И сексът е труд – историята на две проститутки

Проституиращите в България никой не ги защитава. На Запад полицаите ги пазят

Снимка: indoors-project

Магда и Наталия пушат на голи дюшеци, отпуснали върху тях нашарените си с татуировки тела. Показали бедрата, но и лицата си, жените любопитно наблюдават как насрещният човек от своя страна също ги наблюдава. Цигареният дим се вие и напластява, мушамата на покривката е леко запотена.

Секс работниците, както ги наричат неправителствените организации,  рядко се доверяват на журналисти. Малко вероятно е да ги поканят там, където живеят (или където се подвизават, най-често временно). 40-годишната Магда обаче отправя покана за разговор в квартирата си веднага след като приема предложението за интервю, за което Райна Димитрова от Фондация „Здраве и социално развитие“*, помогна.

Квартирата – средно голяма стая и коридор, е на сравнително централно място в града и трудно може да бъде наречена домашно огнище. Тук идват и клиенти, в различно време от деня, но днес е ден за преместване. До края на деня двете жени няма да са вече съквартирантки,  тъй като трябва да се изнесат от квартирата.
„Как да кажа,

нас някак ни разпознават,

излъчваме нещо. На мен ми се е случвало например дори когато просто отивам до магазина, да ме спрат и да питат колко ми е цената”, разказва Магда.

„Аз сега съм съсипана, но преди няколко години каква бях! Чакай, ще ти покажа снимки”, бърбори 28-годишната Наталия и изважда албум, в който на всяка от многото снимки е с различни мъже.
За разлика от Магда, която казва, че никога не знаеш какво те чака, Наталия  не смята, че да продаваш секс е опасно.

Двете жени се познават отдавна, много преди да започнат да проституират – чрез семействата си. Магда, която проституира от 15 години, разказва колко е била изненадана, когато един ден вижда Наталия на автогарата в българската столица София, дошла за пръв да проституира.

„Казах й веднага да си ходи, опитах се да я изгоня, питах я луда ли е… Обясних й, че много ще съжалява след това. Но кой да ме слуша!…”, обяснява Магда.

Според нея много момичета решават да проституират „от глупост”, защото са „лекомислени и не знаят какво ги чака”.
Магда и Наталия разказват, че повечето момичета правят и „друга глупост” – започват да работят за сводници, които им взимат почти всички пари. Това според тях много често става, защото момичетата са влюбени в тези мъже (често срещана причина според тях жените като цяло да започнат да проституират). Впоследствие „много жени започват да работят сами, защото разбират, че са ограбвани и така им е по-добре”.

В България, както навсякъде, местата за продажба на секс са апартаменти, масажни салони, барове, клубове и др.  Магда и Наталия работят сами, в частни квартири, което включва и сами да „определят правилата”, да имат право да откажат на клиент, да избират кога да работят, на каква цена и т.н.

На въпрос как се държат с клиенти двете се усмихват плахо.

Илюстрация: indoors-project

„Аз в началото бях срамежлива, много срамежлива. И досега например изгасям светлината, когато  стане време за това”, обяснява Магда, добавяйки, че много лесно изпитва погнуса.
Срещала е няколко

неща, които са я „отвратили завинаги”

Например веднъж клиент иска от нея да изходи фекалии върху корема му. Тя отказва.

Магда посещава гинеколог веднъж на един-два месеца, по-често от повечето си колежки. Винаги отказва да прави секс без предпазни средства. По думите й обаче много момичета правят секс без защита, защото това поначало се заплаща по-скъпо.

Райна, социалната работничка от Фондация „Здраве и социално развитие”, разказва, че преди около 10 години Магда е една от първите проституиращи, дошли да си направят изследвания в мобилния медицински кабинет на фондацията. Тя е и сред малкото проституиращи, които в миналото са били информиращи доброволци.

