Най-малкото зло за Сирия

Трябва да се активизира кампанията за намиране на дипломатическо решение и да се окаже по-съществена подкрепа на бунтовниците.

Нищо през последните години не олицетворява външнополитическата дилема „и да действаш, и да бездействаш, все губиш“ по по-кръвопролитен начин от Сирия. Всички варианти за Запада, специално за Барак Обама, са рискови. Ако не се прави нищо, гражданската война може да стане двойно по-кървава, да обхване нестабилните съседни държави и дори да завърши с победа за омразния режим на Башар Асад.

Ако се направи всичко възможно – от въоръжаване на бунтовниците до пряко нападение над силите на Асад, поне с въздушни удари – Америка може да бъде въвлечена в тресавище подобно на тези в Афганистан или Ирак. Ако обаче се направи нещо колебливо между тези две крайности като се помага донякъде на бунтовниците, но недостатъчно за сваляне на Асад, това може да е възможно най-лошата комбинация. Това поражда риск да се одързостят колебаещи се потенциални съюзници на Асад да застанат на негова страна, като същевременно удължава времетраенето на катастрофата, а екстремистите вземат превес и от двете страни на бойното поле. Този среден път е избраният от Обама.

Списание „Икономист“ отдавна призовава да се установи забранена за полети зона от хуманитарни съображения. Това решение е несъвършено. Но цената на бездействието е все по-очевидна за Сирия и за целия регион. Достигнатото равнище на диващина означава, че дори Обама не може да се прави, че не вижда какво става, но също така го затруднява да се намеси. Ако не бъде въведена забранена за полети зона, Америка и съюзниците й трябва поне открито да въоръжат избраните от тях бунтовници, за да ускорят свалянето на Асад, но също и да организират мирна конференция с всички главни заинтересовани, включително Русия.

Ситуацията в Сирия прерасна от ужасна в катастрофална. През последните няколко седмици силите на Асад си върнаха преимуществото в някои райони. Част от плана на президента е да се създаде желязна ос от Дамаск на северозапад през ключовия град Хомс до крайбрежния и планински център на малцинствената му алауитска секта. Поради това започна прочистване на сунитите в някои крайбрежни градове. Ако режимът успее да се окопае в тази зона, той може да е в състояние да нанася удари в останалата част от страната, където бунтовниците все още имат превес. В същото време съюзниците на режима Иран и Хизбула, шиитската партия милиция от съседен Ливан, обучават и въоръжават алауитските милиции на Асад. Русия пък може да подобри противовъздушната му отбрана.

Великобритания и Франция искат да наклонят везните в полза на бунтовниците, но са възпрени от ембарго на ЕС, което забранява да им се доставят оръжия. Междувременно Обама изглежда решен да не допусне САЩ да бъдат въвлечени, дори ограничено с доставки на американски оръжия. Предвид неотдавнашните провали в Ирак и Афганистан, това е разбираемо. То обаче е и погрешно.

Сирия беше толерантно място, но колкото повече се проточва конфликтът, толкова по-вероятно става най-опасните бунтовници, които са се заклели във вярност на Ал Каида, да излязат на преден план. Ако падне режимът на Асад, екстремистите може дори да предизвикат втора гражданска война. Това би могло да доведе до победа на Ал Каида, а това ще е също толкова лошо, колкото сегашната благоприятстваща Асад безизходица.

Минималистичният подход на Запада засилва позициите на екстремистите, защото Саудитска Арабия и Катар (с помощта на не кого да е, а на ЦРУ) прехвърлят пари на най-радикалните групировки. Междувременно по-умерените бунтовници са оплетени в ситуация тип „кокошката или яйцето“. Колкото по-дълго се колебае Западът, толкова повече отслабват умерените; а колкото по-силни стават бунтовниците екстремисти, толкова повече нарастват надеждите на режима да оцелее.

Аргументът против въоръжаването на бунтовниците (че това ще налее масло в огъня) не издържа на проверка. Оръжията неизбежно ще увеличат насилието в краткосрочен план, но страната вече е в пламъци, а повечето от тях са запалени от режима. По-умерените бунтовници се нуждаят от помощ. Следователно Европа трябва да отмени ембаргото си, а Обама да престане да е неутрален.

Подкрепата за бунтовниците може да подобри шансовете за полезно протичане на конференцията, за която САЩ и Русия неотдавна се договориха по принцип. Всякакъв натиск, включително военен, трябва да се окаже на Асад в периода преди дискусиите, а бунтовниците трябва да бъдат убедени да се откажат от настояването си той да напусне властта преди да могат да започнат преговорите.

