Д-р Мирослав Найденов: Домашният любимец е отговорност. Мястото на кучето не е на улицата

miroslav-naidenov-eko1.jpgД-р Мирослав Найденов е ветеринарен лекар, директор на общинското предприятие „Екоравновесие”, занимаващо се с проблема с бездомните кучета в София. На 38 години е, бил е главен секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба, специализирал е в Швейцария. Зам.-председател на Асоциацията на ветеринарните лекари за дребни животни.
През септември 2006 година кандидатства за поста директор на „Екоравновесие”. Предприятието е създадено с решение на Столичен общински съвет в края на 1998 година. Тогава се е казвало „Зоомилосърдие” и задачата му е била да се справи с голямата популация на бездомните кучета. От 2002 година е с името „Екоравновесие”, но естеството на работа не е променено. В момента предприятието стопанисва кастрационния център за кучета в Сеславци.

– Какво заварихте при идването ви на поста директор на „Екоравновесие”?

– За близо 8-те години, до моето идване през септември 2006 г., предприятието е работило по една програма – залавяне на бездомните кучета и след 14 дневен срок абсолютно всички са били подлагани на евтаназия. За този период са евтаназирани около 70 хиляди кучета.

– Което не е довело до никакъв резултат?

– Не само не е довело до никакъв резултат. А чисто икономически за този период са похарчени много пари. Тогава бюджетът на предприятието е бил половин милион лева годишно, което е приблизително 4 млн. лева за целия период. Заедно с парите за строежа на новия изолатор, сумата е 5 млн. лева.
Така че статистиката е следната – убити 70 хил. кучета, похарчени 5 млн. лева, резултат – нулев.

– Как се е получило така?

– Години наред популацията е била една постоянна величина и се е движила между 20 и 25 хил. кучета за София. Това са данни на неправителствени организации.
Не е имало резултат при предишния начин на работа, защото служителите приоритетно са залавяли малките кучета. Ловците са получавали пари за заловена бройка – по 3,30 лв на заловено и предадено в изолатора куче. Те са се стремели да залавят малките, защото са по-лесни за залавяне. Имаме сведения, че част от ловците са правили уговорки в циганските квартали, където са купували по петдесет стотинки малки кученца и са ги предавали в изолатора за 3,30 лв. Така са реализирали печалба.
С моето идване спрях това убиване. Но най важното е, че промених формата на заплащане – сега ловците са на твърда заплата.
Самите ловци са оставяли женските кучета. Ако са ги хващали, то са щели да отрежат клона, на който седят. Те са знаели къде има женски кучета, кога раждат – такава е била системата.
И както се е действало в много общински фирми, когато има проблем – трябва да се наливат пари. През септември, когато започнахме проверките, се натъкнах на странни неща, които в последствие се оказаха престъпления. От два доклада на Финансов контрол също се вижда, че е имало нарушения, но години наред не е правено нищо.
Констатираха се нарушения в обществените поръчки за доставки на медикаменти и консумативи, нарушения при счетоводната отчетност, при извършването на ремонти, най-големите нарушения са във връзка със строежа на новия изолатор в Сеславци. Оказа се, че там са надписани около 300 хиляди лева. Има проверка от страна на прокуратурата и се надявам виновните да бъдат наказани.
Всички тези злоупотреби доказват, че системата е била направена така, че да не се решава проблемът с бездомните кучета.

– Вие какво променихте?

– Аз кандидатствах за този пост, като за първи път беше обявен конкурс за него. Аз представих концепция, съобразена с изследвания и препоръка на Световната здравна организация и една програма, по която се работи в съседните страни – Гърция, Турция, Румъния.

– В тези страни обаче имат закон за защита на животни, което улеснява разрешаването на проблема с бездомните кучета?

