Стратегията на Асад – разпространяване на насилието

След две години на нарастващо насилие по границата й със Сирия Турция би била в правото си да започне война с режима на Асад. На 11 май висши служители в Анкара категорично обвиниха Дамаск за една от най-сериозните терористични атаки в историята на страната им.

Взривяването на колите бомби, които убиха над 50 души в град Рейханлъ, бе второто подобно нападение близо до границата. То беше предшествано от множество случаи на презграничен артилерийски обстрел, информация за сваляне на турски военен самолет миналия юни и невиждана бежанска криза на турска територия.

Разпространяването на насилието и потокът от бежанци не е просто страничен ефект от сирийския конфликт – това е основен елемент от стратегията на режима на Асад да не позволи на съседите си да се намесват в смъртоносните му действия за смазване на бунтовниците.

Бомбените атентати в Рейханлъ бяха демонстрация на военна сила от страна на Башар ал Асад, подкрепена от действащи в региона лоялни към него групировки, чийто обсег се простира много по-надалеч от този на сирийските сухопътни войски. Правителството на Ердоган обвини една от тези групировки – лявата турска Революционна партия и фронт за народно освобождение – за атаките на 11 май, след като арестува редица турски националисти, свързани с нея. Лидерът на фронта Михрач Урал също така беше свързан от Анкара с убийството на 62 цивилни сунити в крайбрежен район на Сирия по-рано този месец.

Независимо дали бомбените атентати в Рейханлъ са били наредени пряко от Дамаск или не, те оказват значителен ефект за възпиране на турска намеса в Сирия. Оттогава в турски градове се провеждат множество протести, при които демонстрантите обвиняват Анкара, че с подкрепата си за сирийските бунтовници е предизвикала атаките. Междувременно се увеличава враждебността към стотиците хиляди сирийски бежанци в имащите разнороден етнически състав южни провинции на Турция.

Няма съмнение, че целта е отзвукът от взривовете в Рейханлъ да стигне до Израел и Йордания и да принуди техните правителства отново да се замислят, преди да предприемат рисковани начинания по-навътре в задния двор на Асад. Турция не се решава да се включи по-активно, а Ливан се мъчи да остане неутрален, но Израел и Йордания се превръщат във водещи фактори в сирийския конфликт.

Йордания служи като фуния за наливане на оръжия от сунитските арабски държави в Персийския залив и е ключов поддръжник на настояването на бунтовниците за установяване на безопасна зона в Южна Сирия. Междувременно на 5 май израелски военни самолети проникнаха до крепостта на режима на Асад в планината Касиун край Дамаск, като унищожиха ракети, предназначени за Хизбула, и убиха десетки войници от елитната Републиканска гвардия.

Режимът на Асад заплашва да предприеме ответни действия срещу Израел чрез своята мрежа от съюзници и подставени групировки. Както установеният в Дамаск Народен фронт за освобождение на Палестина-Общо командване, така и доста по-страховитата Хизбула се заричат, че ще изнесат борбата с Израел към отдавна спящите Голански възвишения. Ливански медии съобщиха наскоро, че Хизбула е разположила 40 от своите бойци на Голанските възвишения за евентуално подготвяне на почвата за бъдеща атака.

Ситуацията на Голанските възвишения предлага идеални условия за терористичен удар. Присъствието на множество въоръжени групи, съчетано с все по-голямото отсъствие на сирийската армия, би усложнило каквито и да е усилия за приписване на отговорността за евентуално нападение. Това доста затруднява усилията на Израел да легитимира последващи ответни действия срещу позициите на Хизбула в Ливан или режима на Асад.

Ако се стигне до вълна от атаки от Голанските възвишения, Израел не би имал друг избор, освен да влезе на сирийска територия и да установи буферна зона между своите граждани и намиращите се от другата страна многобройни джихадистки бунтовници и използвани от Асад групировки. Още през 2012 г. се появиха информации, че в Техеран се разработват планове за подмамване на израелските сили за отбрана в изтощителна окупация, в случай че Асад падне от власт.

Като се има предвид, че в колективната памет на израелците все още е пресен споменът за 18-годишната окупация на Южен Ливан от израелските сили за отбрана, не е случайно, че правителството на министър-председателя Бенямин Нетаняху се опита да намали напрежението с режима на Асад след въздушните удари край Дамаск. Твърди се, че по неофициални канали са били пратени послания, в които отново е било заявено, че Израел няма да се намесва в сирийския конфликт, стига да бъдат спрени прехвърлянията на оръжия за Хизбула.

Междувременно бунтовниците в Южна Сирия са изтласквани от завзетите от тях градове по протежение на стратегическия главен път между Дамаск и Аман, като твърдят, че очакваните оръжейни доставки от Йордания така и не са пристигнали. Потокът от бежанци пренатоварва икономиката на Йордания, принуждавайки крал Абдула Втори да затегне контрола върху граничната зона, като същевременно настоява за политическо решение, което да „предотврати разделянето или разпадането на Сирия“.

От самото начало на конфликта Асад предупреждава, че падането на неговия режим би хвърлило Близкия изток в хаос, цинично намеквайки за разпространението на ислямските екстремисти. Това са същите екстремисти, на които Асад позволи да влязат в Ирак, за да извършват нападения на междуобщностна основа по време на американската окупация, и които печелят все по-голямо влияние в Сирия. Ако може да се съди по мрежата от използвани от Асад групировки, то тогава режимът му не е защитник на регионалната стабилност, а главната пречка за нея.

Въпреки своето военно изтощение и почти пълна дипломатическа изолация Асад продължава да се вкопчва във властта, като тормози съседите си и техните съюзници с цел да ги откаже от предприемане на решителни действия, които биха могли да сложат край на конфликта. Колкото по-скоро международната общност се противопостави на тази мафиотска стратегия, толкова по-скоро ще се възстанови стабилността в Източното средиземноморие.

БТА

*Даниел Нисман е директор на разузнавателната дейност в отдела за Близкия изток и Северна Африка на консултантската фирма в областта на геополитиката и рисковете за сигурността „Макс секюрити сълушънс“