Бежанци от Северна Корея се смеят на приказките за война на Пхенян

Асошиейтед прес

Граничари от Южна и Северна Корея. Снимка: чайнадейли

При въпроса възможно ли е да има война около 40-годишната жена, облечена в отрупана с пайети морава блуза избухва в смях. Тя маха насам-натам с ръка, сякаш пропъжда досадно насекомо.

Жената избягала от Северна Кория в края на миналото лято. Прекосила през нощта дълбоките до шия води на река Амнок и била преведена от водач първо до Китай, а после – в Южна Корея. Пътуването й струвало 5000 долара, което е цяло състояние в родината й.

Тя идва от селски район в Северна Корея, където електричеството е рядкост, а изтощителните зими сякаш траят вечно. Пристигнала в град, където телевизионни екрани колкото двуетажни сгради осветяват нощта, в град, завладян от армии финансови анализатори в елегантни костюми.

Сега на фона на международните опасения, че Северна Корея подготвя ново ракетно изпитание и пред неуморната бомбастична риторика на Пхенян, че ще унищожи враговете си, тя просто прихва. Изгнаниците познават живота и в двете Кореи и не се впечатляват лесно от онова, което са оставили зад гърба си.

„За Северна Корея е направо невъзможно да води война“, казва жената, която години наред уреждала сделки „на черно“ и контрабанда на предмети от бронз в Китай. Тя ни моли да не разкриваме името й и други лични подробности, за да предпази близките си, останали в Северна Корея.

„Те нямат гориво, нямат електричество. Дори да крещят на света, че ще започнат война, това са само приказки“, отбелязва тя.

Чуждестранни анализатори отдавна говорят, че отчайващият недоимък в Северна Корея се дължи донякъде на това, че Пхенян влага голяма част от ресурсите си във въоръжените сили и разработването на оръжия. Но в страна, където много от войниците трябва да прекарват по няколко месеца годишно, работейки във ферми или на строителни обекти, и където велосипедът е признак на висок статус за мнозина. Северна Корея, казват изгнаниците, е толкова бедна и слабо развита, че е наясно, че би изгубила която и да било битка, при това загубите ще са тежки.

Най-новите гръмки заплахи, включително предупрежденията за превантивни ядрени удари срещу САЩ, бяха отправени, след като ООН прие санкции срещу Пхенян след ядрения му опит през февруари. Те се появиха и по време на годишните американско-южнокорейски военни маневри, които Пхенян отдавна смята за провокация.

От седмици чуждестранни правителства и анализатори обсъждат заплахите на Пхенян: Задава ли се война? Дали заплахите не са просто театър, търсене на внимание и чуждестранна помощ? По-опасен ли е младият вожд на Северна Корея Ким Чен-ун от баща си?

В малката общност от севернокорейски изгнаници в Южна Корея – група от около 24 000 души – отговорите на тези въпроси са лесни.

„Това са пълни глупости“, казва Хан Нам-су, който избягал от Северна Корея, когато бил на 20 години, а сега ръководи базирана в Сеул активистка организация, запознаваща младите южнокорейци с живота на Север. Ким е „незначителен човек без способности, казва племенникът на контрабандистката – бивш войник, който също избягал миналата година – и допълва: „Той просто се опитва да покаже на света колко е значим“.

„Изобщо не се тревожа, че може да има война“, отбелязва бивш севернокорейски миньор, приветлив човек с рошава коса, който има малък магазин в Сеул. „Всички сме наясно, че ако избухне война, Северна Корея ще бъде срината“, отбелязва той.

Това подигравателно отношение обаче е смесено с нещо, което едва ли очаквате от хора, рискували живота си, за да стигнат до Южна Корея – неизличима привързаност към страната, която са напуснали.

„Сърцето ми остава в Северна Корея, дори сега“, казва бившата контрабандистка.

Това отчасти е носталгия по родината, но то показва и колко труден е животът в Южна Кория за повечето бежанци, които тук обикновено наричат „дезетьори“.

Изгнаниците идват от място, където правителството осигурява на хората училище, работа и жилище. Неговите служби за сигурност контролират всичко, а пропагандата му владее телевизията, радиото и печата. Децата на хората от елита често плавно се издигат до елитни постове, докато потомците на фермери и миньори следват стъпките на родителите си.

За разлика от това Южна Корея е изградила една от най-подчертано основаващи на конкуренцията култури. Това е страна, завладяна от американски тип консуматорство, превърнала се само за едно-две десетилетия от икономическо блато във водеща високотехнологична и промишлена сила.

В този друг свят бившите севернокорейци трудно успяват да се преборят за работно място и да запазят работата, която са си намерили. Мнозина срещат огромни затруднения да се впишат в обществото. В общество, където високият ръст е критерий за привлекателност (а севернокорейците са видимо по-ниски заради масовото недохранване) за много от тях е трудно да си намерят брачен партньор.

В тази хипермодерна страна на тях често гледат с пренебрежение като на запуснати, необразовани селяндури. „Наистина е трудно да се живее в Южна Корея“, казва 24-годишен дезертьор, който също иска самоличността му да не се разкрива. Той напуснал дома си на 16 години, за да печели пари в Китай, работейки във ферма в планината, но в крайна сметка решил да си изгради нов живот в Южна Корея.

Южнокорейското правителство се грижи за бежанците някой и друг месец, като им осигурява храна и подслон и се опитва да облекчи приспособяването им, но много бежанци са оставили в родината всичките си близки и приятели. „Сякаш току-що си се пръкнал на света“, казва млад мъж, който следва бизнес в сеулския университет. „Аз нямам корени“, допълва той.

В сравнение с много изгнаници той се справя добре. Въпреки че на 20-годишна възраст трябвало да се върне в гимназията, сега е включен в университетска бизнес програма. Облечен е стилно – карирани обувки с цип, черна тениска и филцово сако – и до голяма степен е изгубил севернокорейския акцент, с който се отличавал преди.

Той обаче все още носи клеймото на родината си. „Най-неприятното нещо тук е, че южнокорейците гледат с високомерие на севернокорейците, защото идват от бедно общество“, казва младежът, седнал на площад в покрайнините на Сеул между закусвалня на „Бъргър кинг“ и кафене „Кофи бийн“.

След шест години в града малцина са чували за миналото му. Той забелязал как го гледат хората, когато им казва истината, така че на повечето казва, че е от Сеул. Ако някой пита за акцента му, обяснява, че е от южнокорейската провинция.

А как се чувства когато се заговори за ескалация на напрежението между новата и старата му родина ли? „Това винаги ми разбива сърцето“, отговаря той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.