– Да, така е. България в момента е единствената страна в Европейския съюз и единствената на Балканския полуостров, която няма закон за хуманно отношение и защита на животните. Това пречи много, защото в момента проблемът с бездомните животни се регламентира с два члена, останали от стария закон за ветеринарно-медицинската дейност. Те позволяват на някои кметове в българските градове да избиват кучета, защото в единия – чл. 70-ти – пише, че животните трябва да бъдат убивани след 14 дневен престой в изолатора. Но в същото време има член за хуманно отношение към животните, в който се казва, че на евтаназия могат да бъдат подлагани само неизлечимо болни и злонрави животни. Двата члена позволяват да бъдат тълкувани на който кмет, както му хареса.
На мен обаче не ми беше трудно да убедя кмета Бойко Борисов, че кастрирането е верният начин за решаването на проблема.

– Сега по програма ли се работи по въпроса с бездомните кучета и има ли срок в който тя трябва да бъде изпълнена?

– Работим на базата на моята концепция. Не мога да кажа, че е програма, защото програмата се приема от Общинския съвет. А тя не е приета от него. Има общински съветници, които не са на моето мнение. Концепцията ми беше одобрена от комисия, но нямаме срок.
Друг е въпросът, че за да бъде приета програма, трябва да има закон. Такъв няма. В законопроекта, който е между първо и второ четене, е заложено, че Общинските съвети трябва да приемат програма със срокове и ресурси.
Въпреки всичко ние работим на базата на дадената дума на кмета Борисов пред неправителствените организации и на базата на моята концепция.

– Сега животните не се избиват?

– Не, животните не се убиват, с изключение на неизлечимо болните, тъй като наистина има такива, и тези, които са доказано злонрави. Често получаваме сигнали от граждани, че са били нападнати от някое куче и ни молят да го приберем. При такива случаи се прави комисия с представители на общината, неправителствени организации и предприятието, анкетират се хората, проследява се дали има инцидент. Ако се докаже, че кучето е злонраво, то се подлага на евтаназия, защото е наистина опасно. Този процент обаче е малък.
Останалите се залавят, кастрират се, след като бъдат настанени в изолатора, обезпаразитяват се, ваксинират се срещу бяс, поставя им се каишка с маркировка, изготвя им се електронен регистър – тоест снимат се, и се връщат на мястото на залавяне. Всичко това става в рамките на няколко дни, за да не се товари бюджетът и за да не може на мястото на тези животни да дойдат други. Защото е доказано, че върнати на място, кучетата пазят своите територии от наплив на други. Тъй като в свободната територия, особено където има достъп на храна, веднага се появяват други кучета.
В кастрационния център в Сеславци има възможност всеки да гледа онлайн от сайта на „Екоравновесие” какво се случва там, за да е сигурен в прозрачността на работа. Камерите там са охранителни, но решихме, че могат да бъдат използвани, предавайки изображение в реално време. Наложи се и заради желаещите да помагат за нашата дейност. Ние обаче отказваме пари. Всеки желаещ може да направи дарение, но чрез закупуване на необходимите за центъра лекарства или апаратура.
Българо-немското дружество, което сега стопанисва центъра в Лозенец, първоначално ни предложи да получаваме месечна издръжка, която да ни помага за работата там. Ние обаче предложихме те да ни снабдяват с медикаменти, защото много съмнения има в обществеността по отношение целесъобразното използване на тези помощи.
Чрез видеонаблюдението чуждите организации така ще могат да следят, че няма нехуманно отношение към животните.

– Казахте за закона за защита на животните, на какъв е етап неговото приемане?

– Законопроектите бяха два, минаха и двата на първо четене. Съгласно правилника на Народното събрание те трябваше да се компилират в един. Това вече е направено, мина пред комисия и сега чака окончателно второ четене.

– Което се предполага, че ще бъде през есента, заради почивката?

– Комисията по земеделие и гори, която се занимава с въпроса ни увери, че ще бъде приет преди лятната ваканция. Аз не вярвам да стане. Очевидно за политиците има по-важни неща. За пореден път доказват, че обществените приоритети отиват на заден план. Има изследвания, които доказват, че проблемът с бездомните кучета е един от основните, наред с боклука и дупките в София.
Най-голямата реакция по отношение на проектозакона е от страна на депутатите и кметовете от БСП. Аз смятам, че те умишлено изчакват кметските избори и има политика в този проблем. Но се надявам БСП да докажат, че са модерна лява парти, както се наричат. Защото с мнозинството си могат да приемат този закон за часове.
На нас много ни се пречи от страна на държавните институции в лицето на Министерството на земеделието и горите и ветеринарно-медицинската служба, които стигнаха до там да ни дадат на прокурор. Предприятието, респективно аз, бях даден на Върховна касационна прокуратура за това, че не избиваме кучета и не спазваме закона. Можете ли да си представите докъде се стигна?

