Хавански хипстъри мечтаят да напуснат Куба
Ройтерс
Вечерно време през уикендите в Хавана млади хипстъри запълват тротоарите на оживена пресечка близо до крайбрежната ивица и са насядали навсякъде из парка по-надолу, подавайки си един на друг бутилки ром, пушейки цигари и свирейки на китари.
Ернесто Рамис (25 г.) казва, че не е трудно да си намериш дрога тук – стимулиращи, успокояващи, може би дори и екстази – но тази нощ явно доказателства за незаконна дейност липсват, единственото, което присъства е чувството, че да бъдеш млад в Куба днес е различно, че придържането към старите норми е
изчезнало.
„Основната разлика“, казва Рамис, сочейки към ивицата на Флорида, която едва се вижда в тъмнината, „е, че всеки иска да напусне.“
Думата „всеки“, която той използва, може и да е леко преувеличение, но той засяга един от най-големите проблеми на кубинското правителство – недоволството на младото население от системата, които мнозина смятат, че не предлага възможности за по-добър живот.
Правителството, напълно наясно с тази нагласа, постепенно се опитва да промени ръководения от държавата икономически модел в съветски стил, който бе заложен в страната след революцията през 1959 г., отчасти именно за да се справи с този проблем.
Някои млади хора се възползват от реформите като начеват собствен бизнес или почват работа в разрастващия се частен сектор, но други се съмняват, че правителството ще се предвижи достатъчно бързо – или достатъчно напред – за да промени икономическото положение и искат да се измъкнат от страната.
Повечето надежди са отправени към САЩ, които са само на 90 мили (145 км), следвайки по този начин стъпките на приблизително 1.5 милиона други кубинци, които са избягали там след революцията.
Други възможни дестинации са Канада и Испания, макар икономическите неволи на испанската държава да я правят все по-малко привлекателен избор.
Всяка година САЩ одобрява 25 000 до 30 000 имигрантски визи за кубинци, а няколко хиляди други влизат в страната нелегално през трета държава или по море.
Улисес Гиларте, партиен ръководител на Комунистическата партия в провинция Артемиса и член на Централния комитет, каза пред Ройтерс, че причината за разочарованието на младежта е очевидна.
„Повече от ясно е, че икономическото положение е трудно. Младите хора смятат стремежите си за все още недостижими“, каза той.
Кубинското правителство се гордее, че осигурява безплатни здравни услуги и образование за народа си, но в икономика, спъвана от неефективност и от дългогодишно търговско ембарго от САЩ, месечните заплати се равняват средно на 20 долара месечно.
Младите хора са гледали как родителите им се мъчат в продължение на години и не искат същата съдба, изпълнена с оскъдни финансови възможности и ограничени избори, да сполети и тях.
Те искат по-добре платена работа, собствен дом и кола, достъп до интернет и по-светло бъдеще. Някои искат да имат деца, но не виждат смисъл, ако няма да имат пари и ако трябва да живеят заедно с роднини, както на мнозина в Куба им се налага да правят.
Музикантът Едгар Сауседо каза, че иска да има семейство, но в САЩ, не в Куба, където дели дома си в Хавана с други седем души.
„Просто няма как да стане тук“, каза той. „Тук работиш, и работиш, и накрая на месеца получаваш 12 кубински песо, ако имаш късмет. Какво можеш да направиш с 12 кубински песо“, допълни той, визирайки кубинската твърда валута, която е вързана с американския долар. Повечето хора получават заплати в кубински песо, чийто курс е 24 към 1 спрямо долара.
Вълната от бягащи кубинци едва ли ще спадне в близко бъдеще и даже е възможно да се увеличи.
През януари правителството смекчи визовите закони, което позволи на кубинците по-лесно да напуснат страната. По думите на американски официални представители в Хавана това е довело до 10-процентно увеличение на заявленията за виза.
Преди промяната повечето кандидати за виза са били по-възрастни хора, но сега мнозинството са младежи, казаха те. Училищата в Хавана, които предлагат уроци по чужди езици, особено английски и френски, са заляти от млади желаещи да се запишат.
„Едно от нещата, които са иронични е, че Куба има образовано население, но няма какво да им предложи да правят. Те общо взето са подготвили професионалистите си да емигрират“, каза експертът по Куба Тед Хенкън от Барух колидж в Ню Йорк.
„Смятам, че в някои отношения Кубинската революция е най-доброто нещо, което се случвало някога на Маями, защото половината от квалифицираната й работна сила най-вероятно е била обучавана в Куба“, каза той.
Предварителни фигури от преброяването на населението през миналата година сочат, че броят на кубинците леко се занижил от 2002 г. насам до около 11 милиона души.
Според изчисления на американското правителство средната възраст в Куба се е покачила до около 39 г. от 36 г. на преброяването през 2002 г., което я прави най-високата в сравнение с която и да е друга страна в Латинска Америка.
Под ръководството на президента Раул Кастро Куба предприе икономически реформи, отчасти с цел да се предоставят нови възможности, които властите се надяват да бъдат привлекателни за младите хора.
В днешна мирна Куба идеята за младежки бунт изглежда доста пресилена, но това правителство беше съставено от млади бунтовници, водени от Фидел Кастро, така че то е наясно с потенциала, който крие неспокойната младеж.
Раул Кастро, който наследи по-възрастния си брат Фидел през 2008 г. и е на 81 г., силно окуражава развитието на частната инициатива.
Броят на работещите в частния сектор се е покачил до малко над 400 000 в сравнение със 150 000 през 2010 г., а и парите, които се изкарват там са по-добри от тези в държавния сектор.
Александер Перес, на 29 г. е пример за това какво правителството се надява да види. Почти всичките му бивши колеги от университета в Хавана са напуснали страната, каза той, но той решил да изпробва новия икономически модел.
Перес заема пари от приятели и семейството си, наема място и започва свой собствен бизнес – ресторант на име „Пица Хавана“.
„Имам един приятел, който ми казва, че съм луд, задето искам да правя това, но всеки човек мисли различно. Това, което е решение за мен, не е решение за някой друг“, каза той.
29-годишната учителка Марисела Рей също е пример за това какво правителството иска да види, не защото е започнала собствен бизнес, а защото иска по-добър живот за себе си в Куба, а не някъде другаде.
„Ако Куба ми даде възможността, аз ще постигна целите си в Куба. Харесвам родината си“, каза тя. „Мисля, че тази система е идеална за нас, стига да я поправим и реконструираме.“
Но това според нея е задача, която ще е най-добре да бъде оставена за ново поколение лидери, а не на застаряващите мъже, управлявали страната от революцията насам. „Те не могат да чакат повече, младежта ще надделее.“
БТА