Путин: от съюзник на САЩ до световен тиранин

Ноември 2001 година. Джордж Буш е сложил ръка на рамото на Владимир Путин. Двамата лидери току-що са похапнали пържоли, приготвени на барбекюто от Буш в семейното му имение в щата Тексас. След това те се отправят към средното училище в град Крофърд, за да говорят пред ученици.

Владимир Путин на бюрото си в Кремъл. Руският държавен глава е твърдо решен да установи сфера на руско влияние, в която Западът да не се меси при никакви обстоятелства. Снимка: Ройтерс

„За мен е чест да посрещна един лидер от нов тип“, казва Буш, представяйки на американските ученици руския президент. „Това е един реформатор, един мъж, който обича страната си точно толкова, колкото аз обичам моята родина“, допълва той.

“Путин беше първият чуждестранен лидер, който ми се обади в часовете след атентатите от 11 септември 2001, за да предложи подкрепата си в борбата срещу тероризма,” припомня Буш. „Когато бях ученик в средното училище, Русия беше враг на САЩ. Сега Русия е приятел на САЩ.“ Путин посреща тези думи с обичайната си усмивка, превърнала се в негова запазена марка. После той хвали неотдавнашната победа на Буш над талибаните в Афганистан и поздравява онези, които са били освободени от американските въоръжени сили.

Днес много трудно можем да си представим подобна щастлива сцена. Да не говорим за възможността Путин да поздрави иракчаните за освобождаването им. Наистина, той все още се радва на гостоприемството на семейство Буш. Миналия месец похапна омари в имението на родителите на американския президент в Кенибънкпорт, щата Мейн.

Но въпреки че усмивката на Путин си остава все същата, зад тази фасада вече се крие един доста променен мъж. Новият Путин, по думите на неговия съветник генерал Генадий Трошев, бивш командир на руската армия в Чечения, е различен човек – твърд, строг, рязък с онези, които се осмеляват да се съмняват в заповедите му.

И, наистина, Путин не се церемони и говори без задръжки. През февруари в Мюнхен той въстана срещу свръхсилата Америка, пренебрегваща международните закони. По-късно той сравни хегемонията на Вашингтон с Третия райх и заплаши да насочи заредените с ядрени бойни глави руски ракети срещу Европа.

В Крофърд Буш похвали Путин, че е човек, който сътрудничи тясно със САЩ и така помага за постигането на един по-мирен свят. Вместо това Путин бързо се превърна в самозван архитект на алтернативния на САЩ полюс на властта. В чужбина той изгради съюзи с неблагонадеждните държави. У дома се превърна в нещо подобно на деспотичен лидер, като създаде опозиционни партии, на които лесно да дърпа конците, смаза дисидентите и ограничи свободата на медиите.

Какво се промени? Как така Путин се превърна от приятел и съюзник на Буш в догматичен националист, който се сприятели и започна да въоръжава неприятелите на САЩ? Ако се вслушаме в аргументите на руснаците, то причината за това са самите САЩ. “Доверието на Путин беше предадено от Вашингтон,” твърди Георги Арбатов, бивш председател на комисията за отбрана в руската Дума. Първо САЩ пренебрегнаха възраженията на Русия за нахлуването в Ирак. После си присвоиха традиционната сфера на руско влияние в района на Балтийско море, Централна Азия, Кавказ и Украйна. „Вместо да уважава руските позиции, Западът подкрепи опонентите на Русия и Путин се разочарова дълбоко и горчиво“, допълва той. Но истинската повратна точка настъпи, когато подкрепяните от Вашингтон „цветни“ революции, свалиха приятелски настроените към Русия режими в Грузия и Украйна през 2003-2004 година.

Президентите на САЩ Джордж Буш и на Русия Владимир Путин се срещнаха в семейното имение на Буш в Кенибънкпорт, но зад усмивката на руския лидер вече се крие не приятел на САЩ, а много по-рязък и твърд политик. Снимка: Ройтерс

Изведнъж врагът се оказа на прага на Русия и постави прозападни правителства в задния й двор.

„Светът на Путин промени оста си на въртене“, твърди свързаният с Кремъл Станислав Белковски, директор на московския Институт за национална стратегия. „Това беше огромен шок. Кръгът на Путин беше уверен, че ще бъде поредният режим, който ще падне от власт“, допълва той.

Путин започна да властва над независимите медии веднага след като дойде на власт. В отговор на цветните революции Кремъл въведе по-строги мерки срещу всяка една група, която би могла да подстрекава към промяна на режима. Лоялни бизнесмени и държавни компании като „Газпром“ бяха насърчени да купят малкото останали руски дисидентски медии. Беше наложен строг контрол над редакционната политика на медийните разпространители. На неправителствените организации беше забранено да приемат чуждестранно финансиране и така дузина от тях трябваше да преустановят дейността си. Но най-зловещото от всичко бяха новоприетите закони, в които се криминализира екстремизмът, дефиниран като оклеветяване на държавата. Същите тези закони позволиха на руснаците да заговорят със заобикалки за убийства на руски врагове зад граница.

Москва преосмисли основно отношенията си със САЩ. „Илюзиите на Путин относно Америка бяха разбити“, твърди политологът Вячеслав Никонов, кремълски съветник. „Независимо от степента на подкрепа на Русия за САЩ, Вашингтон запази все същото враждебно отношение“, допълва специалистът. Оттогава страховете за западна обсада на Русия се задълбочиха, особено след като НАТО отвори вратите си за Украйна и Грузия, а САЩ започнаха да кроят планове за разполагане на противоракетен щит в Полша и в Чехия.

