Иран е на 1-2 години от атомна бомба. Ще го спре ли някой?

„В основата си иранският режим е месиански апокалиптичен култ“. Това казва някогашният и може би бъдещ израелски премиер Бенямин Нетаняху. Ако той е прав, светът е на ръба на ужасяваща криза.

Иранска лаборатория за преработка на уран. Техеран е на път да произведе обогатен уран в подземния завод в Натанз, след което производството на ядрено оръжие ще е въпрос на 1-2 години. Снимка: Ройтерс

Докато вниманието на международната общност е отвличано от Ирак, Афганистан и много други места, Иран неумолимо се приближава до точката, в която ще може да направи атомна бомба. Той започна да превръща уранова руда в уранов хексафлуорид. Сега страната прекарва този газ през хиляди центрофуги, които инсталира в подземния си завод за обогатяване на уран, построен тайно в Натанз, южно от Техеран. Близо е до ума, че щом той може да задвижи с бърза скорост 3000 центрофуги за една година, накрая ще се сдобие с достатъчно гориво за първата си атомна бомба.

Според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) – контрольорът на ООН в ядрената област – възможно е до края на този месец Иран да въведе в експлоатация 3000 центрофуги. Иранците заявяват, че следващата им цел е да увеличат броя на центрофугите на 54 000. Да измислят как да заредят с горивото готовото за използване оръжие също ще отнеме време – може би една година или повече. Но за потенциалните създатели на една атомна бомба производството на гориво безспорно е най-трудната част.
Изводът, твърдят израелски и някои американски експерти, е, че е възможно Иран да има бомба до края на 2009 година. Генералният директор на МААЕ Мохамед ел Барадей е по-предпазлив. Дори и той обаче заявява, че ако Иран наистина иска бомба, е в състояние да я направи за период между три и осем години.

Това, което прави Иран в Натанз, е напълно незаконно. Техеран е страна по Договора за неразпространение на ядрените оръжия и твърди, че целите му в ядрената област са мирни. Но при условие, че страната мамеше ядрените инспектори в продължение на десетилетия, не й вярват дори нейните приятели. Ето защо през юли миналата година Русия и Китай се присъединиха към останалите членове на Съвета за сигурност и към заповедта му Иран да спре с ядрените технологии. Техеран продължи, без да се съобразява. Съветът за сигурност прие още две резолюции – през декември 2006 и март тази година, с които повтори исканията си и наложи санкции. Центрофугите се завъртяха предизвикателно.

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад твърдо подкрепя линията за производство на атомно оръжие, но политически ходове могат да накарат страната да се откаже от ядрените си планове. Снимка: Ройтерс

Какво следва? Тази история може да има най-малко три лоши края. При единия Иран се сдобива с ядрени оръжия, което води след себе си още по-голяма нестабилност и заредено оръжие срещу ядрен Израел в един от най-несигурните региони на света.
При втория Америка или Израел предприемат изпреварващи военни действия и съумяват да спрат Иран, макар че една такава атака почти със сигурност ще има много опасни последици.

При третия Иран е нападнат и разгневен, и нанася ответен удар, като въпреки всичко се сдобива с бомба.
От жизненоважно значение е да се разбере, че този трети сценарий не е кошмар, който редакционната колегия на списанието сънува. След неверните разузнавателни данни, които вкараха Америка в Ирак, и последвалия шум, е трудно да се вярва, че Америка или Израел обмислят атака срещу една много по-голяма мюсюлманска държава.

Но те го правят и не са луди. Този път не става дума за неверни разузнавателни данни: опасенията на света се основават на възможностите, с които Иран се хвали открито. Нова инвазия обаче няма да има: това ще е атака от въздуха, предназначена да извади от строя или да унищожи иранските ядрени обекти. От техническа гледна точка предприемането на такова нападение е напълно в сферата на възможностите на Америка (напоследък тя засили военноморското си присъствие в Персийския залив) и, може би, такова нападение е по силите и на Израел.

Една подобна атака обаче би била крайно рискована. Дори да забави или да спре иранската ядрена програма, тя ще пробие нови дупки в отношенията на Америка с мюсюлманския свят. И дори само в името на оцеляването им във вътрешната политика, иранските лидери почти със сигурност ще отвърнат на удара. Иран е способен да изстреля стотици ракети по Израел, да нападне американските войски в Ирак и в Афганистан, да организира терористични нападения на Запад или да блокира трафика на танкерите през Ормузкия проток – дихателната тръба на света за петрол. Как може един западен лидер, който е с ума си, да рискува такава поредица от събития?

