия изток. Бан и екипът му изглежда са наясно, че трябва да бъде свършена повече работа – възприемчивост, която дава повод за оптимизъм.

Какво да кажем обаче за твърденията, че генералният секретар на ООН разчита прекалено много на корейските си сътрудници, и за още по-ужасните твърдения, че вътрешните документи се пишат на корейски и после се превеждат на английски, като някои пасажи се пропускат или съкращават?

Тези твърдения се отхвърлят гневно от многонационалния екип на генералния секретар. Посланието изглежда е „дайте шанс и малко доверие на нашия човек“.

Досега Бан Ки-мун демонстрира твърдост, на която неговите предшественици биха завидели. Той може и да не е харизматичен, но е достоен за уважение човек, чиято усмивка загатва за желязна вътрешна сила. Ако той се кандидатира за президент на Южна Корея, изглежда вероятно да спечели със съкрушително мнозинство.

По материали от БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.