Сянката на Хитлер тегне над германска партия

Правда.ру

В навечерието на годишнината от края на Втората световна война се активизира организацията Германска националдемократическа партия-Народен съюз, смятана от мнозина в страната за неонацистка. Имаше опит да бъде забранена, но той се провали и партията се готви да участва наесен в изборите за Бундестаг. Опасни ли са ултрадесните в Германия? Може ли да бъдат смятани за наследници на Хитлер?

* * *

На 6 май в Германия започна съдебен процес срещу активисти от неонацистката клетка „Националсоциалистически нелегални“. Те са заподозрени в убийствата на 10 души, включително един грък и осем турци, и в подготовката на покушения срещу 88 водещи германски политици. Въпреки че подсъдимите не членуват в никоя партия, мнозина германци повтарят името на една и съща: Германска националдемократическа партия-Народен съюз.

Поводи да си спомним за ултрадясната партия имаше напоследък колкото щеш. На 1 май например нейни привърженици се сбиха с активисти на леви и антифашистки сдружения. А седмица по-рано Бундестагът отказа да подкрепи предложението на социалдемократите и на Левите (бившите комунисти) ГНДП да бъде забранена. Депутати от всички партии впрочем констатираха, че става дума за екстремистка организация. Само дето няма преки доказателства . . .

Има ли основания да бъдат упреквани националдемократите? Да бъдат смятани за идейни наследници на Хитлер? Нека видим досегашния им път и тяхната програма. Партията е създадена през 2011 г. чрез сливане на националдемократите с Германския народен съюз. Целите и принципите й са сплав от програмите на тези сили – съвсем хармонична, доколкото двете са близки по дух.

Един вид „младши партньор“ в случая е Германският народен съюз, станал партия през 1987 г. В края на 1990-те той вдигна доста шум с влизането си в ландтаговете (местните парламенти) на Бранденбург и Саксония-Анхалт; във втората провинция дори събра почти 13 на сто от гласовете. През последните години обаче рейтингът на партията взе да пада. Всичките й опити да влезе в Бундестага се провалиха и обединяването с националдемократите цели да я приближи до заветната цел.

Националдемократическата партия е по-стара, по-опитна от своя съюзник. Основан през 1964 г., тя практически незабавно постигна солидни успехи. През втората половина от 60-те успя да получи места в ландтаговете на 7 от 10-те тогавашни западногермански провинции. Обвиненията в неонацизъм обаче си казаха думата: на изборите за Бундестаг тя нито веднъж не успя да премине петпроцентната бариера.

Обединението на Германия даде втори шанс на ГНДП. В редиците й се вляха жители на не тъй благополучните територии от бившата ГДР, чиито доходи са с четвърт по-ниски, отколкото в западните провинции. Междувременно в Източна Германия заприиждаха все нови гастарбайтери и мнозина отнемаха работните места на кореняците. Съответно през 2004 и 2009 г. ГНДП влезе в парламента на Саксония, а през 2011 г. – на Бранденбург. Успя да вкара свои кандидати и в местните властови органи на други провинции.

Неведнъж обаче бе застрашавано самото й съществуване като политическа сила. На националдемократите бе лепнат етикетът „неонацисти“; властите предприеха опити да ги забранят. През 2001 г. например правителството и двете камари на парламента сезираха Федералния конституционен съд с иск ГНДП да бъде забранена. Две години по-късно съдът постанови, че няма възможност за забрана поради липса на законови основания. Мнозина нейни активисти наистина членуват в неонацистки групировки, но в програмите й не бяха открити противоречия с германските закони.

През 2008 г. опит за забрана на ГНДП бе предприет, след като неонацисти нападнаха полицаи в град Пасау. Накрая, от 2011 г. се точи делото във връзка с „Националсоциалистически нелегални“ и през май т. г. започна процес срещу тях. Властите отново си спомниха за националдемократите, но не могат в нищо да ги обвинят. Никой от убийците неонацисти не членува официално в ГНДП; дори те да й симпатизират – в коя ли партия няма гадняри и откачалки?

Самите националдемократи категорично отричат всякакви връзки с Хитлер и нацизма. „Отхвърляме тази идея. Ние сме националисти освободители“, заявяваше бившият партиен лидер Удо Фойгт. Негови идейни съратници обаче се изказаха в смисъл, че Рудолф Хес – навремето вторият човек в Третия райх, заради полета си до Великобритания трябва да бъде удостоен с Нобелова награда за мир. Звучи двусмислено, общо взето.

Можем ли да смятаме националдемократите за неонацисти? Както Националдемократическата партия, така и Германският народен съюз акцентираха главно върху призива да се запази националната държава и да се ограничи притокът на имигранти. „Германия трябва да остане земя на германците (…) Трябва да бъде спрян нарастващият приток на чужденци“ – се казваше в програмата на Съюза. „Отхвърляме идеята за мултикултурно общество“ – пригласяше й програмата на ГНДП. А след сливането си те настояха държавата да отпусне средства за депортиране на имигрантите.

Други програмни положения предвиждат излизане от Евросъюза и от еврозоната, забрана на абортите. Освен това ултрадесните искат Германия да спре да се движи във фарватера на американската политика. Има и антисемитски нотки – евреите са наречени нация, която може и трябва да бъде критикувана. Те си патят, защото спекулирали с темата за Холокоста. Израел не се разглежда като приоритетен партньор на Германия. В програмата липсва само оправдание за действията на Хитлер.

Крайнодесните настояват държавата да брани потомците на германците, признати за колаборационисти и изселени през 1945-1947 г. от Полша, Чехословакия, руската Калининградска област и редица други източноевропейски региони. Това безспорно е проява на реваншизъм и опит за преразглеждане на резултатите от Втората световна война. Националдемократите обаче не отправят директни териториални претенции към Русия, Полша или Чехия.

Невъзможно е да бъдат открити и признаци за русофобия в програмата на днешната Германска националдемократическа партия-Народен съюз. Напротив, руснаците са признати за европейци, а Русия за страна, с която може и трябва да се развива сътрудничество – за разлика от Израел и Турция. Противно на традиционните партии ултрадесните настояват Германия да напусне НАТО. Накрая, през 2008 г., по време на войната в Южна Осетия, те бяха сред малкото партии, застанали на страната на Русия, а не на Грузия.

Общо взето, в думите и действията на партийните членове има и тревожни нотки. Програмата на ГНДП е типична програма на европейска националистическа партия. Друг въпрос е, че в Германия национализмът още доста време ще бъде свързван с името на Хитлер. Те обаче не казват нищо противозаконно. Просто „не са в крак“ с официалната линия. Поставят на преден план проблема с имигрантите. Отхвърлят „вечното покаяние“ пред евреите заради Холокоста. Отправят призиви за приятелство с Русия. И са против членството в ЕС и НАТО…

През есента на 2013 г. ГНДП и Германският народен съюз за пръв път ще се борят като единна партия за места в Бундестага. Без никакви гаранции за успех – да надскочат петпроцентната бариера ще е тежка задача. Същевременно за проблемите с имигрантите днес вече говорят и консерватори, и либерали; дори и левицата. Тъй че крайнодесните безспорно упражняват влияние върху германското политическо поле. Другите партии са принудени да „одесняват“ – инак рискуват да загубят верни избиратели.

Анкети определят засилената миграция като проблем, който тревожи 75 на сто от германското население. И ако ГНДП-Народен съюз успее да се отърси от неонацисткия етикет, очаква я голямо бъдеще.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.