Крайната десница в Швеция се оказа подсилена от размириците
В Стокхолм и неговите предградия размириците, както изглежда, се уталожиха след този уикенд. В нощта на неделя срещу понеделник полицията се намеси само във връзка с няколко опожарявания на автомобили. Това е далеч от стотиците полицейски интервенции, регистрирани миналата седмица. Но у някои жители на Хусбю, градчето с около 12 000 жители, разположено северозападно от Стокхолм и превърнало се в люлка на бунта, гневът продължава да бушува.
„Живея тук, откакто съм родена. Родителите ми се настаниха тук през 70-те години и по онова време шведите бяха насърчавани да отидат да живеят в предградията“, разказва Хелен, която е на 32 години и разхожда бебето си.
„Писна ми да слушам, че хората, които хвърлят камъни, които подпалват автомобили, го правят защото са имигранти и следователно са изключени от обществото. Тук те имат достъп до услугите, от които имат нужда – библиотека, приемен център за младите, социални помощи. Тези хора нямат основание да се оплакват. Според мен, полицията и правителството не бяха достатъчно строги с тях“, казва Хелен.
За антиимигратската партия Шведски демократи това недоволство спрямо младите метежници, които в повечето случаи бяха с имигрантски произход, е добре дошло. Допитванията до общественото мнение поставяха партията на трето място сред най-популярните политически сили в Швеция през ноември. Но сега размириците й осигуриха неочаквана медийна трибуна.
„Случващото се в нашите предградия е пряк резултат от безотговорната имиграционна политика и проблемът няма да се разреши с повече финансови средства“, повтаря от една седмица Джими Окесон, лидерът на Шведски демократи. Мнението му до такава степен натежа, че този петък в парламента ще се обсъждат последиците от бунта в предградията.
Няколко месеца след забележителното си изкачване през ноември в допитванията, Шведски демократи, чийто имидж беше опетнен от няколко расистки скандала, свързани с нейни членове, започнаха да губят скорост.
„Те имаха нужда от някакъв повод, от който да се възползват, за да се завърнат в медийното пространство, защото знаят много добре как да отправят послания. И размириците им предоставиха този повод“, казва Андерс Хелстрьом, политолог от университета в Малмьо.
Електоратът на Шведски демократи, който позволи на партията да влезе за първи път в парламента през 2010 г., е предимно от селата, отдалечени от събитията, случили се в предградията на шведската столица.
„Хората не са станали по-малко толерантни, но те гледат телевизия и си казват, че ограничаването или намаляването на имиграцията ще бъде най-доброто средство за разрешаване на проблема“, казва Хелстрьом.
Според Паулина де лос Рейес, преподавател в университета в Стокхолм други шведски политически партии улесняват, без да искат, задачата на крайната десница.
„Десноцентристкото правителство и социалдемократите отхвърлят идеята, че северният модел е отговорен за тези размирици и обясняват с половин уста, че проблемът е етнически и че шведите не биха действали по този начин. Шведските демократи могат само да сърфират върху гребена на тази вълна, за да твърдят, че великодушната имиграционна политика и многокултурното общество не е заработило“, казва Де Лос Рейес.
Малко повече от година преди следващите парламентарни избори в Швеция размириците следователно рискуват да променят политическия пейзаж в страната.
„Общо взето могат да се откроят партии, които да намразят Шведските демократи и партии, които да ги подкрепят, тях и техните предложения“, смята Хелстрьом. „Дебатът ще бъде много поляризиран, далеч от консенсуса, с който сме свикнали“.
БТА