12 без 15, но за кого? Преглед на малките партии – гласовете за тях имат смисъл
В интернет се разпространява каламбурът 12 без 15. Преведено означава – „На 12-и май без бюлетина №15”, тоест всичко друго, но не и ГЕРБ.
Партията на Бойко Борисов изпадна в изолация, основно заради непрекъснатите си нападки, обвинения и подмолни действия срещу всички основни опозиционни партии.
Една от илюстрациите е, че БСП, ДСБ, „Атака“, ДПС и „Движение България на гражданите“ наеха австрийска фирма, която ще брои паралелно резултатите от изборите, заедно с „Информационно обслужване“. Сам по себе си този факт е оценка за управлението на ГЕРБ – от всички страни подозират партията във фалшификации, за което има данни и на миналите избори, и сега.
Каква обаче е алтернативата на ГЕРБ? В e-vestnik вече направихме кратък преглед на БСП, „Атака”, Движение „България на гражданите”, ДСБ (виж тук). Избирателя постоянно го лъжат, че няма смисъл да се гласува за малките партии. Но ако вместо 56% отидат да гласуват примерно 75%, дори само за малки партии, това тотално може да обърне картината на изборите. Гарантираните 25-30% за ГЕРБ и БСП ще станат под 20%, ДПС ще се свие до към 5-6%, а в парламента ще влязат освен Кунева още поне две малки партии. При всички положения е по-добре от сегашното положение.
Кои са другите партии в листите, които заслужават да им се отдели внимание?
Бюлетина №4 НФСБ – Национален фронт за спасение на България – излязъл от СКАТ
Наричат я партията на телевизия СКАТ,
която има сериозни шансове да премине границата от 4% при по-висока избирателна активност. Социологически проучвания й дават повече гласове от СДС, НДСВ, ДСБ и др. Шефът на телевизия СКАТ Валери Симеонов е съпредседател на партията, заедно с Валентин Касабов, в управителния съвет са известни лица от телевизията като Велизар Енчев, Стефан Солаков, синът на писателя Николай Хайтов – Александър и др.
Партията се появи самостоятелно на сцената след разрива с Волен Сидеров, в чиято партия участваха някои от лицата й. За разлика от „Атака” е умерено националистическа, по-разумна и рационална, с не толкова агресивна фразеология като на Сидеров и без демагогски неизпълними обещания. Популярността на телевизия СКАТ, която покрива приблизително 10% от аудиторията, наистина дава сериозни шансове на тази партия.
Бюлетина №10 Коалиция СДС – приглася на ГЕРБ
Това е старото СДС на нов глас, който обаче приглася на ГЕРБ. В СДС настъпи поредното разцепление, от него се отлюспиха Мартин Димитров, Надежда Михайлова и др., които обаче съвсем изпаднаха зад борда, защото не можаха да осъществят коалиция с ДСБ.
Костов трудно ще ги приеме, след като избяга от тях по-рано, но каквито и да са причините, фактът е факт. Сега в старото СДС останаха само няколко по-известни фигури от миналото като Петър Стоянов и Александър Йорданов. Другите, включително и сегашният лидер Емил Кабаиванов, са по-неизвестни и безлични. В коалицията влизат още земеделците на Мозер и партия „Гергьовден” на Любен Дилов – син, Радикалдемократическата партия (една от първите в СДС, от която не се знае какво е останало), Българска Социалдемократическа Партия (старата БСДП на Петър Дертлиев, но с неизвестни на широката публика лица).
Тази коалиция показва признаци на сътрудничество с ГЕРБ. Още при избор на конституционен съдия СДС се компрометира. Дясната опозиция скочи срещу разумното предложение да издигнат бившия президент Петър Стоянов. Тогава СДС изрови отнякъде една прокурорка Галя Гугучкова, която дискредитира партията.
Някои от останалите в коалицията с изказванията си също показват признаци за сътрудничество с ГЕРБ. А например братът на Петър Стоянов, Емил, е евродепутат от ГЕРБ. Има всички данни, че ако тази коалиция влезе в парламента, ще служи като патерица на ГЕРБ. Това ще им коства изборите – защо някой да гласува за тях, като е по-сигурно да гласува за ГЕРБ? Затова нямат шанс, таванът им е около 2% според сондажите.
№36 „Горда България” – по-цивилизован вариант на „Атака”
Това е партията ГОРД на Слави Бинев, плюс „Свободен народ” и Съюз „Защита” и Обединения блок на труда на стария синдикалист проф. Кръстю Петков.
