Прекратяване на огъня, а не ескалация на конфликта трябва да бъде целта в Сирия

Вдигането на ембаргото на ЕС срещу сирийските бунтовници е глупаво и недобре обмислено действие, което вероятно ще увеличи броя на труповете, вместо да ги намали. Доводите, изтъкнати от британския външен министър Уилям Хейг и от френския му колега показват сериозно неразбиране на ситуацията на място, както и на вероятния ефект от увеличаването на доставките на оръжия за бунтовниците.Хейг смята, че изпращайки им повече оръжия, въстаниците толкова много ще наклонят военния баланс в своя полза, че Асад ще преговаря за край на собствения си режим. Но след две години война неговите сили държат все още 15 от 16-те провинциални столици в Сирия.

Изпращането на още оръжия няма да доведе до изход от сегашната военна безизходица; но то вече накара Русия да каже, че ще достави нови ракетни системи за противовъздушна отбрана на Сирия. Всичко, което сбърканите действия на ЕС ще постигнат, е бунтовниците да получат впечатлението, че все още могат да победят с помощта на масирана западна военна интервенция, както направи опозицията в Афганистан и Ирак. Докато тази надежда съществува, въстаниците нямат никакъв стимул да преговарят.

Картината на сирийската гражданска война, както ни я представят британските и френските лидери, е или прекалено наивистична, имагинерна или неактуална. Конфликтът може и да започна като народно въстание срещу едно тиранично управление, но той се превърна в религиозен конфликт между сунити и алауити (клон на шиитския ислям в Сирия).

В Близкия изток в по-широк план Саудитска Арабия, Катар и сунитските монархии от Залива, които са сред най-малко демократичните и светски настроени правителства в света, гледат на свалянето на режима в Дамаск като на стъпка от по-голямата война срещу шиитското паравоенно движение Хизбула в Ливан и шиитските правителства в Багдад и Техеран. Наистина ли ЕС иска да подкрепи някоя от страните в тази бъркотия, която вече повлече толкова много играчи?

Оръжията вероятно ще отидат при „умерени“ бунтовници, но как да ги разпознаем? Муаз ал Хатиб, лидерът на коалицията на сирийската опозиция, наскоро се оттегли, казвайки, че организацията му се контролира от Саудитска Арабия и Катар и че не е подчинена на сирийския народ.

Целта трябва да е да се признае сегашната безизходица, а не да се правят опити за излизане от нея. Войната продължава вече твърде дълго, военният баланс е твърде изравнен, а омразата между силите, които подкрепят режима и тези, които се борят срещу него, е твърде дълбока, за да претърпи някой от двата лагера решително поражение или да сподели властта в управлението.

Затова сегашната цел трябва да е да се договори поне прекратяване на огъня, за да се намали насилието. Единственото споделяне на власт, което е възможно да проработи посред гражданска война, е това на географски принцип – като всяка страна задържи територията, която контролира в момента.

Прекратяването на огъня е възможно с оглед на факта, че и правителството, и бунтовниците разчитат на дългосрочни съюзници, които са изплашени конфликтът да не излезе извън контрол. Както САЩ, така и Русия виждат как войната се разпространява в Ирак и Ливан, където има същото религиозно разделение като това в Сирия, а неотдавна тези две страни преживяха и жестоки граждански войни.

Иран не иска да продължава да бъде постоянно изтощаван, държейки правителството в Дамаск на власт, ако съществува някакъв приемлив компромис. Турция се изправя пред сериозни политически и икономически щети, ако войната започне да се разпространява през дългата й граница със Сирия.

Прекратяването на огъня е важно, защото ще живеят хора, които иначе ще умрат. То също така ще накара и двете страни да свикнат с идеята, че никоя от тях няма да спечели решителна победа и че трябва да постигнат някаква форма на приспособяване една към друга. В този случай подходът на САЩ и Русия е много по-зрял и реалистичен от опасното опростяване на нещата, което идва от Лондон и Париж.

