Едуард Сноудън – човекът, който разкри къде, кого и как подслушват САЩ

Едуард Сноудън. Снимка: от тв екрана

Бившият служител под прикритие на ЦРУ, 29-годишният Едуард Сноудън, е главният източник на публикациите на в. „Вашингтон пост“ и „Гардиън“ от миналата седмица, че американската Агенция за национална сигурност (АНС) и ФБР имат достъп до сървърите на девет американски интернет гиганта, сред които „Майкрософт“, „Яху“, „Гугъл“ и „Фейсбук“, така че да следят дейността на чуждестранни граждани.

Сноудън е работил в Агенцията за национална сигурност през последните четири години като служител на различни външни изпълнители.  „Гардиън“ пише, че разкрива самоличността му по негово искане. От момента, в който реши да разкрие множество свръхсекретни документи на обществеността, той е твърдо решен да се откаже от защитата на анонимността, пише вестникът. „Нямам намерение да крия кой съм, защото знам, че не съм направил нищо лошо“, казва той.

Сноудън ще остане в историята като автор на едно от най-големите изтичания на секретна информация заедно с Даниел Елсбърг и неговите „Документи на Пентагона“ от 1970-те години и Брадли Манинг и предоставените дипломатически грами на „Уикилийкс“. Той е отговорен за предаването на материали от една от най-потайните организации в света – АНС.

„Не мога с чиста съвест да позволя на правителството на САЩ да унищожи неприкосновеността на личния живот, свободата на интернет и основни свободи на хората по целия свят с тази огромна машина за наблюдение, която тайно изгражда“, казва той. „Не се страхувам, защото това е изборът, който направих“. Според „Гардиън“ Сноудън се укрива в Хонконг.

Обама увери американците, че не са подслушвани

По-рано президентът на САЩ Барак Обама увери американците, че никой не подслушва телефонните им разговори и че проследяването на имейли и интернет активност не се отнася до граждани на САЩ или хора, живеещи в САЩ, предаде Ройтерс.

Това беше първото изявление на американския президент, откакто в страната бяха разбунени духовете с разкрития в печата за масирано събиране на разпечатки за разговорите на милиони клиенти на компанията „Верайзън къмюникейшънс“ (Verizon Communications) и за това, че Националната агенция за сигурност на САЩ и ФБР имат достъп до сървърите на девет американски интернет гиганта, сред които Майкрософт, Яху, Гугъл и Фейсбук, където следят дейността на чуждестранни граждани.

Обама подчерта, че са взети нужните предохранителни мерки проследяването и наблюдението на комуникации да е в съответствие с конституцията. Президентът каза също, че програмите за проследяване са под стриктния контрол на трите клона на властта, че са установени стриктни процедури и американските граждани трябва да се чувстват спокойни. Той призна, че първоначално е бил скептичен относно програмите, но стигнал до извода, че те помагат за предотвратяване на терористични атаки.

При посещение в Силициевата долина в Калифорния Обама настоя, че програмите за наблюдение съблюдават строг баланс между защитата на страната от терористични атаки и защитата на частния живот на гражданите.

Европейският съюз изрази безпокойството си след разкритията за интернет шпионаж, извършван от американското разузнаване, предаде Франс прес. ЕС ще поиска от американските власти повече информация по този случай, допълва агенцията.

„Запознахме се с информациите в пресата. Естествено е, че сме обезпокоени от възможните последици за частния живот на европейските граждани“, заяви европейският комисар по вътрешните работи Сесилия Малстрьом след среща на вътрешните министри на 27-те, състояла се в Люксембург. „Все още е прекалено рано да правим изводи. Имаме нужда от повече информация и ще се свържем с нашите американски колеги“, допълни тя.

Разузнаването в САЩ имало достъп до сървърите на интернет гиганти

Стана ясно, че с „Вашингтон пост“ и „Гардиън“ се е свързал именно Едуард Сноудън, който е предоставил документи, включително презентация за обучение, в която се описва партньорството между АНС и интернет компаниите. Тайната програма с кодово име PRISM е въведена през 2007 г. и позволява на АНС да се логва в сървърите на компаниите през специален портал, за да събира информация за потребители, за които има „разумни доводи“ да се смята, че са чужденци.

