Човешката холограма или ерата на чудесата
Робин Кели, автор на „Човешката ДНК – антена към Вселената” и „Човешката холограма” (Кръгозор), смята, че революционните изследвания на биофизиците Фриц-Алберт Поп и Пьотър Гаряев (както и на редица други) подкрепят хипотезата, че телата ни се формират върху невидимите полета на информация – теза застъпена и от известния американски автор Дейвид Уилкок в книгата му „Енергийното поле на Вселената“.
Според тяхната теория нашата ДНК участва в излъчването и обработката на четириизмерна холографска карта, върху която се образува нашата физическа структура. Сложните процеси на квантовата биология чрез работата на тези учени намира вече приложения и така те отварят нова ера, където фантастиката и науката са едно.
В основата на тези книги стои теорията за това, че всичко е енергия. Ние сме създадени върху едно енергийно поле и ежедневно сме във връзка с този вселенски информационен поток. Нашият свят не е само материален, той може да се проявява и като енергия и съответно да е подвластен на законите и на материята, и на енергията. Това важи и за най-малките частици, от които е съставено всичко, дори и човешкото тяло. Хромозомът също не трябва се приема само като вещество (материя), а и като вълна – която се движи и предава информацията на големи разстояния.
Изключително достъпно и интересно са представени всички нови теории, които променят вижданията ни за света около нас, за времето и пространството, за категории като минало, настояще и бъдеще, за трансформацията на материя – на ниво ДНК, и на съзнанието, което променя материята, а с това и всичко научено досега. Отварят се необятни пространства за експериментиране на човека върху себе си и заобикалящата го среда така, че да постига по-добро бъдеще за хората и планетата.
Някои от цитираните учени в посочените книги издигат силата на съзнанието и интуицията на нови челни позиции и ни дават ключ към промяната на собственото ни бъдеще, други предлагат методи, лечебни практики и упражнения за постигане на по-добро здравословно състояние и за лечение на „нелечими“ болести като рак, СПИН, сърдечно-съдови заболявания, възстановяване на мъртви или заболели органи, трети отварят портали към други измерения и ни подготвят за среща с непознати светове, а защо не и с непознати видове.
В „Човешката ДНК“ д-р Кели ни запозна с функциите и начините на действие на ДНК и връзката й с основните чакри на човешкото тяло, сега в „Човешката холограма“ обяснява ролята на нашата ДНК в модела на човешката холограма – тя е скелетът върху който са изградени нашите тела и чрез който модел се свързваме с холограмната вселена – т.е. с всичко, което ни заобикаля.
Сега сме в навечерието на глобален скок в медико-биологичните науки. Това вече дава и ще даде възможност за нови тип медицина, селско стопанство, компютри, биоинтернет, управление на обществото, космически връзки. Все по-често става преплитането на науките и появата на нови клонове – в служба на човека.
И в новата си книга д-р Кели използва тези открития в областта на квантовата биология, за да покаже пътя на лечение на ракови клетки, как енергията на здравата тъкан може да помогне на болната в един организъм; по какъв начин влияе върху нашето тяло връзката ни с космическата енергия и какво се случва при взаимодействието с нея, каква е връзката с тази енергия, човека и състраданието. За тези цели Р. Кели показва как се изгражда моделът на човешката холограма и как действа по законите за холограмата и на квантовата нелокалност и обяснява как съзнанието въздейства върху материята или нашите убеждения и чувства успяват да променят нашите тела. Следва откъс от „Човешката холограма”
Най-невероятните открития са вътре в нас
Робин Кели
Най-невероятните открития се намират не отвън, а вътре в нас. Холографската парадигма, разглеждана в книгата „Човешката холограма”, подкрепя това твърдение, тъй като, както сочат доказателствата, чрез постигане на кохерентно състояние в нашето тяло ние предизвикваме кохерентност и у другите, независимо дали са наблизо или надалече. Следователно именно чрез навлизане навътре можем да предизвикаме промени в обществото като цяло. Така социалната промяна става отговорност не на някой друг, а на нас самите.