Досега руснаците изглеждаха доволни да оставят Сирия да се вари на бавен огън с надеждата, че САЩ ще изглеждат безсилни и некомпетентни. Владимир Путин обаче не иска ислямските фундаменталисти в крайна сметка да станат новите управници на Сирия, нито пък му допада мисълта за изпуснати от контрол химически оръжия. Преговорите трябва да започнат сериозно възможно най-скоро, вероятно в Женева, с цел постигане на споразумение за прекратяване на огъня, преходно правителство и избори под международно наблюдение. Това остава най-добрият начин да се спаси от пълна разруха каквото е останало от Сирия.

Още по темата: Участието на ливанската групировка Хизбула във войната в Сирия

Беше само въпрос на време т.нар. война чрез посредници между регионални сили да се превърне в бойно поле, на което чуждестранни бойци открито участват в боевете. Бойци на Хизбула присъстват в Сирия от известно време, но тяхната очевидна роля в сраженията за стратегически пограничен град, свързващ Дамаск и Хомс, и подкрепата им за режима може да се окаже фактор за промяна в правилата, пише британският в. „Гардиън“ след съобщенията за над 20 убити бойци на ливанската шиитска организация в боеве край сирийския град Кусаир.

Каквото и да стане в Кусаир, както Хизбула, така и Иран сега дават знак, че съдбата на сирийския президент Башар Асад е станала екзистенциален въпрос на оцеляване и за тях. Победата или поражението на режима ще бъде победа или поражение на съюзниците му. Това прави опитите за помирение вътре в самата Сирия на практика невъзможни. Както и да го погледнем, Сирия, чиито северни и източни части все още се контролират от бунтовниците, а юга и запада са в ръцете на режима, вече не е господар на територията или съдбата си, отбелязва вестникът.

Участието на Хизбула заплашва да въвлече и Ливан в сирийската гражданска война, но може и да помогне на режима да си върне контрола над Кусаир. Падането на града може да се окаже кардинално в двегодишния конфликт, като осигури добра позиция за щурмуване на бунтовническата крепост Хомс и съдейства на режима да си гарантира ключово трасе между столицата Дамаск и централната алауитска област край средиземноморския бряг, включваща пристанищата Латакия и Тартус, посочва в. „Вашингтон пост“.

Крехката надежда, породена преди две седмици, когато САЩ и Русия обявиха планове за организиране на международна конференция за слагане край на все по-опасната гражданска война в Сирия, бързо се изпаряват и главната причина за това е Русия, пише в редакционна статия в. „Ню Йорк таймс“. Вместо да използва влиянието си да насочи президента Асад към решение, постигнато с преговори, Русия наскоро му изпрати модерни противовъздушни ракетни системи и засили военноморското си присъствие в района.

За Москва е много важно да запази присъствието на флота си в сирийското пристанище, за да защити петролния и газовия пазар, и е разбираемо, че иска уверения за това при какъвто и да било сценарий в епохата „след Асад“. Тя обаче има важни общи интереси със САЩ да се гарантира, че Сирия няма да се превърне в провалена държава, в която господстват джихадисти. Русия обаче не е единственото препятствие пред намирането на успешен изход от конфликта в Сирия.

Екстремисти като групировката Хизбула, подкрепяна от Иран, играят все по-значителна роля, отбелязва всекидневникът. Предстоящата седмица е възлова. Голяма част от страните и организациите с интереси в Сирия организират срещи, които ще определят дали конференция изобщо е възможна, да не говорим пък за някакъв напредък, допълва „Ню Йорк таймс“.

Ако информацията, че над 20 бойци на Хизбула са убити в сирийския град Кусаир, се потвърди, това ще е сериозен обрат, който може да има значителни последствия за Хизбула, посочва френският в. „Фигаро“. Тези загуби, за които съобщи сирийската опозиция, свидетелстват за нарастващо участие на Хизбула в подкрепа на сирийския президент Асад. За първи път присъствието на Хизбула в Сирия е толкова открито и за пръв път групировката губи толкова бойци.

Решението на Хизбула да съдейства на сирийската армия с реално подкрепление е знак за победа на „иранската“ тенденция в ливанската партия, казва заместник-директорът на организацията Инициатива за арабска реформа, сирийският политолог Салам Кауакиби, цитиран от „Фигаро“. То превърна партията в обикновено оръжие на Иран, допълва политологът.

БТА