На езика на социалните работници това значи проституиращи, обикновено интелигентни и със социално самосъзнание, които осъществяват т.нар. peer to peer връзка – обясняват на свои колеги как да се предпазват от болести, насилие и опасности; подават им информация къде да се изследват, как да настояват пред клиентите си да ползват предпазни средства. Но жени като Магда, които да станат доброволки, трудно се намират, защото отговорността е голяма – човекът трябва много съзнателно да се заеме със задачата.

Магда работи за 100 лв. на час, има дни, в които „въобще не излиза”, а най-често работи само с един клиент дневно. В чужбина таксата за час е около 120 евро, работи се и по половин час, а някой клиент може да остане и цяла нощ.

Магда е работила в пет страни в Европа,

сред които Франция, Германия, Швейцария. Най-често това са били публични домове. Там атмосферата е като в „куклен дом, красиво и уютно, има свещи, перденца…”, разказва Магда на фона на оголената и задимена квартира. Всеки посетител бива представян на момичетата и може да си избере, която от тях реши.

Според Наталия и Магда свързването с хора от този „бизнес в чужбина” става лесно, най-често чрез интернет, където има обяви с телефони за връзка. България е страна-член на Европейския съюз и издаване на специални документи не е необходимо. Бизнесът в западноевропейски страни по думите на двете жени често се държи от сърби, руснаци, има и българи – „всякакви хора от Източна Европа”.

Около седмица след първата ни среща, в един слънчев ден, Магда предлага да ми покаже новата си квартира. С Наталия не са се виждали, откакто са напуснали предишното място, защото по-младата жена не е харесала мястото, където се настанява Магда.

Преди да седнем в едно кафене наблизо, отиваме да видим поне отвън новата квартира, същевременно малка групичка от хора пред мястото викат и ни свиркат да отидем при тях. Отиваме и виждаме две около 18-годишни момчета, видимо женствени, гледащи недоверчиво и хитро, заедно с момиче на около 20 години.

Това са нейните нови съквартиранти, които работят същото. Малко момиченце очевидно се радва много да види Магда и се увива около краката й. Това е дъщеричката на другата й нова съквартирантка. Съсед наблизо  наблюдава компанията, която говори весело и шумно.

Преди няколко вечери четиримата съквартиранти правят групов секс с техен клиент. „Толкова съм отвратена от този човек”, разказва за него, след като седнахме в кафенето Магда, която често използва думата „погнусена”, – „Дойде един мъж и ни плати, за да бъде и четиримата с него. Толкова е гнусно да гледаш какво може да поиска един такъв човек, който иска някакви много гнусни неща от момчетата. И той има жена и деца!  Аз просто не издържах и си излязох, на мен дори ми стана смешно”.

В книгата „Картини на реалността” ** се посочва, че голяма част от българските проституиращи отиват в чужбина, за да работят в западноевропейската секс индустрия, основно Германия. Проституиращи от девет европейски града, които разказват за себе си и работата си в книгата, често споменават и за двойствения живот, който водят.

Магда има три деца, най-голямото от които е на 22 години, и никое от тях не знае какво прави майка му, която идва на посещение само през уикенда. По-малките деца са отглеждани в провинциален град от майката на Магда, която единствена знае какво правят дъщерите й. Сестрата на Магда също проституира. Магда отново я убеждавала да не го прави, но „за съжаление нямаше резултат”.

„Сега майка ми се срамува от нас

Но една от причините още да не съм приключила да работя това е, че искам да купя хубав апартамент за децата си. Скоро приключвам и повече няма да го правя!”

Според Райна много жени започват да проституират заради икономически причини, поради бедност, липса на подкрепяща среда, като често „те са и без стабилна самооценка, липса на доходи”.

За социалните работници, работещи с проституиращи, не е учудващо, че голяма част от тях имат деца. Много често самите жени убеждават себе си, че продават тялото си заради децата си. Други проституиращи правят аборти един след друг. Магда, която говори с огромна любов за децата си, смята, че Наталия не се интересува много от своите две деца.

