Бостън – атентат пред очите на камерите
Асошиейтед прес
Разследването на атентата срещу Бостънския маратон илюстрира, че да се скриеш сред тълпата вече не е лесно. Има очи (и камери) навсякъде.
Разследващите бързо се сдобиха с огромно количество любителски снимки и видеозаписи от свидетели, често пъти направени с мобилните им телефони, както и с изобилни кадри от камери за видеонаблюдение в района на взривовете. ФБР разпространи снимки от една от тези камери, фокусирани върху двама мъже с шапки, които се оказаха заподозрените по случая.
След ключовата роля, която изиграха видеозаписите в Бостън, камерите за видеонаблюдение, които масово се появиха в Лондон, Китай и на други места, може да станат още по-голямо изкушение. Неофициалното наблюдение от частни лица също може да се разпространи. ФБР казва, че очаква обществото да бъде неговите „очи и уши“.
Положителната страна на тази разширяваща се мрежа за наблюдение е ясна – по-голям потенциал на правоохранителните органи за разкриване на престъпления, и в някои случаи, за предотвратяването им. Дейвид Антар от базираната в Ню Йорк „Ай Пи Видео Корпорейшън“ казва, че видеонаблюдение може да се инсталира с цел предупреждеение за оставени без надзор чанти или подозрителна дейност, случваща се преди или по време на масово събитие.
Има ли отрицателна страна?
Според някои защитници на гражданските свободи – да. Макар да приветстват всички инструменти, спомагащи за разкриването на толкова жестоки престъпления като бомбените атентати, те се тревожат от необратимата загуба на личната неприкосновеност на всеки, който се намира на публично място.
„Става все по-трудно да живеем, без да ни следят навсякъде“, каза Бен Уайзнър, адвокат от Американския съюз за граждански свободи.
„Съюзът не възразява срещу камерите на популярни публични места, които са потенциални мишени за терористи. Възразяваме срещу общество, в което камерите са толкова вездесъщи, че никъде не можем да живеем живота си, без да ни запишат и да запазят информация за нас завинаги в някаква база данни“, каза той.
През последното десетилетие размерите на наблюдението – и частно, и правителствено, нараснаха неизмеримо. А има и самонаблюдение. Милиони хора се регистрират редовно във Форскуеър (Foursquare), за да съобщят местонахождението си, а милиони други пасивно дават възможност да бъдат проследени просто като носяти мобилните си телефони.
Снимките и видеозаписите могат светкавично да се разпространят в киберпространството, незабавно ставайки достъпни за непознати на другия край на света или за правоохранителните служби, благодарение на Инстаграм, Фейсбук, Туитър и другите социални медии.
Отношението към наблюдението и личната неприкосновеност може би се променя. Има цяло поколение тийнейджъри и млади хора, които са израснали със социалните медии и може би са по-склонни, отколкото по-възрастните американци, да се примирят с перспективата да бъдат следени.
„Американците все още посочват личната неприкосновеност като една от фундаменталните ценности, на които държат, но това, което се случва сега, е бавната скрита ерозия на тацзи ценност“, каза Джонатан Търли, преподавател по право от университета „Джордж Вашингтон“.
„Хората понякога имат нужда да почувстват, че могат да живеят свободно и без постоянно наблюдение – това е от изключителна важност за нашето право на свободно сдружаване и изразяване“, каза той. „И въпреки това има цяло поколение, което е отгледано в общество, наподобяващо аквариум. То е по-толерантно към правителственото наблюдение, а това може да е опасно за свободното общество“.
В сравнение със САЩ камерите за видеонаблюдение са далеч по-масово явление във Великобритания, където бяха използвани за първи път преди десетилетия за защита срещу атаките на ирландски екстремисти. Вече са инсталирани около 4 милиона камери, включително около къщата на Джордж Оруел, авторът на романа „1984“, предрекъл обществото на Големия брат.
Сред британската общественост камерите изглежда са широко приети – особено след самоубийствените атентати в обществения транспорт в Лондон през 2005 г.,убили 52 души по време на сутрешния час пик. Улики от охранителните камери помогнаха за решаването на този случай.
„Ако не правиш нищо нередно, няма от какво да се притесняваш“, каза 32-годишният лондонски банкер Джоузеф Кларк. „Постоянно съм навън и дори не ги забелязвам. Нуждаем се от тях“.
Въпреки това, базирана в британската столица организация, наричаща се „Биг Брадър Уоч“, започна кампания за ограничаване на мрежата за наблюдение.
„Макар да е понякога полезно средство след дадено събитие, тя не се занимава с първопричините за престъпленията и не защитава обществото“, каза директорът на организацията Ник Пикълс. „Обществото е станало безчувствено, също както и извършителите на престъпленията. Първоначалният възпиращ ефект до голяма степен е изчезнал, защото хората просто вече приемат това за даденост“.
В САЩ Чикаго е градът, който разполага с най-всеобхватната мрежа от камери за видеонаблюдение – според оценките над 10 000. Поставени са на улични стълбове и небостъргачи, в автобуси и в тунели на влакове, като само в железопътната мрежа има над 3 600 камери.
Полицията им приписва заслугата за хиляди арести през последните години. След атентата в Бостън кметът Рам Еманюъл побърза да похвали камерите за видеонаблюдение в Чикаго.
„Те изпълняват важна функция за града, като осигуряват безопасност ежедневно, не само по време на големи събития като маратона“, каза той.
Полицията твърди, че получава малко оплаквания, свързани с мрежата. Дори местният филиал на Съюза за защита на гражданските свободи признава, че жителите на Чикаго общо взето изглежда приемат системата – освен когато получат глоба за заснето с камера пътнотранспортно нарушение.
Полицията невинаги е успявала да се наложи за разширяване на мрежите за наблюдение. Във Вашингтон общинският съвет не позволи отделянето на средства през 2008 г. за мрежа от над 5 000 камери, след като организации за защита на личната неприкосновеност и гражданските свободи организираха кампания срещу плана.
Адвокат Хани Фахури от неправителствената фондация „Електрик Фронтиър“, която защитава свободата на словото в интернет и правото на лична неприкосновеност, призна, че данните, натрупани от полицията чрез камерите за видеонаблюдение и лични устройства имат огромен потенциал за разкриване на престъпления, но с уговорката, че има обезпокоителни въпроси относно колко време се съхраняват и кой може да има достъп до тях.
„Сякаш се предполага, че е достатъчно да излезеш на градския площад и се отказваш от правото си на анонимност. Бихме могли да предотвратим всякакви видове престъпления, ако следим всичко навсякъде. Дали обаче наистина искаме да живеем в подобно общество?“, попита той.
БТА