Косово разкъсва балканските връзки

Македонският премиер Никола Груевски заяви, че президентът Георге Иванов е постъпил правилно, като е отменил срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, която трябваше да се състои този уикенд в Охрид, тъй като „са се сблъскали интереси на други държави, а Македония няма никаква вина“. Т
ой направи оценката, че Македония е станала жертва, макар че ситуацията най-вероятно щеше да бъде същата и ако ротационната организация на форума се бе паднала на някоя друга държава в региона. Противенето на Сърбия, Босна и Херцеговина и Румъния в срещата да участва Косово бе повод Хърватия и Албания да откажат участие, след което срещата на върха бе отменена, а Прищина веднага оцени, че Белград не спазва Брюкселското споразумение.

Според Душан Пророкович, изпълнителен директор на Центъра за стратегически алтернативи обаче Брюкселското споразумение не е било повод Хърватия да откаже да участва в срещата, но, както заяви, това споразумение е добро средство да го направи. „Илюзия е, че във външната си политика Хърватия прави нещо, което тя реши. Зад всичко стои Германия. Сърбия по времето на президента Борис Тадич пое задължение да бъде разрешено на Косово със звездичка да влиза в регионални организации, а сега намерението на Запада е в списъка на тези организации да влязат всички“, без това условие.

Участието на Косово наистина бе горещият картоф, но проблемите бяха очевидни още когато президентите на България и Гърция, членки на ЕС и НАТО, отхвърлиха поканата, казва д-р Биляна Ванковска от Института за сигурност, отбрана и мир на Философския факултет в Скопие. На гражданите се изпраща посланието, че ръководителите на държавите не искат да виждат своите страни като част от един регион, а използват такива възможности, за да се реваншират на някого или да натрупат точки във вътрешнополитически план.
Поразително е да се види, че регионът на Югоизточна Европа го няма, когато нещата се оставят без международни поседници и натиск, няма истинско сътрудничество дори когато става въпрос наистина за неполитически и транснационални въпроси като например климатичните промени, казва Ванковска.

Нека си представим ситуация, в която Сърбия би допуснала Косово да влезе в Черноморската инициатива, в която две ключови страни са Русия и Турция, посочва Прокопович.

Русия тогава би трябвало да бъде против, тъй като там не се влиза пряко, а се приемат само членки на ООН. Или пък по същия начин, добавя нашият събеседник, Русия би могла да поиска в тази организация да влязат Абхазия или Приднестровието. Той оценява, че ще има още натиск, а Сърбия трябва да гледа да не разваля сметките на великите сили, с които иска да има стратегически отношения.

Чедомир Антич от Прогресивния клуб също казва, че зад охридския провал стоят Германия и САЩ, които от години работят за отслабването на сръбските позиции. Според него те са си мислели, че Сърбия е изпаднала в голямата паника на европейската интеграция и приема всичко, за което настоява Брюксел, докато от друга страна вече не могат да разчитат на сервилното поведение на Македония.

Професор д-р Биляна Ванковска каза за „Новости“, че отмяната на срещата на върха в Охрид е своеобразен прецедент. Тя констатира, че македонската общественост е поделена около оценката дали това е поражение на идеята за регионално сътрудничество, поражение на македонската дипломация, или начин да се запази авторитета на държавата домакин след неуспеха на една маса да бъдат доведени всички президенти на държавите от региона.

Последната капка във вече препълнената чаша бе отказването на участието на албанския президент и то заради предизборната атмосфера, в която той искаше да получи още по някоя точка, макар като извинение да спомена непоканването на косовската президентка, заяви Ванковска.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.