– Каква точно е била формулировката?

– Неспазване на закона. Цитирано е в сигнала до Висша касационна прокуратура, че съгласно закона, след 14 дневен престой животните трябва да бъдат евтаназирани, а ние не спазваме закона и ги връщаме на улицата. Аз изпаднах в ситуация да пиша обяснение до прокуратурата, за това, че не убиваме животни. Вместо да пишат тези, които са ги избивали и които са злоупотребявали със средства години наред. Прокуратурата не даде ход на тези безумия, но е факт, че държавата в лицето на министерството, ни пречи. Отделно постоянно имаше проверки. Въпреки всичко ние работим.

– Какви са резултатите за периода от септември 2006 г.?

– Преди няколко дни ние представихме резултатите от дейността ни, но е хубаво, че не са наши, а на БАН. До момента не е имало официално преброяване на бездомните кучета в София. Имало е едно поръчано в края на 2005 г., от Столична община, за което е било наета дивечовъдна станция. Не разбрах как са ги броили, нямаше доклад, само цифра – 17 хиляди. Но неправителствените организации са оспорили тогава, казвайки, че са към 25 хил.
Ние получихме предложение от БАН и натоварихме експерти да извършат преброяване, по методика съобразена на първо място с условията в София. Съгласно тази методика трябваше да извършат преброяване и да ни изготвят мониторингова програма с препоръки.
Според резултатите кучетата в столицата са 11 124. Учените на БАН доказаха, че за 10 месеца работа ние сме намалили почти наполовина популацията, доказаха, че методът, по който работим е ефективен. Също така ни дадоха за първи път картина, къде има най-много кучета.
Трябва да подчертая, че от самото начало ние целево започнахме да хващаме женските кучета, а не малките. До 12 07. 07 г. сме заловили 3852 кучета, от които почти две трети са женски. Умрели в изолатора или евтаназирани са 852 (22,1%), върнатите по места са 2642 (68,6%), придобитите от гражданите 329 (8,5%) и намиращите се в изолатора са 29 (0,8%). Ако заловените от нас женски (2770) бяха родили – те раждат средно по 5 малки, това са над 10 хил. нови животни. Ето я тази популация, която за първи път от години я спираме.
Успоредно с БАН, бе направено преброяване и от една международна, неправителствена организация, от която заявиха цифрата 11 300 – разлика от 150 кучета. Това доказва, че наистина за кратък период тази концепция на действие има резултат.

– Как намаляват кучетата, при положение, че се връщат по места, на тяхно място не се ли появяват нови от други райони?

– Старите кучета умират. Бездомните кучета не живеят като домашните, те оцеляват най-много 6-7 години. Причините са, че нямат редовно хранене, много са пътните инциденти с тях, нападат ги хора, взаимно се нападат кучетата. Старите и болните умират, а в същото време на тяхно място не идват нови, защото останалите в дадения район, си разширяват изпразнената територия и я пазят.
Ако имахме по-голям ресурс щяхме да имаме по-големи резултати. Ние имаме пречка от Националната ветеринарно-медицинската служба, от където ни бяха обещани 5 ветеринарни лечебници, които не се ползват от тях. Те се намират в Драгалевци, в Горна Баня, в Банкя, Враждебна и Връбница. Първоначално ни бяха обещани, за да ги използваме като база. Защото в момента ни е доста трудно, имайки предвид, че Сеславци се намира на 25 километра от центъра на София и в тежкия трафик нашите 3 екипа, докато се предвиждат дневно, всъщност могат да направят един курс.
Но въпреки това имаме добри резултати. И даже чисто обективно, ако се огледате по улицата, ще забележите, че почти няма малки кучета. Няма я тази гледка, когато на пролет и есен раждат, и се виждат как щъкат малките по улицата.

