Безработното поколение
Броят на младите хора без работа в света е почти колкото населението на САЩ. „Младите хора не бива да стоят без работа. Това е много лошо за тях“, каза Маргарет Тачър през 1984 г. Тя бе права – малко са по-лошите неща, които обществото може да направи на своите младежи, от това да ги „захвърли в склада с непотребни вещи“.
За тези, които започват трудовия си път със социални помощи, има по-голяма вероятност да взимат по-ниски заплати и да бъдат безработни през повече периоди от живота си, тъй като губят възможността да придобият умения и самоувереност в годините, когато се оформят като личности.
Сега обаче има повече млади хора без работа от когато и да било. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 26 милиона души в развитите страни на възраст между 15 и 24 години не са заети с работа, образование или обучение, а от 2007 година броят на безработните младежи е нараснал с 30%.
Международната организация на труда (МОТ) съобщава, че в глобален мащаб работа търсят 75 милиона млади хора. Според изследвания на Световната банка 262 милиона младежи в страните с нововъзникваща пазарна икономика са икономически неактивни. Според начина на изчисляване безработните млади хора в света са почти колкото населението на САЩ – 311 милиона.
Два фактора играят важна роля. Първо, продължителната икономическа криза на Запад намали търсенето на работна ръка и е по-лесно да бъде отложено наемането на по-млади хора, отколкото да бъдат съкратени по-възрастните работници. Второ, растежът сред нововъзникващите пазарни икономики е най-бърз в страни с проблемен пазар на труда като Индия и Египет.
Резултатът е „дъга на безработицата“, която се простира от Южна Европа през Северна Африка и Близкия изток до Южна Азия, като рецесията в богатите държави се среща с експлозивното увеличаване на младежите в бедните. Гневът на младите безработни вече се изля по улиците в Близкия изток. Престъпленията, съпътствани с насилие, които като цяло намаляват в богатите страни, се увеличават в Испания, Италия и Португалия – три държави с потресаващо висока младежка безработица.
Ще им даде ли работа икономическият растеж?
Най-очевидният начин за справяне с този проблем е да бъде стимулиран икономическият растеж. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, в свят, измъчван от дългове, и ще даде само частичен отговор на проблема. Страните, в които ситуацията е най-тежка (като Испания и Египет), страдаха от висока младежка безработица дори когато икономиките им нарастваха. През целия период на рецесия компаниите не спряха да се оплакват, че не могат да намерят млади хора с нужните умения. Това подчертава важното значение на други две решения: реформирането на трудовите пазари и подобряването на образованието. Това са познати рецепти, но трябва да бъдат предписани с нова сила и енергия.
Проблемът с младежката безработица често е най-сериозен в страни със скован пазар на труда. Картелизирани сектори, големи данъци върху наемането на работна ръка, строги правила за уволняване, високи минимални заплати – всички тези неща обричат младежите да останат на улицата. Република Южна Африка е сред държавите, разположени южно от Сахара, с най-висока младежка безработица, отчасти защото профсъюзите са могъщи, а правилата за наемане и уволняване на работната ръка не са гъвкави. В много страни от „дъгата на младежката безработица“ минималните заплати са високи, а данъците върху труда – големи. Индия, например, има около 200 закона за полагането на труд и получаването на възнаграждение.
Дерегулирането на трудовите пазари следователно е от основно значение за справяне с младежката безработица. То обаче няма да е достатъчно. Великобритания има гъвкав трудов пазар, но висока младежка безработица. В страните с по-добри показатели се забелязва тенденция правителствата да играят по-активна роля при намирането на работа на хората в затруднено положение.
Германия, която се отличава с втората най-ниска младежка безработица сред богатите държави, две години плаща част от заплатите на работници, които са били наети, след като дълго време са били безработни. Скандинавските страни изготвят за младежите индивидуални планове, за да им намерят работа или обучение. Тези мерки обаче са прекалено скъпи, за да бъдат възпроизведени в Южна Европа, с нейните милиони безработни, да не говорим за държавите с нововъзникваща пазарна икономика.
По-евтин подход е да бъдат реформирани гладните за работна ръка сектори от икономиката, като например бъде улеснено получаването на разрешителни от малкия бизнес или одобряването на проектите на строителните компании, или пък магазините да получат възможност да остават отворени вечерно време.
Пренасищането с висшисти
Във всички страни членки на ОИСР има два пъти по-голяма вероятност хората, които са напуснали училище при първа възможност, да останат безработни спрямо завършилите
университет. Неразумно е обаче да правим заключение, чеправителствата просто трябва да продължат с утвърдената политика на увеличаване на броя на хората с висше образование. Във Великобритания и САЩ има много хора със скъпоструваща диплома по свободни изкуства, които после установяват, че е невъзможно да си намерят прилична работа. В Северна Африка е два пъти по-вероятно висшистите да са безработни, отколкото хората, които не са завършили университет.
Значение има не само броят години, които продължава образованието, но и неговото съдържание. Това означава да бъде разширено изучаването на наука и техника и да бъде затворена пропастта между света на образованието и практиката, например, като бъде съживено професионалното и техническото образование и бъдат изградени по-близки връзки между компаниите и училищата. Отдавна утвърдената германска система, която се основава на професионални училища и чиракуване, прави точно това. Други страни следват този пример. Южна Корея създаде „майсторски“ училища, Сингапур заложи на техническите колежи, а Великобритания увеличава броя на чираците и се опитва да подобритехническото образование.
Затварянето на пропастта ще изисква и промяна на нагласата на бизнеса. Някои компании, от BMW през Rolls-Royce до McDonald’s и Premier Inn, реформират обучителните си програми.
Страхът, че служителите ще бъдат отмъкнати от конкуренти, обаче разубеждава фирмите да инвестират в младежите. Има начини за решаване на този проблем: групи работодатели могат, например, да си сътрудничат с колежите, за да измислят подготвителни курсове. Технологиите пък намаляват цената на обучението: програмите, разработени на основата на компютърните игри, могат да дадат на младежите известен виртуален опит, а онлайн курсовете – да помогнат на чираците да съчетават обучението на работните места с научното.
Проблемът с младежката безработица се влошава от няколко години. Има обаче поне няколко основания за надежда – правителствата се опитват да коригират несъответствието между образователната система и пазара на труда, компаниите започват да поемат по-голяма отговорност при инвестирането в младежите, а технологиите помагат за демократизиране на образованието и професионалното обучение. Светът има реален шанс да извърши революция в областта на образованието и професионалното обучение, достойна за мащаба на проблема.
БТА