Още по темата: Мирната конференция за Сирия: много пунктове на разногласия Франс прес

От състава на сирийските делегации до списъка на поканените, като преминем през въпроса за съдбата на Башар Асад – много въпроси пораждат проблеми при скоростното организиране на мирната конференция за Сирия, която великите сили искат да се състои в Женева през юни.

Американците и руснаците, инициаторите на конференцията, са съгласни, че трябва да се намери политическо решение на конфликта. Към тях се присъединяват и французите, загрижени да се представят в светлината на гаранти на едно балансирано споразумение. Но много въпроси далеч все още не са решени.

ПРИНЦИПИТЕ

Така наречената конференция „Женева-2“ ще се основава на един единствен текст за Сирия, по който се договориха великите сили – споразумението от Женева от 30 юни 2012 г. Текстът предвижда създаването, по пътя на взаимното съгласие, на преходно правителство, което да има пълни правомощия. Но това споразумение така и не беше приложено на практика заради продължаващата неяснота относно съдбата на сирийския президент.

Вашингтон и Москва са решени да приложат на практика принципите, набелязани в Женева, заяви в понеделник американският държавен секретар Джон Кери след среща с руския си колега Сергей Лавров.

„Взаимно съгласие, пълни правомощия, това са ключовите формулировки в основата на процеса, защото те изключват де факто роля за президента Башар Асад“, твърдят френски дипломати, допускайки същевременно, че руснаците могат да имат по-широки виждания за мирния процес.

Според Париж бъдещият текст трябва да споменава изрично, че „пълните правомощия“ означават контрол върху сирийските сили за сигурност, нещо, което не фигурира в декларацията от „Женева-1“.

СЪСТАВ НА ДЕЛЕГАЦИИТЕ НА ВОЮВАЩИТЕ СИРИЙСКИ СТРАНИ

Това е проблем номер едно. Режимът в Дамаск предостави на своя руски съюзник списък с представителите за преговорите. Но сирийската опозиция, която отказва да преговаря с хора, които са пряко замесени в репресиите, отхвърля някои имена, по-специално това на сирийския премиер Уаел Надер ал Халки, според западен дипломатически източник.

От своя страна опозицията, обхваната от вътрешни разделения и подкопавана от съперничеството между регионалните си „попечители“, по-специално Саудитска Арабия и Катар, не се е споразумяла по никакъв списък с имена на участниците. Събрали се от 6 дни в Истанбул, опозиционерите дори не са успели да се произнесат по въпроса дали ще участват в „Женева-2“.

Москва вчера заяви, че неспособността на сирийската опозиция да посочи представител е основното препятствие пред организирането на конференцията.

СПИСЪК НА ПОКАНЕНИТЕ

Москва иска в конференцията да участва Иран, друг голям поддръжник на Дамаск. САЩ не са благосклонно настроени към идеята. Париж е против.

„Въпросът за Иран за нас е ключов“, повтори вчера Сергей Лавров.

„Трябва много да внимаваме, защото зад сирийското досие стои въпросът за иранската ядрена програма“, предупреждава високопоставен френски представител, който се опасява, че Техеран ще се пазари за своето участие в разрешаването на сирийския конфликт, като поиска отстъпки от великите сили по ядрената си програма.

Но компромиси изглеждат възможни.

„Иран трябва да каже ясно, че приема основите на „Женева-1“, допълва високопоставен френски представител.

Първата конференция в Женева събра петте постоянни членки на Съвета за сигурност, представители на Арабската лига, Турция и ЕС.

ВЪПРОСЪТ ЗА ВЪОРЪЖАВАНЕТО

ЕС, който е разделен по този въпрос, в понеделник постигна компромис – вдигане на ембаргото върху оръжията за опозицията, но без доставки по същество, в очакване да се види какво ще постигне дипломацията.

„Прекалено малко и прекалено късно“, реагира опозицията.

Москва смята, че това решение вреди пряко на дипломатическите усилия.

От своя страна западните страни критикуват продължаващите руски оръжейни доставки за сирийския режим, по-специално ракетните системи земя-въздух С-300.

Москва обясни вчера, че доставките целят да разубедят онези, на които им хрумне да се намесват с военна сила в Сирия.

БТА