– Вие обяснявате за това, което „Екоравновесие” върши, но в същото време проблемът идва и от гражданите, които си изхвърлят бездомните кучета. Не трябва ли да има санкции за тях?

– Трябва. Тъй като наистина няма законодателство в момента, гражданите, които изхвърлят домашните си кучета, не подлежат на никаква санкция. Но такива са предвидени в законопроекта, който, дай Боже, да бъде приет скоро.
Изследването доказва, че повечето бездомни кучета са били домашни. И е време българинът, да разбере, че домашният любимец освен удоволствие е и много голямо задължение. Често те се подаряват с повод и без повод – детенцето има рожден ден, носи му се куче, то пък започва да прави бели вкъщи и след седмица-две се озовава на улицата. Или по-лошият вариант – някой има женско куче, което забременява и малките кученца се озовават в кашонче на улицата. За това наистина трябва да разберем като общество, че гледането на домашен любимец е и отговорност. Не може така да се изхвърлят. И тъй като това не става с говорене, за това в проекта, в изготвянето на който участваха и експерти от „Екоравновесие”, са предвидени санкции, за онези които изхвърлят кучетата си или не вземат мерки за нежелано поколение.
Между другото, в сега действащия закон влезе една поправка, която е в сила от 1 януари 2007 г. – прословутата такса „куче” За столицата тя е 24 лева. Освободени са кастрираните – така се мъчим да стимулираме кастрацията. Отделно кучето трябва след придобиването му да бъде чипирано – да му бъде поставен микрочип, който носи база данни. Така изхвърляйки го на улицата нашите екипи са снабдени с четящи устройства, така че те може да установят на кого е това куче.
Всичко това обаче е хубаво само на думи, защото не функционира. Защото регистрите, изготвени от частните ветеринарни лекари (защото те слагат чиповете), трябваше да бъдат предавани на Националната ветеринарна служба, чрез регионалните ветеринарни служби. Тъй като те обаче не си направиха труда да си подготвят база данни, частните ветеринарни лекари не разполагат с образец, нито предават такава информация. И ние дори да намерим на улицата такова куче, няма национален регистър, който е задължение на Националната ветеринарна служба.
Сега често като се изгуби куче, хора ни звънят, ходят в Сеславци, търсят си животното. Много по-лесно ще стане, ако има национален регистър.
Друг е и въпросът, че много от бездомните кучета идват от автокъщи, паркинги, строежи, автомивки, където се използват за безплатна охрана. И искам чрез вашата медия да се обърна към собствениците на такива обекти – нека да разберат, че абсолютно безплатно кучетата, за които се грижат, ще бъдат обработени в нашата база – кастрирани, ваксинирани, обезпаразитени и маркирани. Задължението на собствениците е само да ни се обадят.

– Тук вече стигаме и до мисленето на хората.

-Точно така е. Аз самият наскоро се нанесох в ново жилище, докато се строеше блокът имаше кучета на строежа. Нормално е поне да не се размножават. Така че налагайки това като модел на работа, наистина чрез медиите да стигне това до повече хора и те да не се притесняват, че някой ще им убие кучето.

– Имали ли сте проблеми с граждани, които хранят бездомни кучета и събират цели глутници около местата, където живеят?

– Да, това е другият проблем. Това са крайни прояви на природозащитност. Не е нормално. Много често има хора, които се грижат за 15 – 20 кучета. Тези хора също трябва да носят своята отговорност, но тъй като няма законодателство, няма как да бъдат санкционирани. В този законопроект, за който говорим, е предвидено, че на всяко куче трябва да бъде осигурена минимум територия и те, ако се грижат за 30 кучета, трябва да осигурят територия с размери на цял парк.
Аз се учудих, че има природозащитници, които стигат до крайност. Когато се съберат няколко десетки кучета на едно място, става опасно и неконтролируемо. Имали сме случаи на нападение от страна на гледачи срещу наши екипи, които са отишли да разбият такава глутница. Това са крайните прояви на тези, които се наричат природозащитници, но аз смятам, че те не са такива. Трябва да има баланс. В столицата разбира се има място и за кучетата и не трябва да ги избиваме – има си начини и програми да се намали тяхната популация.
Искам да уточня, че аз не съм природозащитник, но вярвам в метода, който сме започнали, защото той е научно доказан като най-правилния.