В книгата „Картини от реалността” 31-годишна проститутка е цитирана да казва: „Веднъж забременях. Като резултат на спукване на презерватив с клиент. Не знаех какво да правя и казах на момичетата в клуба, че имам този голям корем заради стомашни проблеми. Направих аборт. Това беше първият ми аборт. Досега съм абортирала три пъти.”
По думите на Магда на няколко пъти тя е спирала да се занимава с това, но отново се е връщала, основно заради парите.

„Искам да приключа веднъж завинаги!”, казва и поглежда с известна гордост. На въпрос кога ще стане това, се усмихва някак гузно и казва: „Скоро”. Според Наталия и  Магда човек често се страхува на кого ще попадне. Затова те отказват секс на клиенти, които изглеждат съмнителни.

„По физиономията се познават”,

смее се Наталия.
В България няма закони, които да регулират проституцията, тя нито е легализирана, нито е криминализирана, въпреки че сводничеството, трафикът на хора, насилственото проституиране и използването на непълнолетни в този бизнес е криминализирано. Организирането и предлагането на помещения за проституция също са криминализирани. В резултат на това не само организаторите, но и секс работниците (проститутките), които работят колективно, могат да бъдат наказани от закона.

„Проституиращите в България никой не ги защитава. В някои западни страни полицаите ги пазят,  тук малко институции се интересуват от тях”, обяснява Райна. В Германия проституцията е легализирана и призната като трудова дейност. Секс работниците имат право да подписват договори, да се самоосигуряват. Гражданите от ЕС могат да работят като секс работници.

„В България те се крият в храстите от минувачите, от полицаите – от всички”, разказва Магда. Според разказите на проституиращи преди известно време имало мода сред полицаи да прибират проституиращи в участъка и да ги карат да го почистят. Това се повтаряло няколко вечери подред. „Всичко е според модата. Така им е хрумнало няколко дни преди време, друг път ще им хрумне нещо друго”, разказва друга анонимна жена.

В добавка здравните грижи за проституиращите са проблематични поради недостиг на средства. Някога Фондация „Здраве и социално развитие” е имала лекар, който е работил в мобилен кабинет, посещавайки секс работниците навън, докато работят, включително на Околовръстното, където и през деня и вечерта има момичета и жени.

Социалните работници не пречат на жените при предлагането на секс услуги. В момента лекар няма, само медицинска сестра, която взема кръв за тестване. За разлика от други страни в България липсват средства и за програми за даване на алтернативен житейски шанс на проституиращи. В Германия  например се провеждат дневни курсове по езика на страната, преподават се компютърни умения с цел повишаване на компетенциите, самочувствието и подобряване социалните умения за справяне на момичетата.
Магда е жестока към себе си,

нарича се „глупава” многократно,

както и момичетата, които проституират. Връща се назад в спомените си, търси къде да се упрекне. Историята й преди да започне да проституира обаче съвсем не е безоблачна. Мъжът й умира малко след сватбата им и скоро след това тя постъпва в клиника заради нервни кризи. Започва да проституира насила през 90-те години, които са размирен период и когато „имаше много повече сводници”.

Това се случва, след като се влюбва в момче, а негова приятелка, която е проститутка, я заключва в апартамент и води мъже при нея. Отначало й е „ужасно неприятно”, впоследствие свиква . Когато след няколко месеца успява да избяга и решава, че след като са й вземали всичките пари и са я използвали, сега би могла да работи за себе си.

Приключваме разговора и се сбогуваме. Магда се запътва към квартирата си. Дъщерята на една от съквартирантките й, която си играе отпред, се втурва и прегръща краката й. Съседът продължава да наблюдава намръщено отстрани.

* Работата на организацията включва здравни програми за уязвими групи. Работата на социални работници включва и посещения на места, където секс работници продават услугите си.

** Published in the frames of the international project “INDOORS” Публикувано в рамките на международния проект „Индорс“ – indoors-project.eu

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.