Конфликт между „земната“ и „богоизбраната“ Сърбия

Скандалните изявления на високопоставени представители на Църквата на неотдавнашния митинг в подкрепа на косовските сърби в Белград предизвикаха реакциите както на държавата, така и на самата Сръбска православна църква.

Черногорско-приморският митрополит Амфилохие отслужи молебен за Косово, като между другото каза: „Молим се за упокой на правителството и парламента и да им се прости всеки грях“, а пенсионираният владика Атанасие Йевтич заяви, че „премиерът не се интересува от богоизбрана Сърбия. Така говореше и Зоран Джинджич и знаем как свърши, Бог да го съди“.

Тези изказвания бяха осъдени от отделни партйни лидери, от тях се разграничи и сръбският патриарх Ириней. Тежките думи, изречени във връзка с косовския въпрос, отново предизвикаха дебати за значението на косовския мит за СПЦ. Позицията на СПЦ за Косово е формулирана в Меморандума на СПЦ за Косово и Метохия, публикуван през 2003 г., обяснява за Дойче веле Мирко Джорджевич, социолог, специалист по религиозните въпроси.

Там ясно пише, че за СПЦ Косово е Ерусалим и сръбската църква смята Косово за съставна част от държавата, която в момента е окупирана от западните страни с помощта на вътрешни предатели, казва Джорджевич. „Мисля, че оставайки на тази позиция, СПЦ осъжда сама себе си на самоизолация. Това ме тревожи най-много. Защото СПЦ я има и в много други държави – и в Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Канада, Германия и така нататък, и там няма никакви проблеми. Архиереите забравят, че границите на държавите и на канона никога не са съвпадали и няма да съвпадат.“

Анализаторът по религиозните въпроси Живица Туцич подчертава, че позицията на отделни църковни представители не е позиция на цялата СПЦ. Това все пак не означава, че държавата и църквата не са в конфликт по косовския въпрос, смята Туцич. Има конфликт по този въпрос, погрешно е да се твърди, че няма, казва той. Туцич казва за Дойче веле, че в сръбската църква има три течения, що се отнася до косовския проблем. Едното е радикално, второто смята, че държавата е направила, каквото е могла.

В третото течение мисля, че е сръбският патриарх, казва Туцич.“Това е поглед към косовския проблем от собствена гледна точка и е критично отношение към начина, по който се решава. Но в края на краищата те не оспорват правото на държавата да положи всички сили за решаването на този въпрос, и да го решава по най-добрия начин, по който може.“ Сръбската църква има голям авторитет и известно влияние върху народа и политиците, казва Мирко Джорджевич.

В момента изглежда, че влиянието на църквата е огромно, но мисля, че няма да успее да промени курса на държавната политика около Косово, казва Джорджевич. „Това най-сетне потвърждава и този конфликт. Аз не го наричам така, а самите те го нарекоха конфликт между земната и богоизбраната Сръбия. Задължение на сръбското правителство е да води политиката, а в Сърбия църквата де юре, но не и де факто, е отделена от държавата.

СПЦ няма да успее в това. Това е моя оценка, а дали е вярна, ще видим много скоро, защото събитията се развиват много бързо“. Църковното ръководство имаше възможност да разговаря с държавното ръководство по проблема Косово и затова не може да се каже, че има недостиг на комуникация, казва Туцич. Църквата обаче няма да бъде пречка за споразумението, смята той. Особено важно е, че косовският епископ Теодосие подкрепи правителствената политика, напомня Туцич. „Той живее там. Той е пастир на тамошния народ. Той е епископ на тамошните свещеници и ръководи всички манастири и църкви. Това е много важно.“

С оглед тежестта на изявленията по проблема Косово се поставя и въпросът занимава ли се църквата с Косово като с нещо, което заема централно място в нейната митология, или се занимава с актуалната политика, за което Мирко Джорджевич казва: „Косово остава сакрално място в църковната митология. Сегашното поведение на нейните архиереи обаче говори тъкмо за това, че става въпрос за дребни партийни сметки, и че правителството ще устои. Тоест, ако правителството падне, няма да е под удара на църквата, както се струва на някои архиереи.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.