Украйна е притисната между два съюза

Германия – в лицето на своя посланик в Украйна Кристоф Вайл, постави на Киев ултиматум – фактически обвърза сключването на споразумение за асоциирано членство в ЕС с евентуално освобождаване на Юлия Тимошенко. Въпросът накъде и при какви условия да тръгне Украйна – към Европа чрез асоцииране в ЕС или към Русия чрез сближаване с Митническия съюз (МС), тези дни се очерта като основен в украинската политика. И със сигурност ще си остане такъв в близките месеци.

* * *

По думите на Кристоф Вайл, освобождаването на бившата премиерка Юлия Тимошенко „би отстранило една огромна пречка“ пред сключването на спогодба за асоцииране на Украйна в ЕС. Според посланика документът може да бъде подписан още през ноември във Вилнюс, където ще заседават лидерите на Източното партньорство – организация, обединила потенциалните кандидатки за членство в ЕС сред бившите съветски републики.

Асоциирането впрочем е само първата стъпка към заветното членство в Евросъюза и далеч не е единствена. Колко години (по-скоро десетилетия) ще трае цялото пътуване, не се знае. За момента Европа предлага на Украйна допълнителен стол край масата, но не и пълноценно участие в елитния клуб – при условия, наложени от други и не всякога изгодни.

Докато в Митническия съюз Киев (и то веднага) ще получи същите права като Москва или примерно Минск. Това посочват напоследък като аргумент пледиращите за сближаване с Русия участници в многобройни конференции, кръгли маси и политически токшоута в украинския телевизионен ефир.

Привържениците на европейския път им възразяват: капацитетът на пазара в страните от ЕС надхвърля почти десеторно този в членките на Митническия съюз – Руската федерация, Беларус и Казахстан. Отговарят им обаче с контрадовод: на „обемния“ европейски пазар никой не се реди за украински стоки, селскостопанската продукция ще бъде орязана със строги квоти. А в случая с Русия и Беларус са останали тесни икономически връзки още от съветски времена, помни се и разделението на труда в общия някога стопански комплекс. Да не забравяме и цените на газа. Москва отправя ясен сигнал: без да членува в МС, Киев не може да разчита на отстъпки, независимо какви доводи ще използва президентът Виктор Янукович.

А икономическото положение на страната е безнадеждно. Признават го пред „Комерсант“ и съветници на кабинета, и депутати от управляващата Партия на регионите във Върховната рада. При публични изяви обаче демонстрират оптимизъм – защо да плашат пак своите сънародници.

Украинците бездруго са вече наплашени – опозиционни оратори обрисуват пред тях стопанските проблеми с най-ярки краски с внушението: докато е на власт „корумпираният, некомпетентен „екип от Донецк“*, подобрение не се очертава. „В страната няма пари. Скоро правителството ще остане без средства за заплати и пенсии. Обаче нито МВФ, нито Русия не бързат да отпускат заеми. Евросъюзът също има по-належащи грижи от Украйна. Нещата отиват към задънена улица“, убеден е политологът Костянтин Макиенко.

Янукович продължава да маневрира между Москва и Брюксел в опит да спазари възможно най-изгодни условия. Проблемът е, че никой не ще изобщо да се пазари с Киев. И Русия, и ЕС просто му поставят условия. Кремъл иска Украйна да влезе в МС, Брюксел – политическа либерализация в страната, а като символ на промените да бъде освободена Юлия Тимошенко.

Според експерти, потърсени от „Комерсант“, Янукович обаче не планира да помилва основната си политическа съперничка. Страната фактически е влязла вече в избирателна кампания – при все че президентските избори са чак в началото на 2015 г. Но „донецкият екип“ разработва план за действия още отсега. „При положение че стандартът пада, а недоволството расте, единствената възможност за изборна победа е да разцепят опозицията, да я отслабят, да прокарат във втория тур нейния най-омразен представител, пред когото Янукович ще изглежда най-малкото зло и обединителна фигура“, поясни украинският политолог Дмитро Понамарчук.

Сред тримата днешни лидери на опозицията такава „омразна фигура“ безспорно е Олег Тягнибок, водач на крайните националисти от обединение „Свобода“. Движението, събрало над 10 на сто на парламентарните избори миналия октомври, със сигурност ще отблъсне с открито русофобските си нагласи рускоезичния електорат в югоизточните региони, а до голяма степен и украинскоезичните избиратели в центъра на страната.

За Янукович Тягнибок е идеалният подставен партньор за втория тур от президентските избори. При това мнозина събеседници на „Комерсант“ в Киев са убедени, че „Свобода“ е политически проект на олигарсите, свързани с Партията на регионите – нейни финансови донори и до днес. Значи и Олег Тягнибок ще си играе ролята, отредена от президентската администрация. И няма примерно да се оттегли в полза на други опозиционери като по-умерения лидер на обединение „Отечество“ Арсений Яценюк или създателя на партия УДАР Виталий Кличко, световен шампион по бокс.

Ако обаче Юлия Тимошенко излезе на свобода, както настоява ЕС, това може да обърка всички карти. „Оранжевата принцеса“ все още си остава главен символ на съпротивата срещу „хората от Донецк“. И вземе ли решение да се кандидатира, ще има доста добри шансове да изпревари омразния Олег Тягнибок, да стигне до втори тур и да го спечели срещу Виктор Янукович. Затова президентът едва ли ще склони да играе по правилата на Берлин и Брюксел. Или пък в крачка ще ги коригира. Например ще приеме да амнистира Тимошенко, но ще намери претекст, за да не я допусне до изборите.

Защото този път Янукович просто не може да си позволи изборна загуба. За разлика от 2005 г., когато отстъпи властта на Виктор Юшченко, но после стана лидер на опозицията, а сетне премиер и президент. Оттогава политическите нрави в Украйна са станали къде по-сурови. И нищо чудно Янукович да смени президентското кресло с подсъдимата скамейка. Дойде ли на власт примерно Тимошенко, тя едва ли ще бъде снизходителна към човека, когото смята за свой тъмничар и „главатар на бандитската шайка, разграбваща Украйна“.

БТА

* Опозиционният украински печат представя президента Янукович, родом от Донецка област, за ръководител на сенчеста властова структура, която нарича „донецки клан“ – б. р.