Ватиканската библиотека скрива ръкописите и затваря за 3 години

На 14 юли Ватиканската библиотека затвори за тригодишен ремонт. Десетки учени протестираха, че са били уведомени за това едва три месеца по-рано. Снимка: renaissancelibrary.com

Папа Бенедикт ХVІ беше един от стотиците учени, които бързаха да четат във Ватиканската библиотека в края на юни и началото на юли. Защото на 14 юли тя затвори врати и ще бъде недостъпна през следващите три години. През това време тя ще бъде реконструирана, а Ватиканът ще използва възможността и ще направи голям ремонт.

Алесия Гуардасоле, изследовател от Националния център за научни изследвания във Франция, проучва древногръцки текстове. Тя твърди, че е разбрала за тригодишното затваряне през май и й се е наложило да пренареди изследователските си планове.
„Исках да дойда тук през есента и още четири пъти през следващите две години. Сега имам само два дни да свърша колкото се може повече работа,” каза тя на 27 юни, два дни след като папата посети библиотеката.

„Съобщихме за затварянето през април и почти удвоихме броя на учените, които имат право да четат в читалните,” каза на 5 юли Амброджио Пиацони, заместник-началникът на библиотеката. „Все още обаче ни е трудно да удовлетворим всички молби”.

Фактът, че Ватиканът предупреди учените за затварянето на читалните само три месеца по-рано предизвика протести и дори петиция. Според Пиацони това означава, че библиотеката е важна, но не и че Ватиканът ще промени плановете си.

Архибишоп Рафаеле Фарина, ръководител на библиотеката и на Тайния архив на Ватикана заяви, че е искал да даде на учените поне една година, но инженерите са настоявали, че работата не може да чака. Едното крило на сградата от 16-ти век, където се намира библиотеката и читалнята, е пред срутване, защото е много старо и е под напрежедие заради огромното тегло на книгите и ръкописите.

Специалистите по консервиране на сгради, пожарната на Ватикана и здравните инспектори също са били категорични: електрическата мрежа трябва да бъде подновена; климатиците, вентилацията и системите за контрол на въздуха трябва да бъдат адаптирани към специфичните нужди на стаите и на съхнаряваните в тях книги; а подземният склад трябва да бъде оборудван с аварийни изходи.

Читалните на Ватиканската библиотека ще останат затворени, а учените ще могат да разчитат на микрофилмите на ръкописите, направени в университета Сент Луис в Мисури. Снимка: vatican.va

В статия във вестника на Ватикана – L’Osservatore Romano- архибишоп Фарина заяви, че при ремонта най-големият проблем и за учените, и за работещите в библиотеката е наличието на само един вход за сградата. Затова, ако тя не бъде затворена, всички работници и доставки – включително на химическите материали – трябва да минават през читалнята. Освен че ще пречат на четящите, те ще изложат на риск книгите, ръкописите и произведенията на изкуството.

Когато инженерите съобщили за пръв път за проблема, 400 000 тома били преместени, за да се намали напрежението в сградата. Надеждата била, че така ремонтът ще може да почака поне година, а изследователите ще имат време да завършат работата си.

Съобщението за затварянето на библиотеката накара много учени трескаво да привършат започнатите проекти или да пренаредят програмата си. Мартин Бертрам, учен от Немския исторически институт в Рим, изследва средновековното право от 30 години. Работата му се е базира основно на ръкописите в колекцията на библиотеката на Ватикана. „Аз съм почти на 70 години и не знам дали след три години ще съм жив,” казва той. „Ако знаех преди година, можех да променя плановете си”. Но той се примирява с положението и добавя: „Мога да използвам и други библиотеки и да се насоча към други проекти.”

Във Ватиканската библиотека се съхраняват повече от 75 000 ръкописи и 100 000 гравюри. Снимка: croatianhistory.net

Единствената добра новина около затварянето на библиотеката е, че изследователите ще имат достъп до копията на микрофилми на 37 000 ръкописа на Ватикана, които се съхнаряват от университета Сент Луис в Мисури. Тяхното изготвяне е започнало през 50-те години след като папа Пий ХІІ одобрил предложението на местен свещеник да снима ръкописите. Но въпреки това някои учени имат нужда да изследват и оригиналите. „Микрофилмите не са достоверни копия. Не можеш да разграничиш отделните отпечатъци или да кажеш дали нещо не е било изтрито,” обяснява той.

Чарлз Радинг, професор по средновековна история в Мичиганския държавен университет в Ист Ленсинг казва: „Трудно е да разбереш защо няма да можем да ползваме ръкописите докато тече ремонтът.” И добавя, че и британската, и френската национални библиотеки са позволявали ръкописите да се ползват, докато са били затворени за ремонт.

Пиацони твърди, че проблемът е, че Ватиканът не разполага с друга сграда, подходяща за лесен достъп до материалите. Но работещите в библиотеката ще продължат да снимат на микрофилми и ще пренасочват учените към университета „Сент Луис“. Освен това те ще отговарят с имейли или с обикновена поща на молбите за копия.

Във Ватиканската библиотека, която вече пет века е една от най-богатите и важни в света, се съхраняват повече от 1 600 000 печатни творби, повече от 75 000 ръкописи и 100 000 гравюри. Колекцията включва 300 хиляди монети и медали, 8300 инкунаболи, старопечатни книги отпечатани през 15 век, веднага след откриването на печата.

Основателят на модерната Ватиканска библиотека е Папа Николо V, избран през 1447 година, който през своите осем години понтификат събира ръкописи в Европа и на Изток. Формално библиотеката е учредена през 1475 година от папа Сикст ІV.

Важна част от сбирката й е Ватиканският таен архив, който всяка година е посещаван от близо 1500 учени от цял свят. Най-древният документ, съхраняван в него е Liber Diurnus Romanorum Pontificum – книга с формулировки на папската канцелария от 8 век.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.