Teaching in English in France? – разгорещени дебати във френския парламент

Франс прес

Френското Национално събрание започна да обсъжда оспорван законопроект, предвиждащ преподаване на английски език в университетите. Въпросът развихри бурни обществени дебати в страна, силно привързана към своя език.

Член 2 в законопроекта на министърката на висшето образование Женвиев Фиоразо предвижда да се въведат курсове на чужд език, конкретно на английски, „като се приложат изключенията от принципа, че френският е езикът на образованието, на изпитите, конкурсите и дисертациите“.

Целта е да се увеличи „до 2020 г.“ делът на чуждестранните студенти от 12 на 15 на сто, предлага Женвиев Фиоразо и уточнява, че „по-малко от 1 процент от занятията“ в университетите ще бъдат на чужд език.

„Имаме само 5500 корейски студенти, 3000 индийски и много малко руски“, заявява със съжаление министърката. Тя добавя, че студените от бързо развиващите се икономики „се сблъскват с езиковата бариера. Единствено по тази причина те се насочват масирано, при еднакво качество на университетите, към англосаксонските страни“.

Във връзка с типично френския разрив между масовото висше образование и формирането на елити в престижните университети, тя заклеймява лицемерието: „Тези престижни университети отдавна са въвели курсове на английски език по специализирани предмети“, в нарушение на законите, приети през 1994 г.

Това е лъжлив аргумент според застъпниците на френския език, като френския режисьор Доминик Гале и квекебския историк Жан-Луи Роа, които през 2012 г. отправиха призив за езикова политика, отхвърляща догмата на вездесъщия английски. „Възможно ли е някой да твърди сериозно, че млад човек, неговорещ френски, ще дойде да учи във Франция, защото ще се преподава на език, различен от френския?“ – пишат те в имейл до депутатите.

Френската академия, основана през 1635 г., за да брани чистотата на езика, се присъедини към противниците на законопроекта.

Разгорещените дебати преляха границите. В авторска статия със заглавие „Французи, съхранете езика си в университета“, публикувана вчера във в. „Либерасион“, чужди представители на академичната общност пишат, че „причината, поради която ви изпращаме наши студенти, е различният начин на мислене, културният модел, алтернативен на господстващите англосаксонски модели“.

Във Великобритания в. „Дейли телеграф“ избра шегата, като публикува уводна статия на „франглийски“ (franglais) – смешна смесица от двата езика.

В разгара на полемиката социологическо проучване за употребата на живите езици във френските научни изследвания показва, че според 77 на сто от френските учени „отпада необходимостта да се избира език“ – до такава степен английският се е наложил в изследванията. „Има цели сфери в международната наука, в които френският вече е маргинализиран“, казва Франсоа Еран от Националния институт за демографски изследвания, автор на проучването.

Разпоредбите за езика в законопроекта изместват на втори план останалите аспекти в текста – специализация на студентите, групиране на университетите – на които се противопоставиха преподавателските синдикати. Те насрочиха стачка за вчера, но малцина се включиха в нея.

Законопроектът на социалистическото правителство бе подкрепен от най-голямата студентска организация – Националния студентски съюз във Франция. Той обаче изказа съжаление, че „лингвистичният проблем, който ще засегне съвсем ограничено малцинство от студенти и предмети, прикрива ключовите проблеми на нашето висше образование: масиран провал на студентите, взрив на неравенства по отношение на дипломата, елитаризъм и хегемония на международните класации“.

БТА