Последната глава книгата е посветена на собствения ни личностен ренесанс, настъпващ, докато се опитваме да приложим на практика новите прозрения, с които се сдобиваме за себе си и за нашата вселена. С оглед на тази цел д-р Робин Кели е подбрал дванадесет важни умения, които всеки от нас би могъл да овладее и по този начин да спомогне за мирното, сигурно и щастливо бъдеще на целия свят.
1. Да се доверяваме на чувствата си.
Нашите чувства са първите и най-достоверни послания, които получаваме. Когато сме изложени на опасност, когато се налага да избягаме от нещо, тогава чувствата ни автоматично се преобразуват в действия, защото заложен на карта е нашият живот. Когато сме призовани да спасим другиго от опасност, то тогава от най-голямо значение е времето, което не трябва да бъде губено в анализиране на чувствата ни и изразяване на емоциите ни.
Но тъй като, за щастие, подобни епизоди са редки за повечето от нас, то единственото, от което се нуждаем, е обучение, придружено от редовно осъвременяване на уменията ни, така че да реагираме подходящо и ефективно във времена на криза. Трябва да бъдем напълно подготвени за природни бедствия, както и да владеем основни техники за оказване на първа помощ. И за да предотвратим рязкото покачване на собствените ни нива на стрес, след като сме помогнали на другите при подобни травмиращи събития, много е важно непосредствено след това да намерим човек, пред когото да изразим искрено чувствата си и който да ни изслуша ефективно.
В други моменти обаче е разумно да се запитаме дали реагираме подходящо. Дали не преиграваме, забелязвайки заплахи, които при повторно обмисляне се оказват далеч не толкова страшни? И дали честите усещания за надвиснала опасност не ни лишават от възможността да изпитваме спокойствие, мир и любов?
Ако сме в състояние да се отърсим от излишните си чувства на страх, обикновено заложени у нас още от детството, то тогава бихме могли да преживяваме доста по-често онези спокойни, но и много могъщи „флуктуации на полето“. В състояние на мир и покой се отваряме много повече за вдъхновението и откриваме в себе си източник на съзидание, който доскоро е бил напълно скрит за нас.
2. Да изразяваме чувствата си.
Изразяването на чувствата колкото е възможно по-бързо и по-искрено е следващата важна стъпка в личностното ни израстване. Думата „емоция“ (е-моция) означава „енергия в движение“. Изразяването на чувствата ни е ключово за поддържането на близките ни връзки – нещо, за което мъжете, обучавани още от деца да крият, да бранят и да отричат, имат все още много да учат. По същия начин и тревогите, ако не са споделени, започват да се трупат и да ни разяждат, превръщайки ни в депресирани и болни хора.
Когато се научим да се доверяваме на чувствата си и да ги споделяме, ние се научаваме и да слушаме другите. Изслушването на брачния ни партньор, на децата и на приятелите ни е може би най-важното средство за здравословна превенция, с което можем да им помогнем. Най-малкото ще бъде намален наполовина моя професионален товар, както и този на колегите ми, тъй като основната ми роля като лекар е да изслушвам истории, които е трябвало да бъдат разказани много отдавна. Подозирам, че спешните отделения и болниците също ще отбележат трайно намаление на броя на пациентите си, ако слушането се превърне в приоритет за хората от модерния свят. Баснословните ни сметки за лекарства също ще отбележат драстичен спад.
3. Да се свързваме, а не да реагираме.
Изразяването на нашите чувства ни помага да се свържем със смисъла им. Възможно е някой да ни е ядосал, защото действията му са ни напомнили за нещо в нас самите, което никак не харесваме. В ретроспекция е възможно да усетим, че този човек ни е направил услуга, като е вдигнал пред нас огледало за собственото ни поведение.
Процесът се улеснява значително, като изразим гнева, който сме почувствали в онзи момент, но го насочим срещу акта, а не срещу неговия извършител. Вследствие на това гневът ни ще бъде уталожен и ще последва прошка към нашия противник и към нас самите. Моделът на човешката холограма ни обединява и ни помага да видим подобни конфликти под друг ъгъл.
4. Да бъдем разумни.