– Предвиждате ли прибирането на бездомните в прюти?

– Според изводите от изследването на БАН, до 3 години ние ще ги доведем до един санитарен минимум, който ще ни позволи да ги изтеглим в приюти.
Принципно мястото на кучетата не е на улицата. Извън това, че могат да нападнат някого, тяхното присъствие на улицата създава предпоставки за транспортни произшествия. Отделно не мисля, че на и без това малко останалите детски площадки и градини, където би трябвало да си играят децата, е редно да има кучешки изпражнения.
Трябва да ни разберат и двете страни – и тези, на които им се иска бездомните кучета да изчезнат с магическа пръчка от улиците. Не можем да ги съберем и да ги избием. Такъв опит е правен в Румъния. Сегашният президент, когато е бил кмет на Букурещ, е взел решение и за няколко нощи са избити голям процент от бездомните кучета. В момента Румъния е на първо място, специално Букурещ, по брой бездомни. Защото останалата кучешка популация веднага е отговорила с много бързо възпроизвеждане. От покрайнините на Букурещ са започнали да идват кучета на глутници.
Няма голям град в Европа, където да няма съвсем бездомни кучета, за това там са създадени служби, които се грижат за тях. Но пък го няма това, което често се вижда в София – да върви клошарят, рови в кофата с боклук, а след него 5 кучета, които чакат нещо от това, което извади.

– Ще имаме ли някога зоополиция или някаква служба, която да следи за насилието срещу животните?

– Това пак е въпрос на законодателството. В момента „Екоравновесие” изпълнява такива функции, с изключение на това, че ние не можем да санкционираме. Ние не можем да се намесим, когато има такива случаи.
Това, което гледаме по „Анимал планет” – там зоополицията се намесва, когато се гледат животни при лоши услови, когато се гледат прекалено много в малко пространство, или пък когато хора не обичащи животни, проявяват насилие спрямо тях. Трябва да се знае, че законодателството в Европейския съюз за такива деяния е много тежко. За особена жестокост към животни, или убийство, освен глоба, има и затвор.
В проектозакона тук е предвидената санкция при насилие, но не е посочена институцията, която ще отговаря за извършването на санкцията. Посочени са общините, и конкретно инспектората. Но смятам, че инспекторатът се товари с прекалено много неща.
Нормално е да има орган, който да има вмени възможности за налагане на санкции. Защото е трудно да се създаде към националната полиция – вече с какво ли не е натоварена.

– Започнахте инициатива за осиновяване на бездомни животни?

– Да направихме вече две „Зооекспо” – едното през зимата, второто беше през юни. При първото средствата бяха дарени на дом за сираци в Драгалевци, а при второто – за дома на ветераните на културата. Замисълът ни бе да се популяризира идеята, че ако някой иска да си вземе домашен любимец, може да го направи от центровете за бездомни кучета. Смятам, че отмина модата в началото на демокрацията, когато беше модерно да се взимат суперпородисти животни, от бойните породи за охрана. Мисля, че този период на снобизъм отмина. Сега има европейска, даже световна мода да се взимат непородисти кучета.
Като лекар ще кажа, че уличните кучета почти не боледуват. Породистите животни имат много повече проблеми. Бездомните са минали подбора на улицата и са останали най-добрите. Пък и донякъде всеки ще има усещането, че дори с нещо малко е допринесъл за решаването на проблема, взимайки го от улицата.
А и самите кучета разбират, че са осиновени и стават още по-предани. Има екзотични породи, аз им казвам лигави кучета, които не са стояли на студено, не са били гладни, и не могат да усетят какво им се дава.

– Вие имате ли куче?

– Да, аз съм ветеринарен лекар, съпругата ми е също, ние имаме ветеринарна клиника и в къщи е цяла менажерия. Имам и котки. Имам две деца и като родител мога да кажа, че те боледуват по-малко, когато контактуват с животни. Отделно се възпитават в грижи.
Животното в къщи дава спокойствие, особено, когато се върнеш от тежкия ден и знаеш, че някой те чака.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.