Краткият отговор на сенатор Джон Маккейн е, че въпреки че е лошо Иран да бъде нападнат, сдобиването му с ядрени оръжия ще бъде още по-лошо. И така мисли не само той: ако спечелят, повечето от претендентите на президентските избори в САЩ най-вероятно ще използват военна сила.

Ако наистина Иран не е нищо повече от месианския култ във въображението на Нетаняху, ще си струва почти всеки риск той да бъде спрян да се сдобие с ядрени оръжия. Техеран обаче не е лесен за разгадаване.

Режимът в Иран е самопровъзгласила се теокрация. От революцията през 1979 година той поддържа международни отношения, които изглеждат напълно рационални, макар и тази констатация да не звучи приятно. Мнозина твърдят че неговият президент – поставящият под съмнение Холокоста Махмуд Ахмадинеджад – е заплашил да изтрие Израел от картата. На практика обаче е възможно той никога да не е произнасял точно това, а зад тези гръмки заплахи има и двусмисленост, и пресмятане. Като погледнем по-отблизо, Ахмадинеджад не казва ясно дали има предвид, че Иран трябва да унищожи Израел, или че просто се надява Израел да изчезне. Той знае добре, че една ядрена атака срещу Израел или Америка ще завърши с незабавното му унищожение. Затова Иран вероятно може да бъде сдържан, подобно на други ядрени сили. Не обеща ли Никита Хрушчов да „погребе“ Запада?

Тъй като Израел си спомня Холокоста като реално събитие, е възможно той да не отдава голямо значение на думата „вероятно“. Но „Икономист“ продължава да е на мнение, че дори за Израел сдържането на един ядрен Иран би било по-малко ужасно от рискована превантивна атака, която вероятно ще причини безпорядък, ще засили режима и само ще забави сдобиването му с атомна бомба.

Целият свят обаче все още има огромен интерес да попречи този ден да дойде. Дори и Иран никога да не използва бомбата си, самият факт, че притежава ядрено оръжие може да го окуражи да възприеме по-агресивна външна политика, каквато той вече води в Ирак, в Ливан и в палестинските територии. Ако Иран да се сдобие с ядрено оръжие, други страни в региона като Саудитска Арабия, Египет и може би Турция най-вероятно ще се почувстват принудени да последват примера му. По този начин Близкият изток ще бъде омотан в сложна плетеница от жици с ядрени експлозиви и детонатор.

Има ли начин да бъдат избегнати всичките тези нещастни развръзки чрез намиране на мирен път, по който Иран да бъде възпрепятстван да се сдобие с ядрено оръжие? Миналага година европейците се надяваха, че са попаднали на такова решение. Те убедиха Русия и Китай да се съгласят с налагането на санкции, а Джордж Буш да приеме перспективата за нормални отношения с Иран, щом Техеран спре да обогатява уран. Наложените досега умерени санкции обаче не работят, а технологичният часовник в Натанз върви по-бързо от дипломатическия в ООН. Възможно е Иран скоро да се научи как да завърта центрофугите си с пълна скорост за дълги периоди от време. Стане ли това, шансовете да му бъде попречено да разработва атомна бомба ще намалеят бързо. Затова е необходимо да се приеме незабавно трета резолюция, с по-остри зъби.

Иран е твърдоглав, параноичен и амбициозен. Той обаче е и уязвим. Едно младо поколение без спомени от революцията, отчаяно се нуждае от работни места, които ръководителите не успяват да му осигурят. Ако се наложат санкции, които прекъсват доставката на оборудване за немощните му петролни инсталации или удрят сериозно по финансовите интереси на режима и защитниците му от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, те незабавно ще окажат влияние върху цената, която Иран плаща за ядрената си програма.

Това само по себе си е малко вероятно да промени начина на мислене на режима. Но ако в същото време на Иран бъде предложена стълба, по която да слезе достойно, но и му се обещае историческо помирение със САЩ, възможно е изпадналото в затруднено положение ръководство на една уморена революция да се хване за нея.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.