Клането в Лондон: да победим терористите с разум

Убийците ислямисти от Лондон. Снимка: от тв екрана

Защо се случи убийството в Улич? Измина по-малко от седмица и дебатът бързо се премести върху въпроса за превантивните мерки, като министърът на вътрешните работи Тереза Мей предложи още контрол върху интернет и да бъдат забранени групи, които проповядват омраза.И ако някой дръзне да използва думите „външна политика на Запада“ в този контекст, със сигурност ще му бъде запушена устата от почитателите на Паксман** и компания. И не защото те никога не са чували за безпилотни самолети и Гуантанамо.

Те със сигурност знаят за безбройните хиляди невинни цивилни, загинали след западни операции в арабския свят, на чиито гробове няма положени цветя като по тротоарите в Лондон. Това е по-скоро, защото те си представят, по своя объркан начин, че да обясниш едно събитие, означава да го оправдаеш. Онези, които сочат мъртвите в Ирак и Афганистан, със сигурност го правят, за да оправдаят по заобиколен начин заколването на младия войник пред казармата му.

А дали те мислят същото за престъпленията на Хитлер и Сталин? Дали те наистина твърдят, че историците, които изучават корените на фашизма, са тайни привърженици на нацизма, или че, като разкриват причините за ГУЛаг, целят да оправдаят създателите му?

Проблемът на тези коментатори е в това, че ако едно събитие може да бъде обяснено, то трябва да бъде рационално мотивирано, а това звучи неудобно, все едно почти да го одобриш. Обаче да наречеш едно действие рационално, несъмнено значи, че го оправдаваш.

Преди няколко години западните икономики бяха поставени на колене и това бе съвсем осъзнат проект на част от банките. Той се породи от стремежа им да увеличат печалбите си – мотив, в който няма нищо налудничаво или непонятно.

По тази логика най добрият начин да не звучиш сякаш одобряваш убийствата на войници по улиците на Лондон е да гледаш на такива събития като на напълно лишени от смисъл, като на някакъв загадъчен дадаистичен хепънинг.

Ако признаеш, че те имат мотив, макар и зловреден, е все едно да им придадеш достойнство, което човек инстинктивно отказва да направи. Някои допускат, че преди няколко години британското разузнаване добре е осъзнавало, че ИРА е имала рационални основания за своите действия, но ги заклеймяваше.

Те не избиваха хора просто от досада или жажда за кръв. Масовата преса обаче предпочиташе да представя партизаните като животни, като психопати и диви зверове, чиито действия са неразгадаеми.

Има поне два проблема, свързани с тази стратегия. От една страна, ако отказваш да признаеш на врага си и капчица рационалност, ти отиваш рисковано близо до това да го оправдаеш. Да си лишен от мотив, подобно на бебе или катерица, значи да си морално невинен.

Ето защо юристите по правило не обвиняват онези, които съдят, че са опасни безумци. От друга страна, човек може да се прости с всяка надежда да надделее над врага. Ако те вършат нещата съвсем без причина, трудно може да се намери начин да ги победиш.

След бомбените атентати в Бостън преди няколко седмици водещ от Си Ен Ен попита някакъв т.нар. експерт дали в миналото на предполагаемите атентатори има нещо, което да обясни действията им. Изненадващо експертът не отговори: „Да, има, всъщност това се нарича външната политика на Запада“.

Вместо това той се разпростря върху възможността от травма в ранното детство. Ако политическите мотиви са недопустими, те трябва да бъдат заменени от психологически. Може би тези двама млади чеченци са били изпуснати и са си ударили главите, когато са били бебета, или грубо са били откъснати от майчината гръд.

Не е вярно това, в което през XIX век либерали като Джордж Елиът и Джон Стюарт Мил са били склонни да вярват – че да разбереш всичко, значи да простиш всичко. Напротив – да поставиш действието в неговия контекст може да задълбочи вината на извършителите.

Позоваването на контекста не винаги е начин човекът да си спаси кожата. Този факт като че ли не се осъзнава от онези, които ритуално протестират, че техните расистки или сексистки думи са били извадени от контекста.

Позоваването на несправедливостта и униженията, на които Западът подлага мюсюлманския свят, не дава основание за убийство. Както позоваването на необходимостта от т.нар. война срещу терора не е оправдание за убийството на невинен човек.

БТА

*Тери Игълтън (1943) е най-известният съвременен литературовед и критик в англоезичния свят.
** Джеръми Паксман – британски тв журналист, известен със своя агресивен и безцеремонен стил, главно в интервюта с политици – Бел.прев.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.