ГЕРБ печели, но всъщност губи. Дали нови избори ще спрат кризата?

Предсрочните избори не решиха политическата криза. Снимка: Impact Press Group

Няма еуфория от победата на ГЕРБ из интернет. Симпатизантите на победителите са хрисими, умерени. А на предишните избори направо заплашваха, заканваха се, ако някой дръзне да каже нещо за Бойко Борисов. Имаше и възгласи „давай Бойко“, „мачкай ги Бойко“. Сега не щат да мачкат ли, що ли?

Това, което се случи, се измерва в цифри. ГЕРБ – 96-98 депутата, БСП – 84-86 депутата, ДПС – 33-36 депутата, „Атака“ – 22-24 депутата. ГЕРБ не може да състави правителство, дори в коалиция с „Атака“ е проблематично (общо могат да имат крехко мнозинство от 121 депутата максимално). Същевременно БСП и ДПС също имат шанс да съберат 121 депутата, това ще стане ясно от окончателните данни (виж тук резултатите от ЦИК).

Затова на пресконференциите в НДК в нощта след изборите, Станишев и Местан се държаха като победители. Веднага поставиха въпроса за програмно правителство и привличане в него на извънпарламентарни партии, на представители на гражданското общество.

Волен Сидеров показа остро негативно отношение към ГЕРБ и се отнесе по-умерено и конструктивно към възможността да преговаря с БСП. Но само с негови условия. Той не спря да говори против чуждите монополи, които трябвало да бъдат изгонени от България. Страната била в колониално робство. От приказките му се вижда, че

по-скоро няма да стане правителство

или то ще струва на страната излизане от Европейския съюз.

ГЕРБ се скри и не даде пресконференция. Щели да мълчат, докато излязат официални резултати.

„Простите си избраха простия. Ликувайте роби!“ – с такова заглавие обобщи резултатите от изборите пловдивски сайт (plovdivchanin.com). Каквито и да са те, обаче, дори ГЕРБ да получи сборно с Атака 121 депутати (което е максимумът при резултатите от гласуването), стабилно правителство няма да се получи.
Ситуацията изглежда патова и вещае нови избори наесен.

Волен Сидеров гласува на предсрочните избори, на които стана четвърта политическа сила. Снимка: Impact Press Group

Същевременно България потъва освен в икономическа и политическо криза, също и в криза на институциите и държавността. Президентът и служебното правителство никак не се представиха блестящо с организацията на изборите. Избирателят може с умиление да си спомня предишни години, когато в полунощ вече имаше междинни резултати от Централната избирателна комисия. Сега няма такова нещо – такива дават само социологически агенции, които броят извадки. А ЦИК се обяснява колко било сложно, репортажи показват влачене на чували с бюлетини и среднощни бдения. Резултати даде и австрийската фирма, на която платиха няколко партии да направи паралелно преброяване.

Избирателната активност е около 53% – доста ниска

Негласувалите могат да се порадват на резултатите, които постигнаха с тяхното неучастие. В парламента влязоха само 4 партии с твърд електорат, а близо 20% от гласовете отидоха за малки партии, които останаха извън парламента. Т. нар. десни партии отпаднаха. За пръв път от 1990 г. насам СДС и всички негови производни или фракции останаха вън от парламента.

При по-висока избирателна активност имаха шанс ДБГ на Кунева и ДСБ на Костов. Коалицията на НДСВ с партията на Касим Дал също взе към 2%. Очевидно десните у нас са слаби и неорганизирани, разделени на враждуващи неотстъпчиви и взаимно обвиняващи се групи. Социолозите дават данни, че най-голям процент от гласовете на Синята коалиция на миналите избори, сега са отишли за ГЕРБ. Е, щом т. нар. десни си харесват ГЕРБ, вместо партията на Костов, СДС или Кунева, значи това е дясното. За следващите избори (които могат да бъдат още през септември), същите партии едва ли ще минат бариерата от 4%. Само партията на Кунева има шансове при по-добра мобилизация. И още една партия, която всъщност беше най-близо до бариерата – Национален фронт за спасение на България (НФСБ), партията на телевизия СКАТ. Волен Сидеров я обвини, че му откраднала част от гласовете и така не той станал трета сила в парламента, а ДПС.

Какво следва?
Още по-тревожна политическа нестабилност и разпад на ГЕРБ. Няма как да се удържат различните групи там – на Цветанов, на Борисов, кръгът около Плевнелиев. Всъщност поведението на служебното правителство и президента Плевнелиев задълбочават кризата и я превръщат не само в политическа, ами и на институциите.

В тази ситуация прокуратурата има шанс да защити държавността. Има няколко дела, по които може да привлече обвиняеми и Цветанов, и Борисов и да разклати държавата, но и да я укрепи (виж тук за случая с бюлетините).

По-лошият сценарий

Но има и по-лош сценарий. Партийният активист на БСП, който изпадна от депутатските листи – Румен Петков – даде сигнал за началото му. Петков поиска оставка на лидера на БСП Станишев, за загубата на изборите. Петков играе в един отбор с бившия президент Георги Първанов. Двамата обикаляха заедно страната на срещи с партийни организации, но на конгреса на БСП се провалиха, Първанов не можа да измести Станишев. Сега ще се опита отново. Станишев отстрани няколко стари муцуни от листите на БСП като Масларова, Корнезов, бившия министър на икономиката Петър Димитров, и, разбира се, двамата Руменовци – Петков и Овчаров.
И благодарение на това постигна значително по-добър резултат от миналите избори – 26% вместо 18%. Но не спечели срещу ГЕРБ и сега срещу него ще се надигат за реванш. И това става в синхрон с Борисов и Цветанов. На предизборна обиколка в Монтана Цветанов каза: „Сергей Станишев не е БСП. В БСП има много честни, достойни и трудолюбиви хора. Разчитам след изборите да се обединим с тях около националните приоритети и да работим заедно за България!“ (виж тук).
А вчера, след изборите, в интервю по Нова ТВ, Цветанов обясни, че Първанов е бил по-добър държавник от Станишев (виж тук).
Целта е ясна. До следващите избори през есента Първанов да измести Станишев в БСП и така се открива възможност за коалиция ГЕРБ – БСП. Борисов ще се изправи и ще обясни, че кризата е тежка и те като Меркел трябва да направят коалиция със социалистите. Той в миналото е казвал, че е готов да работи с БСП, само да не е с този лидер.
Но е доста трудно, почти невъзможно, в БСП да преодолеят враждебното си отношение към ГЕРБ, след толкова нападки, които получиха от Борисов.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.