Между Понта и Бъсеску разликата е само в пиара

Виктор Понта. Снимка: личен сайт

Едните орязаха заплатите на бюджетните служители, другите намаляват до кръв броя им (виж колективните уволнения, които се подготвят в държавните компании). Няма вече да си продаваме ресурсите на чужденци (компанията Купру Мин), даваме им инфраструктурата (железопътната компания за товарни превози ЧеФеРе Марфа).
Приватизационната програма остана все така амбициозна (помните ли вота на недоверие, озаглавен „Спрете правителството, което се оставя да бъде шантажирано. Така не, никога!“, който свали правителството на Унгуряну?).

За шистовия газ да не говорим – различията изчезнаха, макар че междувременно бяха произведени няколко референдума на местно равнище, а хората от Рошия Монтана отново ще работят само в рекламите на компанията „Рошия Монтана Голд Корпорейшън“, което предизвика оставката на еколога Ремус Черня от Социал-либералния съюз.

Длъжници с прекалени клаузи в договорите са оставени в ръцете на банките, споразумението с Международния валутен фонд ще мине, но искаме още едно, за „стабилност“.

Бъсеску беше човекът на службите, но бюджетът на Румънската служба за разузнаване нарасна и при управлението на Понта. Всеки сега има собствена съдебна система, собствени синекурни длъжности (Агенцията за финансово наблюдение?), а приликите може да бъдат продължени.

Кои са тогава разликите по същество между бившата и сегашната власт? Най-важната идва от калибрирането на реакциите на противниците. Вместо истерията на телевизия Антена 3 имаме умерения сарказъм на канал В1 (нали все пак са мерки, предприети от десницата!).

Телевизия ОТеВе (OTV) – единствената, която можеше да свири на популистката струна без никой да й се кара, бе превантивно закрита. Всъщност бе закрита по-скоро партията-телевизор, която е кръгла нула без медийна подкрепа (рисковано е да бъде оставена свободно да подскача една партия с възгледи срещу системата, при положение, че имаш същото чудо в управлението (има се предвид третата формация в управляващия съюз – Консервативната партия – бел. прев.)), тъй като основното ядро на ОТеВе изглежда е мигрирало в телевизия Нашул (Nasul), ако трябва да направя връзка с всички странни персонажи, които се появяват там (нали не искате горките зрители да осиротеят откъм евтини сензации).

В допълнение имаме преместването на „музикалната кутия“ (Виктор) Чутаку. С 15 000 евро месечно, както писаха вестниците, митът за народната трибуна във вечерно токшоу рухна непоправимо – „и при тия става дума само за пари“. Говоря основно за опозицията в телевизиите, опозицията в парламента (Демократично-либералната партия) е поделена на такива, които са „за“ Национално-либералната партия и „за“ Социалдемократическата партия (тоест двете основни партии в управляващия съюз – бел. прев.), така че не тежи много.

След това имаме разлика в подхода при публични изяви. Изчезна обидната арогантност, а вече имаме добродушен популизъм и нескончаеми обяснения. Вместо Бъсеску, който удря с юмрук по масата, ни се предлага един Понта, който сякаш винаги се извинява с неговата външност на безобиден зубрач.

Едно по-ефективно медиатизиране на премиера (каква му е работата на правителствения говорител?), една по-малко яростна критика, отколкото тази срещу (бившия премиер Емил – бел. прев.) Бок, една генерална парализа на опозицията (колко десни партии има в момента?) и на електората (каква е алтернативата на сегашната власт?) – ето я рецептата на истинския успех.

Как умело плава сегашният премиер от пиар гледна точка? Признавам, че не мога да си обясня този феномен, румънският политик никога не е бил толкова изкусен. Ако говорим за Понта, има разлика от небето до земята между „откраднаха повече от нас“ отпреди няколко години и рецитираната реч в парламента преди една година при встъпването в длъжност на кабинета на (бившия премиер Михай Ръзван) Унгуряну или пакетирането за медиите на сегашните неприятни мерки.

Една съвършена трансформация по повод суспендирането на президента миналата година, когато Понта замина за Брюксел с аргументите на (лидера на либералите Крин – бел. прев.) Антонеску и се върна с тези на Барозу. Ако в случая на (Емил) Бок беше ясно кой е кукловодът, в случая на Понта изглежда конците са по-дълги и тръгват от същото място с тези на Бъсеску. Може би затова се разбират толкова добре.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.