В ГОРД при учредяването се появиха известни лица, например скулпторът Чапкънов, футболният бос Валентин Михов и др. В листите за депутати са проф. Боян Дуранкев и някои като бившата царска депутатка Юлиана Дончева. „Свободен народ” е една от социалдемократическите формации в България, която някои медии свързват с Алексей Петров и това предизвиква гняв у Слави Бинев. А съюз „Защита” е съставен предимно от бивши дипломати и военни, участваше в коалиция „Атака” при първия й успех на изборите, когато влезе в парламента. Партията, въпреки някои по-агресивни изказвания на Слави Бинев, е по-умерена от „Атака” и с по-компетентен състав. И спорната фигура на архонта Слави Бинев, бивш каратист, станал бизнесмен, а сега евродепутат, не може да се отпише с лека ръка. Човек трябва да го види из европейския парламент какви широки връзки има, как с лекота води пресконференци на френски и общува на английски с английските националисти на Майкъл Фарадж. Колкото и да е чудно, партията има шанс дори да настигне традиционното СДС по брой на гласове. Както отбелязва цинично и Борисов в скандалния запис „Ебати ташака – Бинев с по-голям рейтинг от Костов”…
№6 НДСВ и НПСД – царистите с Кисим Дал
Това са бившите т. нар. царисти и партията на Кисим Дал -„Национално движение за стабилност и възход” и „Народна партия свобода и достойнство”.
Партията на Кисим Дал се роди като алтернатива на ДПС и със сигурност с тези избори ще започне да набира скорост, независимо от скандалния т. нар. атентат срещу Доган, който се отрази зле на новото начинание – сред обикновените избиратели от турски произход атаката срещу Доган се свързва със съперничещата нова партия. Тя обаче, за късмет на България, се оформя от умерени и образовани хора с демократични и либерални възгледи, без никакви екстремистки идеи. Самият факт, че правят коалиция с либералите от НДСВ е показателен. НДСВ изгуби влиянието си поради участието си в тройната коалиция, която се свързва с корупция.
Множество избиратели гласуваха за ГЕРБ основно за да отстранят от власт ДПС и Доган, като главни носители на корупцията в тази коалиция и на деленето на тортата на пропорционален принцип. Така НДСВ изгоря и не може да се възстанови от участието си в тази коалиция, но изигра, подобно на ракета носител, положителен ефект да присъедини България към ЕС. Коалиция само между БСП и ДПС можеше да провали приемането на страната.
НДСВ има образовани и компетентни хора, има и опитни във властта и парламентаризма. И нещо важно – тази коалициия не дава признаци за сътрудничество с ГЕРБ, както например другата дясна – коалиция СДС. Шансът на тази коалиция е да трупа позиции за бъдещи избори, тоест да мине 1% и да получи субсидия от държавата, което е важно, за да се развива. Който ги пренебрегва заради липсата на шанс да влязат, нека погледне от този ъгъл.
№1 – „Нова алтернатива” – Цонев – и сам воинът е воин
Това е партията на бившия военен министър Николай Цонев.
Той направи невъзможното – създаде своя партия, при положение, че не е събрал около себе си куп известни лица и не е в коалиции и пазарлъци с по-големите. Цонев е широко покрепян от настоящи и бивши военни, защото се представи в добра светлина пред тях, докато беше начело на военното министерство. Той беше обвиняем, като всички дела срещу него досега завършиха безславно за прокуратурата с оправдателни присъди. А видеозаписът от ареста му още се върни из интернет, вече в пълна версия, в която Цонев отказва на прокурора Роман Василев да падне на колене, както той заповядва. Този неадекватен прокурор сега стана шеф на Софийска градска прокуратура, с което предизвиква размисли какви ли интриги се въртят в прокуратурата и кой кого обслужва.
№26 ПП „Зелените” – млади и образовани
Внимание, в листата има е две зелени партии – под №35 е Партия на зелените. Това е отцепила се част от старата Зелена партия, чийто лидер е Александър Каракачанов.
Съдебните им спорове още не са приключили. Докато новата ПП „Зелените” с бюлетина №26 няма нищо общо със старите разцепили се зелени, съставена е от предимно млади хора, студенти и ентусиасти.
