Турция – модерно изкуство като инвестиция и престиж
Ройтерс
Модерното изкуство в Турция е в пълен разцвет. Колекционери плащат милиони за най-търсените творби на ексклузивни аукциони, появяват се нови галерии и все повече турски художници организират изложби в чужбина.
Клиентите са обичайните семейни магнати и супербогатите – Истанбул се нарежда на пето място в света в класацията на Форбс за милиардери. Те обаче включват и увеличаващ се клас от млади професионалисти, търсещи възможности за инвестиции и досег до престижа.
Разцветът на турското модерно изкуство съвпадна с десетилетие на силен икономически растеж. След финансовата криза от 2001 година растежът на икономиката се удвои, а доходът на глава от населението се утрои.
Има много млади професионалисти, които правят добри пари и наистина искат да имат предмет на изкуството в дома си, каза художникът Йигит Язъджъ, докато пиеше еспресо в студиото си в истанбулския престижен квартал Нишанташъ.
Традиционно с покровителство на изкуствата в Турция се занимават богатите индустриални фамилии.
Музеят Сакип Сабанджъ, притежаван от семейство Сабанджъ, бе открит в Истанбул през 2002 година. Две години по-късно семейство Еджзаджъбашъ откри Истанбулския музей за модерно изкуство, след което Суна и Инан Кърач основаха музея Пера през 2005 година.
Откриването на Истанбулската международна изложба за съвременно изкуство, известна като Истанбулско биенале, през 1987 година въведе много турци, които навремето са били скептично настроени, в модерните форми на рисуване и скулптура.
Откриването на Истанбул Модерн – първият в Турция музей за модерно изкуство, преди девет години обаче бе това, което наистина промени сцената със създаването на място за модерни художници, в което има постоянни и временни изложби, фотографска галерия и образователни и социални програми.
Музеят е подреден дом за изкуство и това е, което постигнахме тук, каза Левент Чалъкоглу, главен уредник на Истанбул Модерн.
За художниците е престижно произведенията им да бъдат изложени в музея, а инвеститорите получават гаранции за инвестициите си, каза Чалъокглу.
Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган, която е ислямистки корени, е подложена често на критики за ограничаване на свободата на изразяване в Турция и има все повече опасения, че изкуството и художниците може да бъдат засегнати.
Критиците споменават случаи като последното дело срещу световноизвестния пианист Фазъл Сай по обвинение в обида на религиозните ценности с публикация в Туитър. Той получи 10-месечна условна присъда затвор.
През 2011 година произведение на скулптура Мехмет Аксой в източния окръг Карс бе разкъсано, след като Ердоган го окачестви като „ненормално“.
Наличието на покровителство и напливът на пари насърчиха турските художници, интегрирайки ги лесно в глобалния свят на изкуството и давайки им чувство на по-голяма независимост в преобладаващо консервативните среди в Турция.
Политическата сила и изкуството никога не са били в мир в Турция. Единственото различие в момента е, че конфликтът сега е по-осезаем и го обсъждаме открито, каза Чалъкоглу.
При липсата на значителна правителствена подкрепа спонсорирането от частния сектор стана основната опора на изкуството чрез покупките и поръчките на големи банки като Зираат банкасъ, Гаранти, Акбанк и Япъ креди.
Наскоро независими колекционери също станаха известни купувачи на скулптури. В Централен Истанбул се появиха десетки нови галерии само през последните няколко години.
Инвестициите в изкуството се превърнаха в средство за защита на стойността на активите, каза Салтък Галаталъ, заместник-генерален директор на Акбанк, отговарящ за частното банкиране.
Пелин Сандаллъ е свидетел на разцвета на бизнеса си, откакто тя откри галерията си Линарт в Нишанташъ през март 2011 година, в която изложи всякакъв вид форми на модерно изкуство, включително видео изкуство, снимки, картини и скулптури.
Все повече от клиентите й са млади специалисти, които за пръв път си купуват произведение на изкуството.
Броят на по-осъзнатите колекционери, които са с добро образование, правят подробно проучване и посвещават времето си и енергията си на изкуството, се увеличава с всеки изминал ден, каза Сандаллъ.
Сотбис бе първата голяма аукционна къща, която се занимава с продажба на ексклузивно турско модерно изкуство през 2009 година. Британският аукционер Бонхамс също започна да се занимава с продажби на турско модерно изкуство.
При подобни събития имаше рекордни цени за модерно турско изкуство.
На продажба на Сотбис през 2010 година бе включено произведението „Неозаглавено“ на художничката Фахрелниса Зейд – първата модерна турска творба, надхвърлила един милион долара на аукцион. Картината на изгряващата звезда Танер Джейлан „1881“ бе продадена за над 100 хиляди паунда (154 900 долара).
Започнахме да колекционираме произведения на изкуството като хоби, но сега го смятаме за добра инвестиция и нещо, което да оставим на сина си, каза ексбанкерът и мениджър по маркетинг Бурджу Егене.
Фамилиите Коч, Сабанджъ и Еджзаджъбашъ, водещи турски индустриални династии, наливат милиони лири в съставянето на модерни колекции.
Преди две години Мурат Юлкер, председател на Йълдъз Холдинг, водеща турска компания за храни и напитки, плати 2,2 милиона лири за картината на Бурхан Доганчай „Синя симфония“.
Той също така купи неотдавна спорна творба на съвременния художник Бедри Байкам.
Еклектичните вкусове на семейство Юлкер, смятани за стълб на консервативния бизнес, както и надписът с цената, привлякоха вниманието към „Празната рамка“ на Байкам – окачена празна рамка, продадена за 125 хиляди долара.
БТА