С израстването ни съзряват и нашите когнитивни умения. Научаваме се да обработваме чувствата и емоциите си, учим се от опита си и се научаваме да ценим мнението на другите. Освобождаваме се от догмите, като се научаваме да ценим хората с различна култура и различни религиозни убеждения. Откриваме умствената си сила и слабостите си и постепенно ставаме уверени, запазвайки смирението си. Научаваме се да озвучаваме тревогите си и да изразяваме разочарованията си чрез непрекъснато разширяващите ни се езикови познания. Научаваме се също така да разрешаваме нашите проблеми и проблемите на другите чрез действия в името на общото благо.
5. Да действаме почтено.
Научаваме се, че чрез обмислените актове на почтеността освобождаваме своя живот и живота на другите. Нямаме нужда да рекламираме действията си пред света – това би се оказало загуба на ценна енергия. Действията ни сами ще станат известни и без никакви усилия от наша страна, при това по далеч по-траен начин. След това можем да жънем истинските плодове от тях, удовлетворени и в мир със себе си, отварящи се автоматично за още по-съзидателни начинания.
Цялото познание, което трупаме през живота си, трябва да бъде предадено, в идеалния случай веднага щом бъде научено, и тази наша щедрост ще продължи да ни поддържа свързани с непресъхващата библиотека на мъдростта. И ако сме търпеливи, отплатата е толкова голяма, че нищо повече не би ни попречило да поемем пълната отговорност за нашия живот по този път.
6. Да се изпълним със състрадание към себе си.
Отговорният път е и пътят на състраданието. Умението да показваме състрадание към самите себе си е може би най-трудното за усвояване. Трудно е да откажем на някого, без да почувстваме вина. Може би приятел ни е поканил на шумен купон, но точно в този ден тялото ни копнее за ранно лягане. Или може би друг приятел ни е поканил да участваме в кампания, чиято кауза някак си отказва да грабне сърцата ни. Този тип предизвикателства продължават да бъдат и до ден днешен най-голямото изпитание за мен на този свят. Да кажеш „не“ изисква голямо умение. Може би един от най-добрите начини за постигането му е и ние самите да не бъдем прекалено настойчиви в исканията си. Когато организирате вечеря, първо проучете ангажиментите на приятелите си. Гарантирам ви, че в крайна сметка емпатията ще спечели, приятелството ще се затвърди и неловките ситуации ще намалеят.
Когато покажем състрадание към себе си – например, демонстрирайки решимост да лекуваме – ние помагаме и на другите. Всяка седмица ставам свидетел на баби, лекуващи внучките си и, обратно, чрез актовете на доброта едни към други. Да освободиш останалите от дългогодишните им деструктивни чувства за вина, от срама и неудобството им, е ценен и могъщ дар.
7. Да показваме състрадание и към другите.
Благотворителността започва от дома. Ще ни бъде по-лесно да бъдем мили към другите, ако сме мили и към самите себе си. Тогава умиротворението, което се излъчва от нас, се споделя и от околните. Научаваме се да обичаме другите така, както обичаме себе си, защото имаме толкова много общи неща. Модерната генетика ни показва, че всички на този свят сме наследници на общи прародители, обикаляли някога равнините на Източна Африка – преди петдесет хиляди години населението на планетата ни е наброявало само няколко хиляди човека. А много преди това, преди приблизително четиринадесет милиарда години, в миговете преди Големия взрив, всичко е съществувало под формата на безкрайно малка точка – в онова време преди времето е имало на практика нулева степен на разделение. А днес това състояние на свързаност продължава под формата на явлението преплитане. Или както казва природозащитникът Джон Мюър: „Каквото и да пипнеш, ще установиш, че е свързано с всичко останало във вселената“.
Има достатъчно доказателства, че като постигнем умиротворение дълбоко в себе си, нашите добри пожелания и молитви надскачат бариерите на времепространството, за да бъдат получени там, където са нужни. Актовете ни на доброта, независимо дали са импулсивни или предварително обмислени, независимо дали са големи или малки (впрочем няма никакво значение), също проникват през бариерата на времето, подхранвайки настоящето и бъдещето ни.
Но може би най-лесният начин да се изпълним със състрадание към останалите е като си дадем сметка, че всеки човек на тази земя се бори със своите трудности. Или, ако трябва да перифразираме мисълта на Платон, с която започва тази глава: „На никого от нас не му е лесно“.