Работническата класа отива в Рая: при българите
в. Евениментул зилей
Докато балкански столици като Атина, Истанбул и дори София бяха окупирани на 1 май от демонстранти, протестиращи срещу мерките за икономии, букурещяни оставиха града на произвола на съдбата, бягайки като по времето на руско-турските войни: гражданите – по селата, селяните – по полетата, както би казал хроникьорът.
Става ясно, че нищо не действа по-контрареволюционно от една седмица почивка, благословена от правителството, на всичко отгоре съчетана с прогноза за слънчево време.
Напразно се тревожи по форумите прогресивната интелигенция: политическите активисти и определящите модата избягаха в Мамая, на Делтата (на река Дунав), по вили в планините или други готини дестинации; докато „прекариите“ – както бяхме обучени да наричаме бившата работническа класа, съгласно новодошлите тенденции на мисълта от Франция, паднаха жертви на пакетите „ол инклузив“ в България – този истински опиат за народа (хотел със затоплен басейн за децата, специална великденска трапеза и обиколка на живописни скални манастири).
При това положение на нещата започваш да симпатизираш на тандема (Раду) Мазаре-Негово Високопреосвещенство Теодосие Томитанул, които се мъчат да уравновесят дефицита по текущата сметка, всеки със своето оръжие: първият с лифтове и еротични карнавали (авторът на материала визира кмета на Констанца Раду Мазаре, който предприема разнообразни и често оспорвани методи за привличане на внимание и на туристи – бел. ред.); другия – със стробоскопски великденски служби на плажа, от типа Жан-Мишел Жар, превърнали се вече в традиция. Огънят, докаран със самолет от Ерусалим, е изпратен обратно към небето от стотици китайски фенери, следвайки хубава, прастара православна традиция.
Битката с империалистичния октопод, завладяващия български туризъм е тежка и има нужда от истински патриоти – като Мазаре, който за да наложи за износ марката „Мистикъл он дъ Бийч“ (Mystical on the Beach), не е ли по-добре да регистрира бързо в ЕС тази рецепта за коктейл, докато не ни я открадне знаете кой? – а не предатели на традициите като депутата Черня, който не разбира синергията и стратегиите „win-win“ държава-църква. (депутатът Ремус Черня предложи неотдавна държавата да спре финансирането на църквата – бел. ред.)
Няма да видим Черня изографисан в предверието на храма в галерията на ктиторите на бъдещата Катедрала на Спасението на Дунава&Делтата, а кмета жиголо, в доспехите на римски центурион (което няма и да бъде трудно, тъй като той вече е позирал с такива), въпреки че тези доспехи по правило са характерни за гонителите, а не за мъчениците на правилната вяра. (през 2011 г., в разгара на икономическата криза, румънското правителство даде над два милиона евро за изграждане на гигантска „катедрала за спасението на нацията“ в центъра на Букурещ – бел. ред.)
Така че с отложена пролетарска революция в Румъния поради отпуска, която е свещена и недосегаема като 14-та заплата в средиземноморските страни, важните новини нямаше откъде другаде да дойдат, освен от чужбина. Дойдат, е силно казано: с 33 процента персонал, останал в базата, и той безразличен, румънските медии ни предложиха миналата седмица истинска нощ за размисъл, повече от всеки друг път. Например, изгубиха се в мъглата истински значими европейски теми. На първо място Европейската комисия ревизира към понижаване прогнозата си за растеж на съюза, минавайки към отрицателна стойност (-0,1 процента). Сбогом на илюзиите за край на кризата.
На второ място ксенофобската и антиевропейска десница събра една четвърт от гласовете на местните избори във Великобритания, тоест повече лапнишарани отколкото преди ще разпространяват зловонни идеи, поглъщайки думите на лидера на Британска партия за независимост (UKIP) Найджъл Фараж, за момента само евродепутат, и което е истина – талантлив оратор. И повече отколкото в миналото ще видите всякакъв вид крипто-марксисти, националисти или рибари в мътните румънски води (но не само), четейки със задоволство техните антиевропейски каламбури, без да се забелязва парадоксът, че ако тези хора мразят нещо, това е точно работническата класа на мръсните източноевропейци, които искат да държат на границата.
На трето място – обостря се (фалшив) спор растеж срещу икономии, тоест завоалиран френско-германски спор, заедно със стъписването на френската левица и падането в сондажите на президента Оланд: падна на 19 процента, на трето място, след победения миналата година Саркози и Марин льо Пен. Точно в този период, след десетилетия на стагнация, новият японски премиер Шиндзо Абе пусна печатницата за пари, за да насърчи потреблението. Не е ясно дали Япония ще успее да се възстанови по този начин, със стратегията „Абеномикс“ – диаметрално противоположна на наложената от г-жа Меркел на Европа, а тъкмо поради тази причина европейската левица стои с притаен дъх, за да види какво ще стане.
Не и румънската обаче, която кара водни ски в езерото Сиутгьол (близо до Мамая).
БТА