Дилма Русеф между печелившата формула и опасенията от инфлация

Дилма Русеф в телевизионно предаване. Снимка: ЕПА/БТА

Когато миналия месец бразилският президент Дилма Русеф посети Южна Африка за срещата на върха на нововъзникващите пазарни икономики, тя направи рядък гаф за лидер, който обикновено умее да не издава намеренията си.

В изказване пред журналисти президентът изглежда намекна, че правителството отдава приоритет на мерки за съживяване на мудния икономически растеж в Бразилия, вместо да контролира упорития растеж на инфлацията през последните месеци.

„Да убиеш пациента, вместо да излекуваш болестта е малко сложно“, каза тя в кулоарите на срещата на върха на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – бел. пр.) в Дърбан. „Дали ще сложа край на растежа? Това е остаряла политика“.

Коментарите, които за съжаление дойдоха точно, когато централната банка сигнализира, че може да започне да повишава лихвените проценти, за да се бори с инфлацията още тази (миналата – бел. пр.) седмица, разтревожиха пазарите, които ги изтълкуваха като разводняване на инфлационния режим от правителството. На следващия ден г-жа Русеф заяви, че коментарите й са били „манипулирани“.

За правителството това бе трезво напомняне за чувствителността на бразилците към инфлацията. Покачването на цените в най-голямата латиноамериканска икономика преди се измерваше в хиляди процентни пунктове, вместо в единични цифри, докато чудовището не бе убито с въвеждането на режима на целева инфлация през 90-те години.

През последните месеци инфлацията отново надигна грозната си глава, превишавайки максималната стойност в целевия диапазон на централната банка – 4,5 % плюс или минус 2 процентни пункта.

Макар равнището на инлацията да не е толкова лошо, колкото бе през онези по-ранни кошмарни години и действително доста по-ниско, отколкото в много други големи нововъзникващи пазарни икономики – 6,6 % през миналия месец – завръщането й в момент, когато икономическият растеж се очаква да бъде само 3 % или по-малко тази година, предизвиква опасения от стагфлация (период на инфлция по време на икономически застой – бел. пр.).

Нещо по-лошо, има опасения, че администрацията на г-жа Русеф може непряко да допринесе за инфлацията в дългосрочен план. През последните месеци правителството понижи цените на електричеството и данъците върху основните продукти и временно намали митата за автомобилите и домакинските електроуреди.

Малцина не биха се съгласили, че е необходимо да се реформират бразилските данъци, които са сред най-тежките в света. Само че тези еднократни понижения и временно намаляване на цените връщат парите обратно в джобовете на потребителите във време, когато безработицата вече бележи рекордни минимуми и заплатите се повишават повече от инфлацията.

Става дума за трайно силно потребеление в Бразилия, докато в същото време проблемите с инфраструктурата, намаляващите инвестиции и липсата на умения ограничават предлагането.

Оценявайки фискалните стимули, HSBC прогнозира, че реалният основен излишък на правителството – излишъкът преди лихвени плащания и счетоводни корекции – ще спадне до 1,2 % от брутния вътрешен продукт догодина спрямо 2,8 % през 2011 година.

„В момент, когато икономиката вече е изправена пред значителен инфлационен натиск и централната банка изглежда се подготвя да започне затягащ цикъл, още фискални облекчения вероятно не е препоръчителната политика за Бразилия“, написаха икономистите от HSBC.

Икономическият растеж от 2,6 % и инфлацията от 5,5 %, които HSBC прогнозира за тази година, са скромни за Бразилия – икономика, чийто потенциален растеж преди бе оценяван на около 4 % с ниска инфлация.

Очевидно е необходимо някакво силно лекарство: по-затегната парична и фискална политика, за да бъде поставена под контрол инфлацията, както и структурни реформи като рационализиране на данъчната система или по-голяма гъвкавост на трудовото законодателство, за да бъде засилена конкурентоспособността и да бъдат привлечени повече инвестиции.

Макар обаче да има надежда за данъчна реформа, никой не очаква някакво значително затягане на политиката преди президентските избори. Това е така, защото г-жа Русеф е намерилата печеливша политическа формула. Рекордно ниското равнище на безработица и нарастващите заплати в Бразилия са я направили вероятно най-популярният демократично избран президент в света, с рейтинг на одобрение от 79 % през март.

Разклащане на лодката сега с драконовски мерки в икономиката би било политическа лудост.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.