На миналите парламентарни избори само половин процент са гласували за ПП „Зелените”. Тези 21 хил. гласа са предимно на млади и образовани българи. От такива е съставена и тази малка партия. В европейските държави Зелените по правило печелят между 5 и 15% на изборите.
Тази партия минава за лява според някои, защото обикновено се обявява против лакомията на инвеститорите капиталисти. Всъщност това е много полезна партия, която, заедно с граждански организации, обжалва в съда всички беззакония при строителство в природата. И в много случаи са имали успех. Ако ПП Зелените мине 1%, ще получи субсидия от държавата и ще може да се организира и развива. Има смисъл.
№18 ВМРО-БНД – войводи демагози, и те като „Атака”
Това е традиционната партия ВМРО, която обединява предимно демагози и националисти, които не харесват Сидеров и „Атака”.
ВМРО има сериозно присъствие в местни избори и местните общински управления тук и там, но самостоятелно на национални избори няма да успее да мине 4%. Партията следва линия успоредна на „Атака”, обявява се за АЕЦ „Белене”, по същия начин е негласно проруска, антитурска, иска репресивно законодателство срещу циганите и др. Подхождаше й да е в коалиция с „Атака”, дори имаше разговори в тази посока. Но протестите през февруари напомпаха мускулите на Сидеров, не на последно място и поради това, че кукловодите в медиите му гарантираха постоянно присъствие по 4-5 дни в седмицата на екран, за да трупа точки с агресивни речи (с надежда пак да сътрудничи с ГЕРБ занапред). Така той си осигури самостоятелно да мине 4% и предпочете да не се коалира с ВМРО.
№37 „Глас народен” – менте или мюре?
Партията на Светльо Витков – Светльо от „Хиподил”. Тя набра инерция, след като той постигна на президентските избори по-голям резултат от кандидата на СДС.
Но партията на Витков е вече несъстоял се български вариант на партията на Бепе Грило в Италия. Тамошният комик, който направи една от влиятелните партии в парламента, не може да се сравни с нашия музикант, чиято манерка е празна за такава мисия. За разлика от него Витков нито е оратор, нито има идеи и политическа култура. Той е по-скоро пародия, със скандални изказвания в стил „боли ме гъза” и „тънката мисъл на дебелото черво”.
Има всички данни, че тази партия е също патерица на ГЕРБ, създадена по-скоро да разсейва гласове на недоволни, само да не отиват при противниците на Борисов. Досега една дума не се е чула от Светльо против Борисов, въпреки че има за какво. Но, виж, за Кунева се изказва гръмогласно. Из мрежата се върти любителски запис на предизборна среща-концерт на ГЕРБ от 2009 г., на която Светльо Витков се прегръща с Борисов, нарича го „Бате Бойко”, подарява му фланелка и пее пред гербаджийската публика (виж тук).
№17 РЗС – Яне – политическата проститутка
Друг постоянно присъстващ в медиите политик без реална подкрепа е Яне Янев. Неговата партия РЗС няма шансове да влезе в парламента въпреки постоянното му присъствие на екран.
Защото Яне е може би най-красноречивият пример за политическа проститутка. Той водеше агресивна война с Борисов и ГЕРБ, работеше и в полза на Алексей Петров, когато го арестуваха, а след година се извъртя на 180 градуса и до момента обслужва също толкова агресивно Борисов. ГЕРБ му осигури постоянно екранно присъствие, като му направи измислена парламентарна комисия против корупцията. Единствена цел беше Яне да се появява редовно в телевизиите и да плюе политическите противници на Борисов. Настървеността му например против Кунева стигна дотам, че РЗС може да се нарече партия Анти-Кунева.
В листите има още куп партии, в някои от които са включени спонтанно организирали се протестиращи от февруари. Трудно могат да се проследят всички и да се опишат кой кой е. Но те нямат големи шансове, не на последно място защото не бяха убедителни по време на протестите. А и оставиха впечатление да са подставени лица. Например подкрепящи Борисов, като Андрей Слабаков, се присламчиха да учредяват движения на протестиращи. Други от тях се оказаха леви активисти (а левите са добре обединени около БСП, за разлика от десните).
И още една причина да се гласува за малки партии. Като гласува за тях, избирателят може да разпределя с гласа си държавни средства – да насочва субсидия към едни или други малки партии, които да минат 1%. Така им дава шанс да се развиват. Без държавна субсидия такива партии попадат директно в ръцете на олигарси, които ги финансират само с определени цели.