Бежанският статут като път към джихада

Джохар и Тамерлан, уловени от охранителна камера. Снимка от тв екрана.

Братя Царнаеви, извършили клането в Бостън, са имали политическо убежище в САЩ – новината вдигна буря от възмущение в американското общество. Ще напомним, че според бащата на терористите Анзор Царнаев семейството заминало за САЩ, тъй като през 1999 г. избухнала втората война в Чечения и в Русия започнали гонения срещу хората от кавказката република. Миграционната служба на САЩ повярвала, че вижда поредните „жертви на колониалната политика на Кремъл“, и ги дарила с желаното убежище.САЩ са световен лидер по броя на приетите емигранти (над 2 милиона годишно) и сред държавите, получаващи най-много молби за политическо убежище (стотици хиляди всяка година). Бежански статут се дава извън пределите на САЩ. В самата Америка пък може да се иска политическо убежище. Фактически обаче става дума за едно и също.

Една от главните идеи на американците гласи, че страната им е сигурен пристан за хора от цял свят, преследвани заради техните политически и религиозни убеждения. Уви – днес това благородно начинание е подложено на силна бюрократично опошляване. Преди да пристигна в САЩ, щом чуех за бежанци, си представях окървавени, изтощени хора, спасяващи се от смъртна опасност. Но американските бежанци (над 2,5 милиона души) общо взето не приличат много на мъченици. Мнозина просто са успели да измислят история, убедителна за чиновниците по имиграцията.

Основният парадокс обаче май е другаде: за Америка често са най-опасни точно онези кандидати за политическо убежище, които не мамят американците.

„За да получиш политическо убежище, трябва да убедиш служителя по миграцията, че си преследван в родната си страна заради политическите или религиозните си възгледи. Чиновниците знаят положението с човешките права в различните страни, също и кои социални групи се подлагат на гонения. Ако например един чеченец казва, че го преследва режимът на Кадиров, или узбекистански мюсюлманин разправя, че бил хвърлен в затвора, само защото се е молел по пет пъти на ден, шансът да им повярват е по-голям, отколкото на човек от страна, благополучна в очите на американските власти“, разказа пред Росбалт Елена Голдбърг, адвокатка от Сан Диего, която урежда легален статут в САЩ за хора от бившия Съветски съюз.

Ако пък миграционният служител откаже политическо убежище, решението може да се оспори в съда – той просто ще бъде принуден да признае факта за репресиите, подкрепен с обосновани доказателства. Мнозина пристигащи от Северен Кавказ и Централна Азия, които подават молби за политическо убежище в САЩ, наистина са били подлагани на гонения в родината си. Проблемът е, че тези мигранти често са настроени против западната политическа система и са убедени привърженици на шериатските закони в живота. Уви – американските власти просто нямат възможност да откажат убежище заради „неправилни“ политически убеждения. ФБР проверява дали кандидатите за подслон в САЩ поддържат връзки с терористични организации, но е противозаконно потенциални американци да бъдат питани за техния светоглед.

Религиозната толерантност в САЩ само укрепва и бездруго консервативните схващания на мюсюлманите от бившия СССР. Щом дойдат тук, много жени от Узбекистан и Таджикистан например тръгват с фереджета (забранени в тези държави), а съпрузите им си пускат „уахабитски“ бради.

Гафът с Царнаеви не е първи за миграционната служба в САЩ. На 21 януари 2012 г. на международното летище в Чикаго бе арестуван узбекистанският бежанец Джамшид Мухторов, решил да замине за Афганистан и да се бие там срещу „американските окупатори“. Той бе обвинен в опит да подкрепи материално чуждестранна терористична организация.

През 2007 г. Мухторов, виден узбекистански правозащитник, успял да се спаси от местните власти – избягал в чужбина, преоблечен като жена. САЩ незабавно дарили с политическо убежище „прочутия борец за свобода“. След като се установил в Америка, правозащитникът, без да губи време, се цанил за шофьор на ТИР и спастрял кажи-речи всичко спечелено, за да подпомага талибаните в борбата с американските „кафири“ (неверници). По данни на ФБР бежанецът се свързал с терористи и ги информирал с имейл, че е „готов да изпълни всяка задача, дори това да му струва живота“.

Петнайсетгодишна присъда получи през юли 2012 г. Улугбек Кодиров от Узбекистан, подготвял покушение срещу президента на САЩ. Младежът пристигнал в Щатите със студентска виза през 2009 г. На 1 април 2010 г. визата му изтекла и той останал в страната нелегално. Кодиров се призна за виновен по три от обвиненията: материална подкрепа на тероризма, заплаха да убие Обама и незаконно притежание на огнестрелно оръжие.

Да се използват богатите Щати като удобно място за събиране на средства за мюсюлманската борба с неверниците – тази идея изглежда е доста популярна сред радикално настроените бежанци. Веднъж в Сан Диего попаднах на таксиджия афганистанец.

Щом разбра, че съм бил като журналист в Афганистан и гледам критично на американската политика в тази страна, водачът тутакси спря брояча. И взе пламенно да ме убеждава, че скоро американците щели позорно да избягат от родината му, а ислямът да продължи победоносното си шествие по света. Зададох провокационен въпрос: „А събирате ли пари в помощ на афганистанските си братя?“. Хитра усмивка грейна на брадясалото му лице: „Ще ви отвърна така: когато в Афганистан имаше съветски войски, го правехме“.

Американците впрочем са твърде толерантни към обичаите на бежанците и начина им на живот. Дори републиканците, известни с критичното си отношение към мигрантите, смятат за нормално бежанките мюсюлманки да ходят с фереджета, а мъжете им, обрасли с брада, да се обличат с чудати снежнобели одеяния. Републиканците отправят към имигрантите упрека, че мнозина живеят от помощи, но съвсем не порицават различния им стил на живот. Уви, едва сегашният атентат принуди дори крайните демократи да погледнат поновому на проблема.

„Щом чух, че терористичният акт не е дело на крайнодесни, а на чеченски бежанци, направо изпаднах в шок!“, сподели пред Росбалт Доналд Лац, професор по математика от университета в Сан Диего и убеден привърженик на Барак Обама. Лац признава, че идеята да се дава убежище на преследвани за техните убеждения е почти култова в американското общество, но според него днешната мигрантска вълна е доста различна от предишната.

„Преди се смяташе, че имигрантите в САЩ трябва да забравят миналото си и да градят нов живот от нулата. Моите родители са от Украйна, но вкъщи говореха само на английски (и не бяха прави според мен), за да порасна като истински американец. Нека имигрантите спазват народните си обичаи, нека говорят родния си език – аз съм „за“, но ценностната им система не бива да е враждебна към американската!“ – заключи американският професор.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.