“Отговорът на Путин на тези заплахи беше радикален. Той просто поиска да промени правилата на света,” казва Сергей Караганов, съветник на Кремъл по външнополитическите въпроси. „Светът трябва да бъде готов да се справи с една по-силна Русия,” допълва той.

На практика Путин не иска само да възстанови руската мощ, която страната му загуби, но и да превърне Русия в главна противотежест на американците на световната сцена. В реч по повод новата 2005 година той нарече краха на СССР „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век“ и си припомни с носталгия за стария двуполюсен свят, в който двете свръхсили контролираха взаимно амбициите си.

За радост на Путин, богатствата на световната икономика стоят зад него. Безумно високите цени в сферата на енергетиката стимулираха растежа на руската икономика с 40 процента за 5 години. Голяма част от тези средства отидоха за модернизирането на изпадналата в криза руска армия. Путин обеща на военните 189 милиарда долара за пет години. Купи им ново поколение междуконтинентални балистични ракети, специално проектирани да не бъдат засичани от американския противоракетен щит, и поръча шест нови групи самолетоносачи, които, ако бъдат построени в съответствие с плановете, ще направят руския флот по-могъщ от флота на бившия СССР отпреди 20 години.

Но по-обезпокояващ за Вашингтон е фактът, че Путин извлече облаги от нарастването на антиамериканските настроения, които последваха нахлуването в Ирак. Подобно на съветските си предшественици, руският президент се сприятели с много от непокорните държави по света, продаде оръжия и ракетни системи на Венецуела, Сирия и Иран, предложи ядрени реактори на Мианма и Саудитска Арабия. Преди посещението си в Кенибънкпорт той прие в Москва антиамерикански настроения венецуелски президент Уго Чавес и двамата подписаха оръжейна сделка за 3 милиарда долара. През февруари Путин направи обиколка в Близкия изток, подигра се с американските усилия да демократизират региона и си поигра с лоялността на американски съюзници като Йордания и Саудитска Арабия.

„Путин е съветски политик със съветско мислене“, твърди Олга Кристановская, социолог от Руската академия на науките. „Подобно на съветските лидери той гледа на света като на два противопоставящи се лагера. Плановете му са да обиколи света с антиамериканско знаме в ръце.“

Означава ли всичко това, че Путин иска да започне нова Студена война? Не е задължително. По-скоро, както твърди бившата руска вицепремиерка Ирина Хакамада, той отчаяно иска да бъде третиран като равнопоставен на Буш. „Когато говоря с Путин за отношенията на Русия със САЩ, очите му помръкват. За него това е много личен въпрос. Той иска да докаже, че Америка не трябва да ни третира като глупаци“, допълва тя.

За Путин равноправието означава край на снизходителното отношение към западния прочит на руската история или към западните коментари, че Москва не спазва правата на човека. Той е убеден, че Русия няма от какво да се срамува. Или както каза пред група учители в Кремъл миналия месец, не трябва да се позволява на чужденците да насаждат у руснаците чувството на вина. „В края на краищата ние не използвахме ядрено оръжие срещу цивилно население, както направиха САЩ в Хирошима и Нагасаки“, подчерта руският държавен глава. Според него равноправието дава основание на Русия да смазва враговете си със същата жестокост, както Америка атакува неприятелите си. Доказателство за това беше ликвидирането през 2004 година от руски убийци на бившия чеченски президент Зелимхан Яндарбиев, който се укриваше в Катар.

Но за Русия равнопоставеност означава преди всичко да бъде уважавано мнението на Кремъл. „Все едно че Русия тегли черта в пясъка. Все едно че Русия иска да каже: Ние сме зад тази черта и вече не можете да ни заплашвате“, смята висш западен дипломат в Москва, пожелал анонимност.

В основни линии новият Путин иска да бъде уважаван. И да установи сфера на руско влияние, в която Западът да не се меси, дори ако Москва тормози съседите си, както направи с Грузия през ноември миналата година във връзка с шпионския скандал, или пък манипулира изборите, както се случи в Украйна през 2004 година.

Докато имат нужда от подкрепата на Путин за приемането на санкции срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН, САЩ могат да направят много малко, за да възпрат новото имперско разположение на духа на Москва. За щастие настъпателността на Путин, независимо от цветистия език, с който той си служи, не води задължително до сериозни конфронтации. Офертата, която направи на Буш миналия месец на срещата на върха на Г-8 в Германия за използване на радарната станция в Габала (Азербайджан) като алтернативен вариант на американския противоракетен щит в Полша и Чехия, беше важно предложение за примирие. Такова беше и твърдението му в Кенибънкпорт, че споделя много от американските опасения за иранската ядрена програма.

Путин може би си дава сметка, че късметът няма да е на негова страна завинаги. Както и че зад имперските му мечти стоят непредсказуемите финансови пазари. Европа пък търси алтернативни енергийни източници, за да намали стратегическата си зависимост от Русия. САЩ в крайна сметка ще се измъкнат от иракското блато. Навреме, за да може Путин или по-вероятно избраният от него приемник да разбере, че истинската сила означава нещо повече от това да казваш „не“ на Запада.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.