Законът в САЩ защитава американските граждани от следене без съдебна заповед, но лицата извън територията на страната не разполагат с тази защита и може да бъдат шпионирани съвсем законно, отбелязва АФП. Според „Вашингтон пост“ анализаторите, които ползват системата в интернет портал във военната база Форт Мийд близо до Вашингтон, трябва да въвеждат ключови думи в търсачка, за да има вероятност над 51%, че следеното лице е чужденец.

Кадър от свръхсекретна учебна презентация на програмата PRISM, публикуван от в. Гардиън

В системата според медиите участвали също „Скайп“, Ей О Ел, „ЮТюб“, „Епъл“ и „ПалТок“ . Според „Гардиън“ американската Агенция за национална сигурност може да разглежда „имейли, аудио и видеочатове, видеоматериали, снимки, чатове като „Скайп“, прехвърляния на файлове, данни от социални мрежи и т.н.“Комуникациите през „Скайп“ може да се следят пряко.

Шефът на разузнаването на САЩ Джеймс Клапър заяви, че законът, който позволява на американски правителствени агенции да събират информация за комуникации в интернет компании позволява това да се прави единствено за лица, които не са граждани на САЩ и се намират извън територията на САЩ, предадоха световните агенции. В отговор на публикациите във „Вашингтон пост“ и „Гардиън“, Клапър каза в изявление, че тези статии съдържат „множество неточности“ и пропускат ключова информация, но не поясни какво има предвид.

По друг въпрос Клапър заяви, че изтичанията в пресата за съдебното решение, което позволява на правителството тайно да събира данни за телефонните разговори на милиони граждани на САЩ, застрашават националната сигурност и са осъдителни. „Неразрешеното разкриване на поверителна съдебна заповед (която принуждава телефонния оператор „Верайзън“ да предаде на АНС всички данни за телефонните разговори на абонатите си) е потенциална заплаха за способността ни да идентифицираме и реагираме на рисковете, на които е изложена страната ни“, се казва в изявлението му.

Клапър направи публично достояние някои подробности за правомощията при вземането на данни за телефонни разговори, защото по думите му американците трябва да знаят какви са ограниченията на тази програма. Сред тези подробности се посочва, че специален съд прави преглед на програмата на всеки 90 дни. Съдът забранява на правителството да изземва безразборно телефонни данни, а исканията му за такава информация се допускат само когато фактите подкрепят допускането, че има достатъчна причина за предоставянето й.

„Гугъл“, „Епъл“, „Фейсбук“ и „Яху“ отричат участие

„Гугъл“, „Епъл“, „Фейсбук“ и „Яху“ излязоха с отделни изявления, в които уверяват, че не са давали директен достъп на разузнавателни агенции до системите си и че предоставят данни на властите на САЩ само съобразно закона, като всяко искане се проучва внимателно.

Лидерите на американските интернет гиганти Google и Facebook изразиха безпокойство от последиците за свободите на гражданите, които би имал широкомащабният достъп на американското разузнаване до личните данни на потребителите на техните интернет услуги.

„Разбираме, че американското правителство или правителствата на други страни трябва да вземат мерки, за да гарантират сигурността на гражданите, в това число и прибягвайки до шпионаж. Но секретността, която обгръща настоящите законови процедури, вреди на свободите, които ние всички високо ценим“, се казва в съвместно изявление на Лари Пейдж и Дейвид Дръмънд, съответно шефа на Google и неговия главен юридически консултант.

Шефът на Facebook Марк Зукърбърг също призова правителствата да бъдат много по-прозрачни относно всички програми, целящи да гарантират обществената сигурност. „Това е единственият начин да бъдат защитени гражданските свободи на всички и да се създаде едно сигурно и свободно дълготрайно общество“, посочи Зукърбърг.

Лари Пейдж и Марк Зукърбърг подчертаха, че никога не са чували за програма за проникване в сървърите, наречена PRISM, преди пресата за първи път да спомене за нея. Пейдж и неговият главен юридически съветник увериха, че Google предоставя данни за комуникациите на потребителите си само ако съд нареди това. Facebook от своя страна увери, че никога не е получавал искане за предоставяне на данни за комуникациите. Зукърбърг подчерта, че ако се получи подобно искане, то Facebook ще брани яростно данните на потребителите си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.