Словения: Без паника, няма да фалираме

Асошиейтед прес

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

Малката страна членка на Европейския съюз се опитва да убеди своите граждани и чуждестранните инвеститори, че няма да е следващата държава, чиято банкова система ще изпадне в колапс и която ще поиска международен спасителен план, а той би бил деликатен от много гледни точки.

„Ние изобщо не сме Кипър“, заявява новият словенски премиер г-жа Аленка Братушек. „Ние нямаме нужда от помощ. Нуждаем се само от време.“

Времето обаче изтича за тази балканска страна, сочена някога за пример за успех в Източна Европа и за модел за останалите държави от региона за това как бъде да построена една работеща икономика след края на комунизма. При условие че словенските лидери дават малко подробности за евентуален спасителен план, някои икономисти са скептично настроени, че те могат да изпълнят своите обещания.

Словения има отчаяна нужда да реформира из основи банковата и икономическата си система, ако иска да избегне съдбата на Кипър – друга страна от 17-те членки на еврозона. Островната държава бе принудена да поиска спасителен план от Еврогрупата, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), след като се оказа, че не може да си позволи да подкрепи раздутия си банков сектор.

Опасенията сега са, че Словения може да я сполети същата съдба. Въпреки че държавният й дълг е далеч под средното за ЕС равнище, страната изпитва трудности с неговото рефинансиране. Това подхрани страховете, че Словения, на която се пада дял от 0,4% от икономиката на еврозоната, може да стане шестата държава от клуба, на която ще се й наложи да поиска помощ.

Проблемите на страната се коренят в банките под държавен контрол. На тях се пада дял от около 60% от банковия сектор. Банките в алпийската страна раздаваха кредити с лека ръка в продължение на години, като отпускаха заеми на непечеливши държавни компании и привилегировани представители на властите, които пък използваха парите, за да купуват ръководените от тях фирми, като ползваха държавни активи като гаранция.

Много такива фирми сега фалираха или имат големи дългове. Според публикуван неотдавна доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) активите на държавните банки на практика са били стопени. До 15% от всички заеми сега не са погасявани – третият най-висок дял на лошите кредити в еврозоната.

„В Словения олигарсите откраднаха всичко“, казва пенсионираният строителен работник Мичо Павич на главния площад „Франк Прешерн“ в столицата Любляна, където ромски оркестър създава спокойна атмосфера в контраст със ситуацията в страната. „Тук съм от 1960 г. и не съм виждал по-голяма криза“, допълва той.

Представители на банките казват, че въпреки опасенията от колапс на финансовия сектор, словенците не се стичат масово към банките, за да си теглят спестяванията. Основна причина за това е, че гражданите на страната, въпреки вълната от антиправителствени протести напоследък, традиционно имат доверие в своята държава, която им осигури в миналото щедра социална система и висок стандарт на живот.

„Ние не сме своеобразно данъчно убежище за световни милиардери, нито пък по-голямата част от нашия БВП (брутен вътрешен продукт) се пада на банковия сектор“, подчерта Братушек в статия във вестник „Уолстрийт джърнъл“, очевидно намеквайки за Кипър, където над половината от парите в банките принадлежаха на богати руснаци. „Не всичко е розово в Словения, но това важи за цяла Европа.“

Кипър се съгласи миналия месец в замяна на спасителен кредит от 10 милиарда евро да осигури 13 милиарда евро, основно като раздроби една от основните си банки и наложи загуби до 80% от сумите по депозити над 100 хиляди евро.

Янко Медя, директорът на Nova Ljubljanska Banka (NLB), най-голямата изпаднала в затруднение словенска държавна банка, твърди, че Словения ще избегне подобна сделка заради сравнителните разлики в размера на банковите сектори. Словенският възлиза на около 130% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, който е около 36 милиарда евро, а пък кипърският банков сектор се бе надул до равнище, надхвърлящо осем пъти годишния БВП на острова.

Един от основните проблеми на Словения е това, че националната икономика, включително държавните банки, не преминаха в частни ръце, твърди Янко Медя. „Няма да сбъркате, ако кажете, че проблемът на тази къща, имайки предвид, че NLB държи 30% пазарен дял в Словения, се е натрупал през последните 10 години и задачата ни да преструктурираме (банката) е много тежка“, казва в интервю Медя, който е поел миналата година банката в опит да я стабилизира.

„Ще са нужни две-три години, за да постигнем съживяване“, прогнозира той, като уточнява, че банката ще се нуждае първоначално от около 400 милиона евро за незабавна рекапитализация. Икономисти изчисляват, че NLB има нужда от приблизително 2,5 милиарда евро за един цялостен спасителен план. „Ние в NLB работим, като изхождаме от презумпцията, че няма да има нужда от спасителен план“, казва Медя.

За инвеститорите обаче проблемите на словенските банки са достатъчно големи, за да се страхуват, че на правителството може му да се наложи да плати огромна цена, за да ги спаси. Това повиши лихвите по словенските държавни облигации до равнища, близки до кипърските малко преди островът да поиска спасителен план.

„Събитията напоследък дойдоха потвърдиха нашата позиция, че словенското правителство ще има проблеми със своето финансиране тази година въпреки малкия размер (спрямо БВП) на изпадналите в затруднение банки в страната и на държавния дълг“, коментира Capital Economics, анализаторска група, чиято централа е в Лондон. „За да избегне спасителен план, (кабинетът) ще трябва да изготви бързо надежден план за справяне с банковата криза.“

Словенското правителство ще създаде скоро своеобразна „лоша банка“, която да поеме от банките рискованите кредити и инвестиции, и работи „буквално ден и нощ“, за да сложи ред във финансовия сектор, казва Братушек.
„Приоритет номер едно на нашето правителство е стабилизирането на нашата банкова система“, обяснява словенският премиер, чийто левоцентристки кабинет бе формиран преди два месеца след падането на предишното правителство на десноцентристкия премиер Янез Янша заради обвинения в корупция.

„Сама по себе си обаче тя няма да помогне на нашата икономика, тъй като ние трябва да стабилизираме също свръхзадлъжнелите ни компании.“

Словенските икономически анализатори не са впечатлени от досегашните действия на новия кабинет. „Все още е възможно Словения да избегне спасителния план, но това зависи от мерките на правителството“, обобщава експертът Хосе Дамян. „Проблемът е, че продължаваме да не знаем какви са тези мерки.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.