Западът трябва да приложи либийската рецепта към Иран и Близкия изток

Бившият министър-председател на Великобритания стиска дружески ръката на Муамар Кадафи. С прагматичната си политика лидерът на либийската държава успя да накара Запада да отмени санкциите срещу страната му и да демонстрира топли отношения с него. Снимка: Ройтерс

Висшият съдебен съвет на Либия замени смъртната присъда на петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвинени в заразяване на либийски деца с ХИВ с доживотен затвор. Решението беше очаквано с тревога от цялата международна общност, не само от България.

Напоследък в политиката на Либия спрямо Запада личи изключителен прагматизъм. Затова беше трудно да си представим, че смъртната присъда ще бъде изпълнена. Подобно решение би означавало милиарди загуби за западните компании, действащи в Либия. Евентуалният трагичен изход със сигурност би довел до санкции срещу Триполи от страна на международната общност.

„Делото на лекарите“ съвпадна с период, когато Триполи се опитваше да възстанови развалените по-рано отношения със Запада. И развитието на случая изцяло отразява логиката в развитието на диалога между Либия и западния свят.

Да припомним фактите. През 1999 година в либийския град Бенгази 400 деца бяха заразени с ХИВ чрез инжекции. Обвинени бяха български медицински сестри и палестински лекар, работили по това време в Либия. През 2004 година Наказателният съд в Бенгази осъди медиците на първа инстанция на смърт чрез разстрел. Те обжалваха присъдата пред Върховния съд. На 25 декември 2005 година либийският Върховен касационен съд я отмени и върна делото за ново разглеждане. На 19 декември 2006 година обаче Наказателният съд в Триполи потвърди смъртната присъда. Аналогично решение взе и Върховният касационен съд на Либия, заседавал на 11 юли 2007 година.

Последна надежда на обвиняемите остана либийският Висш съдебен съвет. Ситуацията беше смекчена от факта, че семействата на децата, заразени с ХИВ, се съгласиха да получат парични обезщетения (по един милион долара за всяко дете) срещу отказ от исканията за смъртно наказание за подсъдимите медици. Парите бяха осигурени в навечерието на заседанието на Съвета. Не беше съобщено официално кой изплаща обезщетенията. Знае се обаче, че водеща роля в уреждането на ситуацията са изиграли благотворителната фондация „Кадафи“ и Европейският съюз.

На 17 юли българските медицински сестри дочакаха решението на Висшия съдебен съвет на Либия, който замени смъртните им присъди с доживотен затвор. Снимка: Ройтерс

За да схванем логиката на либийските власти в „делото на лекарите“, трябва да си припомним развитието на събитията в Либия през последния четвърт век.

През април 1986 година САЩ нанесоха серия от въздушни удари срещу наземни цели в Либия. При една от атаките резиденцията на Кадафи беше разрушена и беше убита приемната му дъщеря.

По думите на президента Роналд Рейгън, ударите са били отговор на „неопровержимите доказателства“, че Либия е замесена в терористичния акт, извършен същия месец в западноберлинска дискотека. Тогава загинаха трима души, включително двама американски войници. Вашингтон скъса изцяло сътрудничеството с Либия и забрани на американските граждани да пътуват до тази страна без специално официално разрешение. От Либия се изтеглиха и големите американски петролни корпорации, добивали дневно по един милион барела петрол.

През 1992 година Съветът за сигурност на ООН наложи на Либия санкции заради отказа й да сътрудничи в разследването на експлозиите на два пътнически самолета. Машините, собственост на американската компания „Пан Ам“ и на френската ЮТА, се взривиха съответно над Локърби в Шотландия през 1988 и над територията на Нигер през 1989 година. Загинаха общо 440 души. Либия беше заподозряна като главен организатор както на тези атентати, така и на редица други.

Спадът в цените на петрола и икономическата ситуация в Либия обаче принудиха страната да стане по-отстъпчива. През 1996 година Триполи се съгласи да сътрудничи с френските власти в разследването на катастрофата със самолета на ЮТА, а през 1999 година двама либийци, заподозрени по „делото Локърби“, бяха доведени в Хага, за да бъдат съдени по шотландското законодателство.

Санкциите на Съвета за сигурност срещу Либия бяха замразени, а дипломатическите отношения с Великобритания бяха възстановени напълно. Беше взето решение Либия да бъде включена в европейско-средиземноморския диалог. През август 2003 година Триполи пое отговорността за атентатите и се съгласи да изплати обезщетения на близките на загиналите. През септември същата година санкциите на Съвета за сигурност бяха отменени.

През 2004 година САЩ също отмениха своите санкции срещу Либия. Това се случи след като либийският лидер полковник Муамар Кадафи публично заяви през декември 2003 година, че страната му има намерение изцяло да се откаже от програмите за създаване на оръжие за масово унищожаване. По-късно думите му бяха потвърдени от международни инспектори.

За прагматичната политика на Либия твърде много допринесе и фактът, че през последните години преговорите на Запада със страната бяха водени с доста уважителен тон. На Кадафи и на либийския политически елит беше позволено да запазят чувството за собствено достойнство, авторитета си и пред либийците, и пред света.

„Българският случай“ е нов пример за подобен подход. Либия спази всички юридически процедури, предвидени от нейното законодателство, и демонстрира милосърдие. Макар и с твърде прагматични цели – икономическо сътрудничество със Запада в най-различни сфери от икономиката, от петролната до военнотехническата. Има надежда, че в името на същите тези цели българските медицински сестри и палестинският лекар, придобил българско гражданство, ще получат разрешение да напуснат Либия.

Жалко, че Западът не прилага подобна стратегия нито към Иран, нито спрямо Близкия Изток като цяло.